Изпитите свършиха. И сега?

     Заради желанието си да бъда винаги продуктивна често ми се случва да забързвам темпото на ежедневието си, да си намирам нови задачи и да давам всичко от себе си, докато нещата за вършене не се изчерпат и аз не остана с поглед в тавана и без нито една идея какво да правя. Повечето студенти могат да се припознаят веднага в ситуацията, особено часове след края на послединя изпит - тогава напрежението го няма, няма и за учене и изведнъж се оказваме с някакви дни до началото на новия семестър, в които ясна цел на хоризонта няма. 

     Бих могла да интерпретирам темата два по-общи начина: 

     1. Свръх продуктивността и желанието да правим много неща са изтощаващи и в един момент неминуемо ни водят до burnout

     2. Свръх продуктивността ни дава повод да се чувстваме добре със себе си и постигнатото, а също и ни кара да се замисляме за грижата за самите себе си.

    Заобиколно поемам по втория път, но в никакъв случай не зачерквам истинността на първата точка. Все пак темата на днешния пост е времето след свръх продуктивността.

     Преди три дни за мен приключи третата ми сесия в университета и след тези 72 часа опипване на почвата мога спокойно да кажа, че се вписвам с описанията от по-горе. Нямам за четене за изпити, нямам и останали домашни за предстоящите упражнения; на теория времето ми трябва да бъде посветено само на приятни неща. А те се оказаха твърде много: четене, сериали, спорт, симс, разбира се, излизане с приятели, пътувания дори. Проблемът е, че прекарвам повече време в мисли за това какво да правя първо отколкото в правене на някое от нещата. Иронично, но факт. Все още не съм намерила решение за този проблем, различно от скролване в инстаграм и фейсбук - това само по себе си е още по-голям проблем. 

      Имам една седмица да направя няколко конкретни неща: да си почина от ученето, да си почина от социалните мрежи, да прочета възможно най-много книги и да направя 5 тренировки. Тези четири неща не са случайни и всички целят да ме подготввят за четвъртия семестър, в който ще трябва да дам от себе си повече, отколкото съм давала във всички други семестри взети заедно. Убедена съм, че не съм единствената.

     Затова през тази седмица ще направя всичко възможно да постигна целите си. Независимо дали това значи да изтрия социалните си мрежи и да остана "офлайн" в името на самата мен. И без това е нещо, за което си мисля от много време. И всичко това, като си почивам. 

      Рядко чувствам някаква силна нужда от почивка именно защото съм свикнала всичко да е на бързи обороти и винаги да се случва нещо (а и защото след почивка винаги изпитвам малко трудност към възвръщане във форма). В духа на #ГрижаЗаСебеСи - тренд, който нашумя в българското блог общество през последните седмици - ще се погрижа за нуждите си и ще си наложа почивка, релакс, повече медитация (с това се заниммавам от съвсем скоро и тепърва навлизам в същността на практиката, може да ви разкажа повече след някой друг месец!) и прекарани часове на открито; повече от нещата, за които нямам време обикновено; повече спокойствие и по-малко мисли за университет и "сериозни" задължения.
      С целия този план започнах тази сутрин, след като отскочих до Ректората за нанасяне на една от последните оценки. Спонтанно реших, че ще се възползвам от прекрасното и не много хладно време вън, щом излязох от станцията на метрото, и на път към блога ми спрях в една от градинките. Паркирах се на по-отдалечена пейка и четох "Любов по време на холера" цял час. Свеж въздух, без разсейващи фактори, без телефон или слушалки. В превод - всичко, което искам от следващите няколко дни.

Впечатления от "You" - за преследвачите и социалните мрежи

     Убедена съм, че повечето от вас вече знаят за нашумeлия сериал на Netflix "You". В разките на 10 епизода се представя недългото познанство между Джо, симпатичен и много начетен книжар, и Бек, студентка, която търси своя път в издателството и в живота. Обсебен от нея, Джо намира начин да влезе в личния ѝ живот, да спечели доверието ѝ и да се отърве от всички хора, които стоят между него и Бек, независимо от цената, която трябва да плати. 

     Струва ми се, че не много хора знаят, че "Ти" е сериал по книгата на Каролайн Кепнес "Ти", която е преведена на български (но, за съжаление, изчерпана). За нея след мъничко!
    Ревюто съдържа спойлери! Някои от тях са маркирани с по-светъл цвят сиво, а други са отбелязани в началото и в края!

    Бих искала да започна със самата история и героите - много неща ми направиха впечатление, но все пак ще се опитам да не навлизам в твърде много детайли, за да не издам някои от най-интересните моменти на тези, които все още не са имали възможността да го изгледат. 

      Напоследък темата за серийните убийци и преследването нашумя отново, може би заради предстоящото излизане на филма за Тед Бънди (а и заради крактия документален сериал в Нетфликс). "Ти" ни дава перфектната възможност да надникнем в ума и да анализираме мислите на един преследвач, който сами никога не бихме различили в тълпата от хора по улиците, с които ежедневно се разминаваме. Джо е именно това - собственик на книжарница, при това доста добре изглеждащ, с интереси в областта на литературата, не много приятели, но пък мил, грижовен, добре възпитан и много, много манипулативен и с невероятен талант да замаскира тази си черта. Историята е представена от неговата гледна точка - през всички десет епизода той води монолог, отправен към възлюбената му Бек, и малко по малко разкрива части от характера и намеренията си. Може би именно това е елементът, който прави историята толкова пленителна, но и объркваща. Джо е от онези герои, които мразиш и обичаш едновременно, защото не одобряваш действията му, мислиш ги за безумни, очевидно са неправилни, но в същото време някаква част от теб вярва, че извършва всички престъпления от любов, за да предпази Бек, за да се погрижи за съседското дете Пако. Именно с Пако се загатва идея, която доста ми допадна - именно на него Джо предава знанията си го превръща в потенциално свое копие подобно на мъжа, който се е грижил за него, когато е бил малък. Остава ни да се чудим дали детето ще придобие само дорбите, или и лошите му черти.