В началото на всяка година подхождам различно към традицията с новогодишните цели - веднъж си поставям някои напълно осъществими, за да получа гарантирано чувство на удовлетворение, друг път изобщо не се и замислям и се оставям на течението. Не обичам чувството при провала, а същевременно не искам да се поставям под стрес и сама да се обричам на провал.
Изминалата 2020 г. ни научи да ценим нещата, с които разполагаме, да се възползваме от всяка дадена възможност и да се замисляме по-често за това по какъв начин трябва да оползотворяваме времето си, за да не съжаляваме в последствие. В началото на пандемията взех някои не толкова добри решения за себе си и сега, когато се връщам назад, съжалявам, че не съм се заинатила. Сега трябва да търпя неприятни последствия. Домашната изолация се оказа чудесен повод да преосмисля мечтите и плановете си и стана повод отново и отново да се убеждавам в твърдението, че понякога е нужно да се подбутнем насила към дадено действие, за да дадем някакъв старт. Казват, че навик се гради за 30 дни. Тоест, ако за месец месец постепенно се научиш да вършиш нещо първо с усилие, а след това с нарастващо удоволствие, след време ще си направил голяма крачка към по-добра версия на живота си. С това на ум, искам да започна 2021 г. с няколко обещания, към които да се обърна след дванадесет месеца не със съжаление, а с гордост.
Правя го съзнателно месец след началото на годината. Реших да си дам това време, за да оценя силите и желанието си, да изпробвам различни неща и да преценя кои точки от твърде дългия списък ще се окажат наистина ценни.
