Ежедневни уроци от университета

Година и половина във ВУЗ не е чак толкова много време, признавам. Но пък ми беше напълно достатъчно, че да направя няколко генерални заключения, с които с напредването на лекциите се научих да живея. Може би след половин година ще се появят фактори, които да ги оборят. Може пък да има такива, които да ги затвърдят. И със сигурност ще има нови заключения, които да добавя към този списък. Но днес ще се спра на:

Времето никога не е достатъчно

Общовалиден факт, който успях да потвърдя в контекста на ученето. До заключението стигнах през първата седмица на първи курс. Изведнъж лекциите започнаха да се трупат, а към тях и домашните, курсовите работи, бързите срещи за кафета с цел социализиране. Колкото повече задачи имаш, толкова по-бързо времето тече. И ако го осъзнаеш по-рано, започва да тече още по-бързо. Две на нула в полза на времето.

С това обаче осъзнах, че е ок понякога да не си на върха на to do списъка. Ок е от време на време да оставяш по една-две несвършени задачи за утре (испанското в мен се обажда), ок е да предпочетеш почивката пред това да учиш до 2 в името на довършена задача за четене по някоя дисциплина.

Академичен живот = Социален живот

Забавлявам се с уни меменцата във фб на тема "социален живот" също толкова, колкото и останалите студенти, които са вкусили от истината, която стои зад тях. Няма време, има за учене, т.н. Но Уни не е само учене. Всъщност е време за сериозно личностно развитие, създаване на приятелства и контакти, забавление. И не е честно тези неща да страдат за сметка на ученето по простата причина, че в един момент последствията се усещат и определено не са от най-приятните.

Красивото не винаги е практично

И тук визирам няколко неща: гримът и специалния тоалет за сутрешни лекции (колкото и да ми се иска да се снимам в учебна обстановка), високите обувки, дамските чанти, tumblr органайзерите за задачи, записки, а понякога и прекрасният дълъг маникюр. В университета приоритет има всичко практично.

Понякога няма да си добър във всичко

Отне ми време да надникна над негативната страна на този факт и да осъзная, че всъщност мога да използвам слабостите си в собствена полза.

Моментът, в който осъзнаеш, че не си най-добър, че не всичко ти се отдава супер лесно, че има хора, които умеят нещо по-добре от теб или че схващат десет пъти по-бързо, е доста потискащ, защото предразполага към самосъжаление, ако не друго. И демотивира. Става така, че започваш да наблюдаваш успехите на останалите и наум си повтаряш, че ти не можеш, не ти се получава, не, не, не... Но след това си даваш сметка, че всички тези, които успяват, могат да се превърнат в страшна мотивация да учиш повече, да ги настигнеш и след това да ги надминеш. Дълъг процес, труден път, но напълно постижим.

Airplane mode е най-добрият ти приятел!

На туитър, инстаграм, Фейсбук, на всичко, когато знаеш, че те натоварват понякога също толкова, колкото и обстоятелствата в реалния живот. Днес те са главният виновник за разсейването, бавенето на задачи, отлагането им дори. И понякога единственото решение се крие в спускащото се в горната част на телефона меню и има формата на самолетче.

Да направя задължително в Рим

Две седмици след завръщането ми от Рим аз все още съм под ефекта на величествения град, хората и атмосферата, с която ме обгърна. Не мога да престана да се връщам към красивите гледки, на които станах свидетел, към вълнението и нетърпението да продължа да откривам нови неща, да вървя и да запомням. Тайно отварям снимките на телефона си и си припомням цветовете и енергията на италианската столица. В този дух несъзнателно започнах да правя "класация" на нещата, които ме впечатлиха най-много и които бих повторила при всяко положение, когато пак ми се отдаде възможност да посетя Рим. И не говоря единствено за места. Днес искам да ви разкажа и за няколко дейности, не задължително свързани с конкретна забележителност или локация. Именно те ме накараха да установя тази странно силна и неочаквана връзка с града, който светкавично се превърна в топ дестинация и мечта.

Скитане по малките улички

Рим е известен с безкрайните площади, замъци, руини и фонтани, до които водят лабиринти от малки, тесни улички. Още на първия си ден там осъзнах, че именно те са пътят, преносно и буквално, до опознаването на културата и автентичния дух на полиса. Заради това с майка ми, моят другар в италианското приключение, взехме решението да вървим, вместо да използваме метро или автобуси. И без това всички забележителности се намираха на 20-25 минути от хотела ни. А за да стигнем до тях, ежедневно се гмурвахме в тези улички-светове, пълни с дупки и стръмнини, но и дом на всичко автентично, което така искахме да видим. Малки джелатерии и типични ресторанти с масички, изкарани на улицата. Видяхме архитектурни шедьоври, скрити между жилищни блокове, покрити с бръшляни и ярки цветя, цъфнали въпреки сезона, великолепни площади на края на някои тези улици, евтини магазини за сувенирчета и обичайните западноевропейски суперчета, в които продават вода за центове, а не за 2 евро. 

Винаги ще предпочитам този начин на придвижване пред градския транспорт на който и да е град. Едновременно спестявам пари от билетчета, виждам всичко, което hop on-hop off бусчето би ми спестило, а и минавам по средно 20 километра на ден, което успешно замества фитнес тренировката ми и ме кара да се чувствам една идея по-малко гузна заради изядените сладоледи и пици. 

Две сесии по-късно: първата ми година в университета

     Миналата седмица приключи втората ми сесия, а с нея и първата година в университета. Бяха девет месеца, изпълнени с вълнуващи моменти, разочарования, много новости и неща, с които трябва да свикнеш и към които да се нагодиш. Получих много уроци и поводи да подложа търпението и целеустремеността си на тест.

     Много неща ми се иска да коментирам и това несъмнено ще се случи, но не в един-единствен пост. Днес искам да започна с нещо позитивно. Ще ви разкажа за нещата, които (не)осъзнато спечелих през изминалите месеци като студентка по испанска филология.

      Може би "голямото" нещо, което трябва да стои в началото на този импровизиран списък, е знанието. Записах се в тази специалност с мисълта, че аз испански знам - учила съм в испанска гимназия и съм отделяла стотици часове, за да уча лексика и граматика. Да, но не. За отрицателно време прекрасните преподаватели, които поеха задачата не само да ни учат, а и да ни покажат как се учи, отвориха дори по-широко вратата към испаноезичния свят. Наложи се да се стегна и да вложа всичките си сили, за да взема всичко най-добро, което ми предложиха. И днес с усмивка мога да кажа, че знам много повече, отколкото през онзи октомври на 2017 година, когато влязох в Испанската библиотека със самочувствие на всезнаеща.

     Докато с часове се рових из речници, разлиствах граматики и се чудих как да смогна с ученето на десетки фразеологизми, група от мотивирани, интелигентни и забавни младежи стоеше кротко до мен. Започнахме да си говорим, намерихме общи теми, опознахме се, намерихме си любимо местенце на Народен. Спечелихме доверието си и днес можем с усмивка да кажем, че сме приятели. Колеги, ще потвърдите ли, ако четете това? :)

     Университетът не значи само учене, купони (които аз доста пропуснах) и безсънни нощи. Той е и място, което да те научи на отговорност - да мислиш и да се справяш със задълженията си, а не да разчиташ други хора да се заемат с тях вместо теб. Не мога да кажа, че учителите ми в гимназията ми спестиха всичката документация. Но в Софийския университет се научих сама да се заемам с подаване на документи, търсене на решения на проблеми, обикаляне по кабинети за срещи с различни хора и т.н. Това рефлектира и на много други дейности от личния ми живот. Придобих една идея повече увереност и вече не се свеня пред посещения на институции или личности извън кръгчето ми на комфорт.

     Преди две седмици за първи път ме скъсаха на изпит. Заслужено или не, случи се. Нямам какво да направя, освен да се подготвя по-добре за поправката през септември. Цялото преживяване обаче ми даде нещо повече от главоболие (негативно) и разочарование (негативно). По някакъв странен начин ме ядоса (позитивно/негативно?) до състояние, в което единственото, което исках, беше това никога повече да не ми се случва (позитивно). Следващите изпити взех с пълни шестици. Защо? Защото разбрах, че трябва да съм упорита, да се старая, да вярвам в себе си и да правя всичко възможно, за да постигам целите си, независимо от обстоятелствата. Не защото така трябва, а защото аз така искам и защото за мен това е правилното.

     Блогът ми остана на заден план, но за сметка на това социалният ми живот достигна до точка, може би непозната за мен. Харесват ми контактите, които създадох. Харесва ми, че имах възможност да ходя по различни събития с яки хора. Много случки и емоции, които, както казах, не могат да бъдат изписани на едно място. Мина едва една година, остават три, а аз се надявам единствено на това вторият курс да бъде също толкова интригуващ, колкото беше изминалият.

Кратки учебни сесии #Blogmas2017 Ден 18

Винаги търся позитивните неща в заобикалящата ме среда и се старая тук да показвам само тях - достатъчно внимание отдаваме всички на негативните събития и емоции. Но денят ми беше гаден - моят и на една огромна част от кпоп обществото - и това е причината днес да бъда лаконична. Честно казано, единственото, което искам, е да приключа със задачите в следващите 30 минути, да си легна и да не ми се налага да мисля за каквото и да е до утре сутринта. 

Денят ми беше дълъг въреки двете що-годе поносими лекции. Послужиха, за да ми припомнят, че "сесията идва", а преди нея 5 теста, на които трябва да се представя по възможно най-добрия начин, за да си спестя бъдеща работа. 

След четирите часа в университета имах среща с Диляна за двучасова учебна сесия, прекъсвана от разговори за политика и света като цяло, а и за малко клюки, няма какво да се лъжем. Успях да направя доста дълго домашно за утре (при това сносно). Като по часовник приключихме в 4 и се отправих към нас за късен обяд, довършване на няколко задачки, малко почивка и писане на поста, който четете в момента.
До края на вечерта искам да направя колкото се може повече неща за уни, но с това настроение не знам накъде съм тръгнала. Ще действам спонтанно като прогнозите са за мусене, силна музика на слушалки, евентуално няколко глави от "De amor y de sombra" или "Ще ти дам слънцето" (понеже последните дни не съм я и докосвала, а ми стана интересна) и... а ми толкова. Всичко това с надежда, че утре ще бъде по-добре...

Панаир на книгата и Немски коледен базар #Blogmas2017 Ден 16

Според личните ми представи, спането до късно след тежка седмица и много работа е еквивалент на рай. Няма как да не станеш в изключително добро настроение след 9-10 часа сън, особено когато знаеш, че ти предстои един изключително приятен, ползотворен и положително зареден ден.
Така може да бъде опитана моята събота. Станах късно (може би около 11). Закусих бързо и изгледах обичайното съботно предаване, което си пускаме с майка ми без пропуск. И реших, че няма какво повече да губя време - сега е моментът да стана, да се оправя и да поема към НДК за поредния мой много любим Панаир на книгата. 

Тази година реших да отида сама, за да имам достатъчно време да разгледам точно каквото ми се иска, да си обикалям, да зяпам и да си говоря с издателите в опит да намеря перфектната книга са престоящите няколко месеца. Затова сложих слушалките, грабнах чантата и се отправих към метрото. Което беше пълно. Направи ми впечатление каква тълпа слезе от влакчето от Сердика II към НДК и се отправи към Двореца. Но, честно казано, тя не беше нищо в сравнение с безброй многото хора пред щанда на Сиела, заради които не успях да се докопам до избраните техни заглавия нито когато пристигнах, нито когато си тръгвах. Представете си. 

Не съм сигурна дали имаше повече хора от предишни години, но със сигурност бяха доста. И се мотаеха като мухи без глави. Фактът, че бях сама и нямаше кой да дърдори на главата ми недоволно смекчи това обстоятелство, не ме изнерви или нещо такова, а напротив. Беше ми страшно приятно да се разхождам, да поглеждам от далеч заглавия и да се усмихвам на устремени към книгите дами и господа, които се блъскат с лакти, все едно някой ще им гепи избраните заглавия и ще ги държи високо над главата им, за да не ги стигнат. 

Проходих 4-те етажа 3-4 пъти, излизах и влизах от Двореца още толкова, не се съмнявам, ченякои книжари даже са ме запомнили. В крайна сметка си избрах 4 книжки - "Леговище на сънища" от Либа Брей (развълнувана съм заради обема на книгата, но преди да се впусна в нея ще трябва да си припомня първата част - признавам, че не помня почти нищо), "Тайната градина" от Франсис Бърнет (искам я от години, най-накрая се убедих да я взема), "Целуната от Ангел" от Елизабет Чандлър (на всеки панаир я гледам и тази година най-накрая я пуснаха за 2 лева. Щастие) и "12 Клопки" от Джефри Арчър (която е по препоръка на мой приятел и много се вълнувам, понеже оценявам вкуса му във всичко, честно казано, и съм сигурна, че разказите ще ми харесат страшно много). 

На излизане он НДК, когато трябвае да слизам вече към метрото, се сетих, че пред Народния театър има малък немски базар, който искам да посетя откакто беше отворен. С бодра стъпка се насочих натам през Витошка и центъра. В момента в централната част на столицата е доста красиво - окрасено е с лампички, тук-там се виждат елхички... Ако имате възможност, отделете час-два за разходка на "чист" (да се направим, че е) въздух и разгледайте коледна София.

Немският коледен базар е по-малък, отколкото очаквах и отколкото изглежда на снимки, но е страшно приятно и мирише на вкусотии! Има малки къщички, в които се продават пържени картофки, традиционни вурстчета, чурос, горещ шоколад и всъщност всякакви видове шоколади за похапване, палачинки, вино, украси и какво ли още не! В този момент вече бях страшно уморена и имах сили само да обиколя два пъти, да направя няколко снимки и след това да се отправя към вкъщи, но не и да си взема чурос или нещо друго. Може би през ваканцията ще ми се отдаде възможност да отида, а може би дори ще взема някой с мен за повече и по-качествени снимки. 

Наваксвам, наваксвам #Blogmas2017 Ден 13, 14 и 15

Здрасти, как сте? 

Много благородно завиждм на всички онези блогъри, които смогват да пишат постове всеки ден. Още повече завиждам, че имат разнообразни и интересни теми, по които да разсъждават. Липсата на такива от моя страна стана причината два поредни дни да не пиша, но... Сега ми се ще да направя бърз ъпдейт. Жива съм. Малко ме наболва главата чат-пат, ама ще се живее. Ходя си на лекции, пиша си домашните. Предадох си черновата на курсовата, но от сега си знам, че другата седмица ще бъде върната с известно количество забележки, та ще има с какво да се занимавам през ваканцията.
Впрочем най-добрата ми приятелка се върна от Милано вчера (Дидко - тя вдъхнови поста с въпроси, който публикувах миналия месец). Прекарах половината си ден с нея в Дъ Мол, защото се бяхме разбрали да се съберем и да купуваме подаръци. Най-важното е, че купихме една на друга. Липсваше ми да я виждам и да слушам как се смее, супер позитивно ми е. Само дето ме заряза един час преди началото на лекцията ми, та трябваше да ходя да губя време в ДМ до университета с риск да изхарча и останалите си пари. Е ми. Поне си е тук и ще прекараме доста време заедно преди края на ваканцията. 

Утре мисля да прескоча до НДК, за да си взема някоя друга книжка. През седмицата нямах възможност, а неделя изобщо не ми е опция - ще съм в 18то за празника на японската култура. И за снимки. Не знам дали съм писала за това тук, но инвестирах в професионална камера и сега искам да снимам всичко. Буквално всичко. Точно каквото ми попадне. Ще използвам празника като извинение да снимам косплей костюми, суши и някакви яки работи. Разбира се, ще документирам тук, защото мисля, че ще е много интересно! Имам покана за концертната част (с много мрънкане си я изпросих, да не си помислите нещо), та и това ще бъде яко.

Та, уикендът ми като цяло ще бъде доста пълен. Ще ми се да намеря време да погледам малко драми. Остават ми 4-5 епизода от While you were sleeping, която е с любимия ми актьор Lee Jong Suk. Мъкна я откакто започнаха да я излъчват, а вече свърши, Диляна я изгледа, и аз... като цяло уча и играя на Симс, и отлагам гледането. Не е коректно, защото междувременно изгледах 3-4 мини драми в Нетфликс. А имам да изгледам и дравата на Каи... Ок, стига толкова.

Впрочем, видях, че Нетфликс са пуснали немски сериал, чийто сюжет много напомня на Stranger things. Казва се Dark. Гледали ли сте го и харесва ли ви? Мисля да го binge watch-на, но ще видим как ще стане това на фона на многото тестове и сесията, която се подава ей там зад ъгъла. 

Оки, време е за почивка. Ще се опитам следващите дни да бъда редовна, но с всекиден ми става все по-трудно да пиша, понеже не искам да повтарям едни и същи глупости и просто да губя както своето, така и вашето време. Ще се постарая. Имам една-две резервни идеи.
Сега ви желая лека нощ и усмихната събота!

Среща с Хуан Антонио Берние #Blogmas2017 Ден 10 и 11

Стана ясно доста бързо, че ще се сучва да сливам два-три дни в един пост - въпросът опира до темата, която подхванах още в началото на Блогмас. Ежедневието ми напоследък не върви по план, та понякога не ми остава време/сили, за да седна и да пиша тук. Не искам да се оправдавам, но това е причината днес да наваксвам за два дни, вместо да се съсредоточа единствено върху понеделника. Поради тази причина няма да губя много време с неделята.

Вчера денят ми беше спокоен, разнообразих го с малко изилзане вън за пазар и посещение на един зоомагазин, за да купим нещо за Хоби и Гуги. Направих закуска за останалите вкъщи, за да ги поглезя, а след това и обяд, понеже баба ни дойде на гости и ми се щеше да я почерпим, преди да си тръгне. Във времето, което ми остана, писах домашни и учих. Демек, не е особена загуба, че постът не е отделен, тъй като денят ми не беше чак толкова вълнуващ, а и съм убедена, че не ви се чете много за това как отново съм учила 5 часа.

За сметка на това днес беше интересно. Имах две лекции, а от втората ни пуснаха по-рано. Бях готова да се прибера вкъщи, защото от снощи мисля как най-накрая имам възможостта да отделя време за една хубава, удовлетворителна тренировка във фитнеса. Но (манипулативни) колеги ме убедиха да остана за една конференция/семинар/дискусия в Ректората (колеги, надявам се да четете това!). Убихме един час във филологическата библиотека - успях да пооправя още малко курсовата работа - и след това отидохме на срещата с испанския поет и университетски преподавател, бивш таакъв в Софийския университет Хуан Антонио Берние. Беше много по-интересно от очакваното! Не знам особено много за творчеството му, но ми беше интересно да чуя за живота му в България, как това преживяване е повлияло върху творчеството му. Хареса ми с каква лекота говори за преживяванията и ги свързва с творбите си. Прочете ни няколко поеми, вдъхновени от София и Бургас, а по-интересната част беше, че направи анализ. Всички добре се посмяхме, защото той си призна, че често когато го попитат какво е имал предвид с даден израз, той не може да обясни, защото просто не знае. Така че спокойно - не е трагедия, когато вие не можете да отговорите на този въпрос в час. Често авторите не са в по-различно положение, при това за собствените си произведения.

Много ми хареса чувството му за хумор също! Изглежда ми като интересен човек с интересни идеи (разви теорията, че слънцето е синьо, защото иначе няма как листата от зелени да стават жълти през лятото) и тази седмица от Панаира на книгата със сигурност ще си взема двуезичната му стихосбирка "Философията и две врабчета".

Сега съм скапана, чакам лазанята и почти лежа на масата в кухнята, докато довършвам този пост. Няма да уча, едва ли ще гледам каквото и да е. По-вероятно е да се запътя направо към леглото веднага след като вечерям, независимо колко нездравословно е това. Отивам да броя последните минути пред печката и ви пожелавам лека вечер!

A day in my life #Blogmas2017 Ден 6

8:15ч. Добро утро! И честит празник!

Реших днес да разнообразя формата на блогмас постовете си, но без да излизам от рамката на дейли разказа. Вместо да говоря за случките хаотично, днес ще структурирам по час, за да ви покажа как протича един мой ден - ден за лекции и учене.
Алармата ми тази сутрин звънна в 8:15 ч. - така е всеки понеделник, вторник, сряда и петък. Обичам да ставам рано, защото се чувствам по-продуктивно и знам, че имам доста повече време, за да свърша задълженията си. Но днес реших, че мога да си позволя няколко минутки повече в леглото. По-скоро 30. Първата ми работа беше да мина през ютуб и да отбележа всички видеа, които искам да изгледам по-късно, а след това запълних времето с няколко от тях, докато не стана време да стана и да започна да се оправям за първата от двете лекции за деня, която започва в 10:30 ч.

8:45 ч. Денят ми реално започва с обличането на ежедневните ми дрехи, измиването на зъбите и skincare рутината ми под съпровода на плейлист с 244 песни - моето съкровище. (Ако искате да го слушате - ако сте фенове на кпоп - или пък имате желание да видите и останалите ми плейлистчета - Eva Koycheva в Spoify.) Обикновено тези действия не ми отнемат особено много време, но заради dance break-овете 15 минути ме делят от началото на следващата стъпка в сутрешната ми рутина.

Забравих да напиша заглавието на този пост #Blogmas2017 Ден 5

Това е единствената снимка, която направих днес, а и не показва колко разхвърляно е бюрото ми всъщност, когато се гримирам, така че всичко е наред. :)

Здрасти! 

Ще започна поста с позитивна нотка като ви споделя, че денят ми беше много приятен идори продуктивен, въпреки лекциите, които имах. Не че не ги харесвам - точно обратното е! Обожавам преводите, но понякога ми предизвикват много стрес (преувеличавам, не е толкова зле), тъй като е деликатна работа и изисква дълбоко вникване в текста. Прилича малко на занятията по литература в 11. и 12. клас, когато учителката попита "Какво е искал да каже авторът с тази метфора?" - трябва да хванеш нюанса на всяка една дума, за да я предадеш в коректен текст, без да се изгуби вложения в оригинала смисъл. Демек - яко ровене по речници, блъскане на глава в стена, защото не знаеш как е "цъкам семки" на испански (след 30-минутно разискване на текста стигнахме до извода, че се набляга не на действието, а на това, че обелките са из цялата къща. На бас, че не се сетихте) или "търчи като пумпал" (как търчи пумпалът?). 

Третата лекция за деня ни беше спестена и заради това около два час`а вече си бях вкъщи, на топличко и далеч от прелитащия сняг и вятъра, който направи пръстите ми на висулки, докато се прибирах. 

Обикновено времето за закуска е и време за наваксване със социалните мрежи и напоследък с Блогмас постовете. Но тази година следя страшно много хора и не смогвам. Така след обяд се оказах с вирнати крака на бюрото и лаптоп в скута, за да мина през повечето постове и клипове, които ми бяха останали от сутринта. Между фаворитите ми са Alisha Marie и Caely Yo, задължително гледам Aspyn & Parker, Sacconejolys, Sierra and Alex и още много, много хора - ще ми отнеме много време да изброя всички. Колкото до Блогмас - чета само български блогове. Като започнем от Криси (Diagnosis: Abroad) и Йоанна (Piece of Life), минаваме през Вик (Кръбятио) и Гери (Nightingale's Princess), та чак до Bookcyber (натиснете върху имената на всеки един от изброените, за да стигнете до блоговете). Знам си, че пропускам някого, но утре сутрин като мина през новите известия ще добавя. 

Не оставайте с впечатлението, че висенето в интернет е единствената продуктивност за деня. Около два часа висях над домашното по лексика. Нямаше цъкане на семки или други крайно енергични дейности, но речникът ми се сдоби с около 40-50 нови думи, които никога няма да употребя в ежедневието си, гарантирам ви.
Отделих време и за домашното по фонетика и фонология. Имам две седмици, за да го довърша и предам, но както е тръгнало ще си вися до deadline-а, понеже професорът ни има навика да праща грешни презентации, а не ни дава да си водим записки по време на лекция. Ще търся начини да намеря адекватни бележки и да напиша всичко. 

Имам един въпрос, който ще ви се стори някак си "в нищото", зададен в този пост, но ми е любопитно. Какво мислите за фейсбук групите към блогове, направени, за да ъпдейтват читателите? Винаги мисълта, че е много нарцистично да имаш страница за себе си, ме е спирала да си направя. Но сега като се замисля аз имам цял блог, посветен на невероятната ми персона... 

 Както и да е. Имате ли подобна страница, за да информирате читателите си за нови постове и следите ли такива, за да се улесните? Питам, защото сестра ми ми подхвърли одеве, че няма да е лоша идея аз да си направя също. В момента меря плюсовете и минусите, и определено обмислям сериозно идеята. 

Ще ми се днес да публикувам поста по-рано, така че спирам да пиша и отивам да поуча още малко в името на освобождаването ми от един изпит през предстоящата сесия. Благодаря, че прочетохте днешната доза разбъркани мисли, до утре!

(ЕХО току-що пуснаха нова песен и. минутка мълчание)

Премеждия в метрото #Blogmas2017 Ден 4

Възможно е да съм споменавала това в някой пост много отдавна, но силно вярвам, че
сполучливостта на очната ми линия в понеделник сутрин е способна да предопредели цялата ми седмица. Демек - ако успея да я направя равна и красива и на двете очи, всичко ще е наред, животът ще е розов, ще си направя всички тестове и т.н. 

Днес една новина потвърди това. През уикенда мислих теста по граматика, който правих миналия петък, защото едно момиче от курса ми написа в общия чат последователността на упражненията и в какво се състоят те, и включи няколко елемента, които аз не бях написала. Два дни се сърдих на себе си и "способността" ми да не дочитам условията на упражненията. Това чак до първата лекция днес, когато се заговорих с колеги и те казаха, че и те не са го правили. Когато момичето, което написа това за упражненията, се появи, се усмихна и каза "А ми аз ги написах, но то не беше в условието". В такива моменти има място само и единствено за искрено щастие. Аз ви казвам, че очната линия определя сполучливостта на седмицата.
Днешният пост ще бъде кратък, защото не се случиха кой знае колко вълнуващи неща, за които да ви разкажа. А и защото часът е почни 11 и ми се иска да легна и да погледам сериал, защото напоследък единственото време за гледане ми е в метрото, докато пътувам за уни. Обикновено стоя права в близост до някоя от вратите на първото влакче и се смея на някоя драма, с което си изпросвам неразбиращи погледи от баби наоколо. Днес една съсредоточено гледаше в екрана на телефона ми и клатеше глава - така и не разбрах дали беше защото се забавляваше от случващото се в епизода или защото не разбираше.
Приключенията ми в метрото не спират с това. След лекциите заредих картата си за градския транспорт и се запътих към входа на метрото. Около два час`a няма чак толкова много хора, но се беше извила малка опашчица през машините за чекиране. Попаднах зад мъж, застанал между две от тях, опитваш се да маркира билетчето си. В опита да стигна по-бързо до метрото (чувах как това в моята посока вече идва) маркирах картата си и момента, в който се опитах да се извъртя, за да подмина господина, той се шмугна и отпраши през моя изход с нечекираното си билетче. Хем ми стана смешно от бързата му реакция и смелостта да се възползва от едното пътуване, хем ми стана тъпо, защото изведнъж се оказах завързана в следващите 20 минути (май са толкова), понеже картата не може да бъде използвана два пъти подред.
Long story short, извиках го, казах му, че е влязъл не както трябва, а той ми подаде билетчето си и отпраши. Дано не го е хванала контрола. А и да е... да се престорим, че злобната ми страна не съществува.

С това интересното се изчерпа. Сутринта станах, оправих се, послушах си музика и отидох на лекции, после се случи това с метрото, когато се прибрах хапнах и седнах да уча. Отделих около два часа за разговор с приятелка и след това продължих с писането на домашни и координирането на други задачи. И ето ме тук. Денят беше лишен от кой знае какви събития - ще свикнете този месец; животът на студента не е толкова вълнуващ, колкото го показват по филми и сериали. Но ще се постарая поне няколко от предстоящите постове да са една идея по-интересни.
Сега се връщам да редактирам поста, за да го публикувам преди полунощ. Ще напиша още 2-3 упражнения и ще наваксам с епизодчета, докато просто не заспя. Лека нощ на вас!
(Бърза бележка: Днешната песен е новата ми любов, надявам се да ви хареса!)

Пълна липса на организация #Blogmas2017 Ден 1, 2 и 3

Трябваше да напиша този пост още снощи, но вниманието ми беше приковано върху една мини драма от седем епизода с избираем от зрителя край. Не че има голяма разлика - само заглавието е една идея по-различно от първоначално планираното.

Здравейте и... а ми, Блогмас? Как ви се струва? Последните три години участвах в масовото публикуване на съдържание на различни платформи в Интернет, тази няма да пропусна, въпреки че започвам с известо закъснение. 

Пропуснах първи и втори ден, защото се опитвах да се убедя да не се включвам в лудостта тази година. Само тези от вас, които са писали или снимали ежедневно, могат да разберат колко отговорност идва с тази привидно забавна дейност. Качване всеки ден, обработка и редакция, снимков материал, а пък да не говорим за това, че все пак трябва да има нещо, за което да пишеш.
Трудно е, но на мен ми е страшно забавно, а и обичам от година на година да се връщам към стари постове и да чета за това как съм си прекарвала дните до коледните празници. Поради тази причина 2017. няма да бъде пропуск. Може би някои дни ще съчетавам постове - ако нямам много за казване или просто не мога да пусна пост навреме; други дни ще публикувам постове на някакви теми, не конкретно посветени на ежедневието ми. При всяко положение се надявам да се забавлявате. Дори и да не четете постовете ми, пожелавам ви много емоционален и интересен декември! 

Днес е трети декември, неделя, дъждовен и безснежен ден, перфектен за закуска с пържени филийки и чай, и маратон на някой сериал до печица, на топличко. Това ще правя аз, само че вместо сериал ще се съсредоточа върху довършването на няколко домашни и ученето на лекции по Цивилизация на Испания. В списъка ми със задачи са също оправяне на стаята, редактиране на два бъдещи поста и, разбира се, довършване на този. Няколко пъти през деня ще се връщам към него, за да добавям по няколко реда. И ще го публикувам довечера. Поне такъв е планът.

14:50 ч. Дните при мен рядко вървят по план - сами ще го разберете този месец. Вместо да си лежа до късно, станах десетина минути след написването на горната част на поста, оправих стаята, почистих кътчето на Гуги и Хоби и излязох, за да закарам сестра ми на изпит по японски. След това около два часа бях по магазини с майка ми, за да довършим пазаруването на храна за следващата седмица.
Последните две седмици се завърнах към Симс 4 и това е както добре, така и зле. Напълно съм "за" практиката да не се прекалява с учене и работа и когато просто искаш да правиш нещо, да му отделяш време и да си доставяш удоволствие. На този принцип тези дни си позволявах да стоя малко повече пред компютъра. Резултатът е два починали от старост симса и дъщеря им, която в момента се опитвам да събера с друг симс - направих него преди да попиша тук. Засега мисията не е успешна.

Впрочем, искам да ви запозная с Гуги (синичко) и Хоби (зеленичко), понеже ще четете доста за тях тук. Тe са две вълнисти папагалчета и са малки разбойници. Будят ме в осем, когато им е скучно дърпат канапа, омотан около пръчиците за стоене, не признават музика, която не е кпоп (любимата им песен е Peek-a-boo на Red Velvet), не обичат да спят на тъмно и най-любимото им занимание е да тропат с мънистата пред огледалцето в клетката им. Все още свикваме да съжителстваме - те са малко страхливки, а пък аз си поспивам до късно по навик, особено уикендите - срещу това те се бунтуват. Засега се разбираме и съм убедена, че след още някоя друга седмица ще свикнем напълно.
Вече е около три, а аз ставам, за да преведа един текст, който ми остана за домашно, да започна това по лексика и евентуално да почета лекции по Цивилизация.

21:50 ч. И като говорим за промени в плановете. Направих превода, който фигурираше в списъка със задължения, и след това... Реших, че ще ходя в Икея. Причината - от известно време много искам да си сменя бюрото. Имам моето откакто се помня - най-малко от пет. Дългогодишният ми приятел ми беше много верен, но на този етап се нуждая от повече място за складиране на учебни принадлежности и какви ли не други работи. А и просто искам промяна. За мен именно тя стои в основата на мотивацията (това ще го научите скоро, в един от предстоящите ми постове).
От нас до Икеа е 20-тина минути, така че запалих колата и с баща ми си направихме кратко пътешествие. Намерихме каквото ми трябва и без много чудене си донесох обратно вкъщи новото приятелче. Няма да го кръстя - това е запазена марка за електронните ми придобивки (телефонът ми например се казва Йоли).

Тук трябва да дам кредит на баща ми, чиято инженерна мисъл винаги ме спасява в сглобяването на разни конструкции от Икеа. По-вероятно е да построя кулата в Пиза от няколко прави дъски, отколкото бюро, честно. Да речем, че се дължи на липса на въображение за... за сглобяване на бюра?
Миналия декември започнах една традиция, която искам да подновя. В края на всеки пост ще публикувам по една песен, която отговаря на настроението ми, обичам страшно много или просто искам да ви покажа, защото смятам, че си заслужава. Не гарантирам, че няма да публикувам корейски поп... като днес.
С това ви казвам чао, понеже имам още два часа до лягане и мога да ги използвам за написването на някое друго домашно или работа по курсова работа. Желая ви усмихнат понеделник (въпреки дъжда) и се надявам утре отново да се срещнем тук!

Не може ли утре да е неделя :(