#Blogmas31

Последен пост в последните минути на годината.

Ще се възползвам с отредените ми минути и ще ви пожелая прекрасно изкарване на нощта, подобаващо посрещане на 2015 година и се надявам цялата да е изпълнена с щастие, късмет, любов и успехи за всеки един от вас! 

2014 беше...

... красива, емоционална, различна, бурна, весела, шарена, изпълнена с осъществени мечти, постигнати цели. Година на пътувания, приятелства, смях, новости, култура, книги. И запечатана в няколко хиляди снимки. 

December Favorites - hasta luego

И ето, че съм на път да напиша последния пост за любими неща през 2014 година. Чудя се дали ми е носталгично повече, от колкото съм мотивирана и щастлива за предстоящата година. Може би двете се уравновесяват. Мисля, че от всички 12 месеца, Декември ми беше най-продуктивен от страна на четенето, и най-пуст откъм козметика и музика, например. През цялото време по радиата слушах стари хитове и дори песни от преди години. За това не знам до къде ще стигнем с този пост. Но нека да започваме без увъртания, приятно четене!

Козметика.

Нямам идея защо, но както винаги започвам с душгеловете, които този месец... допринасяха за настроението ми доста, особено след уморителен ден. На снимката можете да видите два от Балеа, присъстващи в някои от старите ми постове. Реших този месец да се върна към тях и нямате идея колко много ги обичам. Аромата на череши ми е един от най-любимите на този всят, а прасковата с кокос е адски приятна комбинация. Първият вече ми е на привършваме и си мисля да прескоча до ДМ за втори, дори и да имам предостатъчно за Януари. 

Душгелът на Фа не е точно мой, но го ползвам, и много ми харесва. Забелязала съм, че на тази марка са най-приятни, измиват се лесничко и аромата остава по кожата за най-дълго време. Не съм се заглеждала в останалите варианти, честно казано, но смятам при първа възможност да отделя няколко минути за справка. 

След като любимият ми гланц на Балеа с бадем свърши, първата ми работа беше да изтичам в магазина, за да си купя нов. Освен него и един за Мони, реших да експериментирам с нов от лимитирана серия, предполагам Коледна - с ябълка и канела. Мони също имаше и казваше, че не е нищо особено, но на мен ми харесва много! Миризмата е много приятна, балсамът е подобен на първия ми, с разликата, че е сладък и ме кара да си дъвча устните. Хаби се доста бързо, но това е по-скоро защото го използвам непрекъснато. През зимата устните ми са твърде напукани и разранени. 

За пръв път използвам нещо на марката Алверде. Мони ми изпрати този гланц по пощата преди няколко дни. Всъщност беше седмици, но аз го получих не много отдавна. и много ми харесва. Усещането върху устните не е лепкаво, а страшно приятно, няма много натрапчива миризма (мирише на лайка) и няма вкус, което е добре, защото не ме кара да си мисля как искам да го изям. 

Зимата не влияе неблагоприятно само на устните ми. Ноктите ми също са в не много лицеприятно състояние, заради което се наложи да подкъся доста дългия си маникюр, и колкото и да ми се иска, не мога да си сложа тъмно червен лак, защото въобще не върви на къси нокти. За това се примирих с тези два "момичешки" летни лака. Оказа се, че държат повече, от колкото когато съм с по-дълъг маникюр. Освен това правят впечатление, дори и да не са в тематичните за сезона цветове. Въпреки това си мечтая за някое червено или тъмно зелено... 

Книги. 

Както казах, месец Декември ми беше страшно силен откъм Четене на книги. Не мога да си спомня обаче хронологичния им ред, за това ще ме извините за разхвърляните думи. 

От миналия месец ми бяха останали няколко глави от "Предсказанието" на Александър Дюма, исторически роман, който грабнах заради моя любим Франсоа и Мери. И защото дьо Конде е страшен пич. От Дюма също се наложи да прочета "Граф Монте Кристо" - двата огромни тома, за училище, тъй като след чаканцията ще трябва да го предам на класа. Книгата е страшно, страшно, страшно добра, и може би за тези чувства ми помогна господина по история, който беше така добър да си побъбри с мен за Наполеон и Едном Дантес. Страхотна книга и тези, които те я прочетат поне веднъж през живота си, ще изгубят много. 

Прочетох и трилогията "Делириум", най-сетне. Търсих първата книга в продължение на месеци, а точно когато отидох на Базара на книгата беше премиерата на последната. Познайте кой изяде и трите книги за два дни. Аз. Не бих ѝ дала пет звезди от пет, защото има някои неща, които не харесах в книгата. Имаше недоразвити герои, с които исках да се запозная по-отблизо, на места беше твърде бързо, на други - по-бавно от очакваното. Въпреки това обичам Алекс страшно много. Ако трябва да избирам между двамата с Джулиан, избирам Алекс. Нищо, че в третата книга се държеше като тъпанар. О, като го казах, малко съм разочарована от финала, не очаквах да е такъв, въобще. 

Сбогувах се и с поредицата "Лукс" с предпоследната и последната книга. И това е една от малкото поредици с щастлив край. Обичам го. Много. Не ме интересува какво е мнението на останалите, дали е клише и дали Деймън е тъп герой, аз го обичам страшно много. репоръчвам цялата поредица на всички, които се нуждаят от тласък в четенето или нещо леко, с което да завършат зимната ваканция. 

"Създадена от Дим и Кост" получих като подарък от Мони и тя беше една от книгите, с които участвах в Зимния книжен маратон. Другите две са "Отпор" и "Целувка за Ана" (Ако някой ми беше казал, че "Целувка за Ана" е толкова прекрасна, определено нямаше да чакам толкова много време, за да я прочета. Книжката е изключително лека, увлекателна и интересна, с невероятни персонажи, които излизат от клишетата на днешните YA романи. Виждаме едни прекрасни връзки, характери, красивия Париж. Определено след тези 400 страници нашите ще трябва да ме заведат на всяко едно местенце в Париж. ). Да, не я бях чела до сега, въпреки че я имах, не ме винете. Всички книги ми харесаха много! Ще се занимавам с продълженията/следващите от поредицата следващата година.

"Сняг вали"... писала съм в някои от постовете от Блогмас и тези, които са попадали знаят, че много, много, много обичам книжката. Леко тематично четиво, съставено от три разказа от трима автори, един от които е Джон Грийн. Разказчетата са страшно сладки, искаше ми се да вляза вътре и да нагушкам героите в някоя снежна преспа. Препоръчвам на всички, които се нуждаят от малко настроение и сняг, защото очевидно няма да получим такъв до края на годината... 

Филми.

"Елф" гледах още в началото на месеца, защото искам малко празнично настроение. Да, беше забавен, хареса ми, но не разбирам защо е любимият филм на всички. При всяко положение предпочитам "Сам вкъщи", която и да е от частите, макар че първата ми е вечен фаворит. 

Един ден със сестра ми решихме, че нямаме какво да правим и си изтеглихме "Малката русалка", класика, какво да кажа. Не си спомнях повечето от песничките и бях забравила точно какво се случва в детското, но си припомних и разбрах защо именно то е едно от любимите ми на Дисни. Кла-си-ка. 

Този месец наблегнах на нови сериали. Например "Татенцето", който определено ми е един от любимите от сега нататък. Изключително забавен сериал с прекрасен каст. Нямате идея колко истерично се смея, докато го гледам. Можете да му дадете шанс, първите два сезона са преведени на български и можете да ги намерите в Замунта или Вибокс7.

След края на Биг брадър по нова пуснаха нов сериал - "Подли камериерки". Не го гледам страшно съсредоточено, защото обикновено по това време от вечерта чета или си чатя с приятели, но от това, което чувам е забавен. Обичам интриги. И това, че са латиноамериканки. Всичко, що говори испански, го обичам. 

Върнах се обратно при "Касъл" след доста време застой, бях забравила колко много обичам този сериал. От шегите, до случаите, взаимоотношенията на Касъл и Бекет. Ав, ако това не е най-най-най-любимия ми сериал на всички времена, не знам кой е. 

Започнах да гледам един доста нашумял напоследък в чужбина сериал - "Outlander". Тематиката в момента ми е страшно актуална, става въпрос за Англия и Шотландия през 1743 година и една жена, пропътувала времето края на Втората световна война до тогава. Поръчах си на Дядо Коледа и книгата. Сега нямам никакво търпение да я прочета!

"Принцесата и жабокът" ми е едно много любимо детско. Даваха го на 24-ти Декември по телевизията, но помня онзи ден, когато го гледах за пръв път. Тогава имаше и томбола за някакви тематични неща, от която аз спечелих тетрадка. Още я пазя в шкафа и не искам да пиша, защото ми е доста любим спомен. А филмчето е красиво, както всички на Дисни, няма какво да говорим. 

Може ли Коледа да мине без поне една от частите на "Сам вкъщи"? Още от втория ми пост може би знаете, че това е любимият ми коледен филм, и просто нямаше, нямаше начин да го изпусна. Нещо като традиция е всяка година да го гледаме по това време. Никога няма да ми омръзне и никога няма да спра да се смея като луда заради Кевин и тия двама глупаци.

"Анабел" е тазгодишен хорър филм, който аз пуснах, защото обърках с друг, но не съжалявам. Това е може би първият хорър филм, който не дава като ретроспекция какво някога се е случило на куклата, както в случая, за да иска да навреди на някого тя. Тук са решили да проследят именно тази сюжетна линия - създаването на проклятието и в сравнително кратък период събитията след него, а не сто години след това. В това отношение ми хареса много. Имаше стряскащи моменти, симпатични актьори, готино озвучаване, но малко банална история. Тоест... Чъки, ис дат ю, само дето в женски вариант? 

"Perdona si te llamo amor", или преведено на български "Извини ме, ако те нарека любов моя" е филм, на който попаднах съвсем случайно и за който бях настроена малко негативно. Харесваше ми само, че е испански. Става въпрос за малко разкрепостено 16-годишно момиче, което се впуска в афера с 37-годишен мъж, наскоро брутално зарязан от годеницата му. Смешно е как момичето е изиграно от жена на 27. И хич не го разбрах, защото има страшно детски вид. Но филмът е в действителност много интересен, направен по увлекателен начин. Езикът само допринася за тая хубост. Не беше нещо банално, имаше страшно забавни шеги, всичко е цветно, красиво, щастливо. На моменти не чак толкова. Имаше момент или два, които хич не ми харесаха. Например онзи, в който майката приема твърде равнодушно факта, че дъщеря ѝ се среща с неин набор. Но го прощавам. А музиката. Саундтракът на този филм ми е на първо място измежду всички, които съм гледала до сега! Първо! Испански песни, хитове на английски, адски приятно. Ако трябва да оценя филма по скалата от 1 до 10, то бих му дала 8,5. Може би дори и девет, но не ми се струва, че заслужава да бъде на една точка от максимума. 

Има ли някой, който не е гледал "Три метра над небето"? Или пък изобщо не е чувал за него? Филмът, с който звездата на Марио Касас грейна още по-светло на нощния небосклон. Разревал сигурно хиляди момичета, включително и мен. Е, той не може да се сравнява с втората част "Tengo ganas de ti", или "Искам те". Филмът ми се стори повече за Аче, от колкото за Баби, или двамата заедно, и го обожавам .Не знам защо чаках 2, вече 3 години, за да го гледам. Историята е брилянтна. Мой си е проблема, че въобще не харесах тая Джин. Доста антипатична, особено след като през цялото време скандирах за отбора "Аче+Баби". Но добре изиграна роля. Оскарът обаче е за Касас. Ако аз трябваше да снимам сцените, в които участва той, или щях да умра от срам, или от смях, изберете си. Доста чувство. Сълзи. Чак ме хвана яд, че съм толкова мекушава. Планирам да го гледам отново в скоро време. 

Музика.

Аксесоари.

В тази така рядко показваща се категория този път искам да ви покажа тази висулка за герданче, която си взех преди малко повече от седмица от индийския магазин в центъра. Това е едно от най-красивите неща, които съм виждала, влюбих се в него първия път, щом отидохме, и понеже не си го взех се връщах на следващия ден. Всъщност когато го видях първата ми мисъл беше, че Деймън подари вид кристал на Кейти, за да я пази, и макар че нейният е червен, носейки моя си мисля, че има същите способности. И е твърде красив. Много, много красив.

За настроение. 

Не помня точно кога като разположение в месеца, но докато се разхождахме в Кауфланд една вечер баща ми съзря множество чашки с различни щампи на "Замръзналото кралство". Взехме по една от всяка, общо шест, и се връзват чудесно с коледния ми календар на детското.

Освен това какво през Декември може да ме зарадва повече от наближаващата Коледа, пазарите за подаръци, светлинките, елхите, коледните играчки? Нямах търпение за този месец заради Зимния базар на книгата в НДК, от който се прибрах с повече книги, от колкото бях планирала. Говорейки за книги, именно те бяха огромен фактор за мен, тай като прочетох страшно много и достигнах почти 200% от предизвикателството за годината. Освен това се завърнах към Касъл, както споменах по-горе, готвих, пазарувах, подарявах подаръци, получавах подаръци. Ходих на кънки, едно от любимите ми неща през Декември. 

В обобщение: Декември е един от най-любимите ми годишни месеци, но след Юни. Настроението ми винаги е на макс и никога не скучая. Надявам се както месецът, така и цялата ви година да е била забележителна! А сега ви желая една още по-успешна, усмихната, щастлива и пълна с любов и късмет 2015! Целувки!

- Ева.

#Blogmas30

#Barcelona #MyLove #TB #МоляВиВърнетеМеТам (и не обръщайте внимание на лицето ми, слънцето ми светеше. И бях прекалено превъзбудена, щях буквално да легна на земята и да не стана.)

Ница, на път към Монако. Едно от най-красивите, сини и вълшебни места, които съм виждала. Може би и най. (Някой ден и моята яхта ще е между тия.) 

Това официално е пред-последният пост за този месец. Необичайно щастлива съм от така близкия край, и ще бъда честна - мислех, че да документирам ежедневието си би било наистина забавно. В последствие се оказа, че то не е нищо особено, и да пиша за едно  също в продължение на цял месец затормозява не само мен, но и читателите на този блог. При всяко положение не съжалявам, защото се нуждаех от едно последно предизвикателство, с което да изпратя прекрасната 2014 година. Надявам се да има хора между вас, проявили интерес към някои от постовете. Освен родителите ми. Майка ми изпълнява предизвикателствата ми, ей! Днес дойде и ми изрецитира цял куплет от испанска песен и дори и да не беше стихотворение, каквото беше поръчението ми, беше достатъчно сложно (субхунтивото не ми е първи приятел).

Днешният ден беше не толкова еднообразен като останалите, но и без нужните за подобряване на настроението ми занимания. Манията ми по Симс се потвърди, сутринта станах и около 40-45 минути играх. Но добрата новина, поне за мен, е, че започва да ми писва. Особено след като първия ми симс остаря и сега ще трябва да пренеса един от синовете му в друга къща, за да мога да се забавлявам качествено. 

Има планове да подхвана някое от есетата по литература, но до това така и не се стигна. С нашите отидохме до мола. Мама, сестра ми и аз обядвахме, докато баща ми беше в книжарницата. По-късно и сестра ми се присъедини, и останалите отидохме на шляй-пазар в Карфур. Не с тръгнах с празни ръце, както се и очакваше, и си мисля, че за новите ми неща ще четете в първия пост за месечни любими на 2015-та. Ще им дам доста време за тест период.

Отново с мама продължихме пазара без останалите в други магазини. Нямате идея колко много обичам блестящи бижута, и по-точно пръстени. Просто... дайте ми пръстени (и книги) и ще ви обичам. Десет.петнадесет минути стоях над кутиите и се опитвах да си избера между много прекрасни, обсипани с камъчета, блещукащи. Обичам пазарите с майка ми не защото си купувам разни неща почти винаги, а защото тя си ми е другарче. Нямате идея колко яко се чувствам, хванала я под ръка и шушукаща някакви клюкички и глупости. Или седейки някъде на по кафе. Едно от любимите ми неща е.

Не пиптах литературата, но за сметка на това преполових втория том на "Граф Монте Кристо" (говорих си сама в кухнята по повод превъплъщенията на Едмон и по-точно начина, по който го прави незабележимо). Почти убедена съм, че утре ще взема и останалата половина и... ами не знам. Тази книга ме кара да се замисля за страшно много неща. Нямам търпение да отида в училище и да ги обсъдя с някой, чел я също, или дори с госпожата. Сто на сто няма да се размина с въпросите, защото ще я представям пред класа, но все пак... 

По повод днешното предизвикателство се разрових в картите със снимки от пътуването ми и ми стана малко носталгично за тия две седмици, защото бяха разкошни. В началото беше гадно, защото когато влезеш в Италия обикновено си мислиш за ренесансови сгради, огромно, просторно, величествено; а ние останахме буквално по средата на полето. Без никакви сгради на километри. А в най-близкото селище най-впечатляващото нещо беше една камбана, висока колкото първия етаж на училището ми. 

Но... Все пак, Италия, Испания, Монако, Франция, Хърватска, Сърбия... И не само. Това пътуване ще си ме държи още няколко години. Не и ако ме върнете в Монте Карло/Барса. Родтели? За пръв път ли четете това Моля? А?

Ще ми се да кажа, че се шегувам, но това ми е в списъка с неща, които трябва да направя през 2015, имайте го в предвид.  

Отново ви казвам довиждане, защото часът наближава полунощ, а аз трябва да публикувам този пост преди това, за да спазя уговорката. Желая на всички прекрасен последен ден от годината, постарайте се да го запомните! 

#Blogmas29

Липсва ми Мони. Не сме си писали от страшно много време, от както отиде на почивка, и честно казано нямам търпение да се прибере и да ми разкаже как е минало пътуването, да си бъбрим за случайни неща и да си уговорим среща най-накрая! 

Как може да се уморявам от правене на нищо?
Определено е нещо ново. И хич не ми е забавно, просто ненавиждам да бездействам.
За сметка на това обичам вторият том на "Граф Монте Кристо", защото има повече интрига, а и ми е невъобразимо смешно колко превзета е госпожа Данглар. И интригите. Ако бях на мястото на Дантес въобще нямаше да се сетя как да ги изработя всички. За мен е очевидно какво става, но се опитвам да си представя онова време и колко наивни са били хората, че да не се досетят, че някакъв си там "граф" с огромно богатство не е света вода ненапита.
Къпали ли сте се някога в сняг? Аз го направих. Скочих в една преспа и се прибрах погра от главата до петите. Пръстчетата би пяха толкова измръзнали, че едвам ги усещах, краката ми бяга адски червени, а имах само няколко снимки. Главната идея на излизането беше да си правим снимки. А ние плувахме в снега.
Дните ми са толкова впечатляващи, че сама си завиждам за вълнуващия живот. Как ли пък не.
Официално искам училище. Дори с цената на изпитвания и проекти. Моля ви. Много ви моля.
(И сега времето започва да тече още по-бързо и изведнъж утре трябва да ставам в шест.)
(Не знам какво искам.)
Препоръчайте ми някой изключително интересен филм. След тези вчера само искам да си направя чай и да седя два часа пред телевизора. Сериозно, няма ли някой нов и много интересен филм, който ви е направил впечатление напоследък? Защото няма нищо по кината, а аз нямам късмет да попадна на интересно заглавие в Замунда...
Майка ми днес ми каза, че сънищата, които сънуваме между Коледа и Нова Година се сбъдват. Стана на въпрос заради онзи сън за Барселона, за който писах в някой от предишните постове. Дано наистина да е така, защото би било страшно яко да уча там, и да си наперя приятели, да започна работа и така нататък. О, освен това мама може да казва името на "Три метра над небето" на испански, след като прочете поста дойде и ми показа. Браво, Мамо! Следващото ниво: стихотворение на испански. ¡Suerte!

#Blogmas28

Днес ми е испански ден. Даже мисля на испански. Започнах да пиша този пост на испански, но си помислих, че едва ли много от вас ще разберат написаното без гугъл преводач, и го изтрих.

Като за начало, сънувах някакъв много як сън, в който ме приеха в Барселонския университет и заминах, за да уча комуникация. Имах много як апартамент до площад Каталуня и тъкмо отивах на интервю за някаква работа в любимата ми пекарна в глада (за да не си помислите нещо - аз наистина съм била на това място и го обожавам), когато съвсем случайно срещнах група от българи, които учеха там и... испански, Барселона, най-красивият град.

Много часове просто играх Симс. Няма да коментирам това. Само някой да ми забрани. 

След това реших да слушам музика. Само испанско. От хитовете по радиото до някакъв много неизвестен рап. От там дойде и идеята да гледам филми. Всъщност намерих "Perdona si te llamo amor" на първата страница на Замунда, но го гледах и филмчето много ми хареса. Не е нещо обичайно, но много се радвах, че не ми бяха нужни субтитри и ме накара да продължа да мисля на испански и след това. Чудя се дали ако го преразкажа на господина ще отпадне четенето на испански приказки. 

Както и да е. След две години чакане изгледах и "Искам те", втората част на "Три метра над небето". Дали мама вече може да го каже на испански? (Мамо, като прочетеш това - ела да ми го кажеш, моля.) Стана ми тъжно и носталгично заради първата част. След това Пойо. Мотора. Не харесвам Джин-Тоник, страшно ми напомня на едно момиче от училище, което ми е доста противно. И Катина. Баби я имаше толкова малко в тази част. По-скоро беше за Аче, а не за двама им. Баби беше тъпа, искала тя само да види дали изпитва нещо към него. Дрън-дрън. Кой няма да изпитва нещо към Марио Касас, чика? Ооо, не знаех, че Дани има толкова яки сини очи. Братът на Джин е смешен. И съм разочарована, че в крайна сметка Аче остана с нея. Таях някакви надежди, че Баби ще се откаже от брака и ще се върне, и ще си живеят заедно, и така. Макар и без Пойо.

Пойо.

Мисля, че е крайно време да се сдобия и с тези книги. Всъщност не знам дали знаете, но те са оригинално италиански. Не зная как точно са стигнали до испанско екранизиране. Ядосвам се, че в книгите  имената им са различни. Ениуей. 

Денят ми, както виждате, беше скучен. Дано с началото на 2015 да започнат да се случват вълнуващ неща, защото иначе ще откача. 

Не съм писала от около два месеца. И не говоря за постове, очевидно с тях се занимавам всеки ден. Но пишех история, стигнах доста далеч, и както се очакваше я оставих на 14-та глава. Имам си причини, но одеве, докато чаках един от филмите да се изтегли, отворих последната глава и се зачетох. Изведнъж започнаха да изскачат десетки идеи за продължение, дори не можах да запиша повечето, защото идваха други, и други. Бях забравила колко е хубаво това чувство. Може да продължа да пиша. Честно казано не ми се започва нещо ново, а искам да се занимавам с това, защото ми доставя удоволствие. Ако възобновя писането точно на първи януари това ще значи ли, че цялата година ще ми върви? 

Тез дни трябва да се събера с някои приятелки и междувременно да подкараме проектите за след ваканцията, защото половината отлетя неусетно. Не зная кога минаха всички тези дни, честно. Мислех си, че ще ми е скучно. На практика не правя много полезни неща, но все пак винаги си намирам нещичко  когато отново се наложи да ставам рано и да ходя в онази студена стая, мързелуването, печицата и Симс ще ми липсват. 

Сега ще почета още малко от нещата, написани от мен преди месеци, защото е доста интересно. И не помня половината от нещата. Четейки си мисля колко съм гениална. Между другото, поздравявам ви с тези песни:

Blogmas26&27

Едни от любимите ми подаръци. Исках да снимам и втората книга на Касъл от най-добрата ми приятелка, но поради неизвестни причини не успях. Но тя ми е в топ-а. Нямам търпение да я прочета!

Причината да пиша пост за двата дни заедно, е, че напоследък не се случва абсолютно нищо интересно. Например вчера цял ден четох и оправях, и единствено излязох, за да ида на маникюрист. Няма да изпусна да кажа колко обичам ноктите си в момента. Доста по-къси са,от колкото би ми се искало, но пък най-сетне са с еднаква форма на двете ми ръце и цветът на лака е толкова прелестен, че... просто нямам думи да опиша колко любим ми е. Дано все пак да издържи две седмици, както обещава гел-лакът, защото не ми се плаща втори път за същото. 

Вечерта възобнових четенето на първия том на "Граф Монте Кристо" и заради мързел го завърших едва днес. Поне вторият е с 200 страници по-малък  вероятно отново ще го прочета за два дни. Започвам да се замислям колко много ще имам да пиша за училище тази ваканция. Имам да напиша едно есе и едно интерпретатвно съчинение за "Робинзон Крузо" по литература, да прочета три приказки по испански (това е лесно), заедно с много упражнения и ревю/резюме/каквото-каза-господинът на една от приказките. 

И хееееееей, най-сетне заваля сняг! Хубаво е поне за нова година вън да е снежно. Някак си сега... знам че е зима и всеки път като погледна през прозореца започвам да се усмихвам. Искам да изляза, но в същото време не ща, защото ми е твърде студено дори на печка. Не ми харесва да ми е студено.

(За това сега ще отида, ще си направя горещ шоколад и ще си пусна "Outlander".)

И, между другото, дори и вън да е снежно прикачам снимка от интернет, защото батериите на фотоапарата ми паднаха, а аз нямам други, за да ги сменя, следователно нямам с какво да снимам. Мразя като става така. И това е едно от нещата, което не харесвам във фотоапарата си - не е като всички нормални - със зареждащи се батерии, ами е с онези най-обикновени, които се продават във всеки втори магазин. Само да бях някоя по-запалена по фотографията, до сега щях да съм си купила нов. Но и този върши работа за сега. 

Знаете ли колко неща получих за Коледа? И чанта, и книги, и козметика, бижута... Но най-много съм щастлива за "Друговремец", книгата от сериала, който дори споменах по-горе. Само да дочета "Графът" и ще я мина и нея. Жалко, че останалите части не са преведени. Впрочем защо не ми беше известно, че цялата поредица се състои и от 8 части, всяка от които по приблизително 800 страници, и е започната през 1991 година? Хаштаг Искам всички.

Чатя си със Санта на английски. Санта ми се смее. Но ще се гордее с мен, че прочетох първите 750 страници от тухлата. Отивам да кажа на Санта. До утре!

#Blogmas25

Весела Коледа!

Днес няма да ви занимавам със скучните си ежедневни дейности. Просто искам да ви пожелая едни красиви празници, изпълнени със семейна топлота, усмивки и щастие! Надявам се Дядо Коледа да ви е донесъл всичко, което сте желали, и да посрещнете новата 2015 година с отворени сърца. 

#Blogmas24

Снимката заснех сутринта. Една от новите ми любими книги, подарена от Мони, шоколад и слушалки. Бих прикачила снимка от вечерята ни преди малко или някоя от процеса на готвене, дори снимки от десертчетата, но батерията на фотоапарата ми падна, а аз и без това нямам идея къде го зарязах одеве. Да се престорим, че тази снимка отговаря на предизвикателството за днес и да продължим нататък, а? :)

Бъдни вечер. 

Най-любимият ми ден между него, Коледа и Нова Година. Най-вече защото започва цялата поредица и само за няколко часа къщата замирисва на готвено, светят лампички и всички са в добро настроение. 

Именно това се случи у дома днес. Сутринта по план обикаляхме за последни придобивки за коледните подаръци на роднините, а след това, вече към два, аз сама започнах да правя коледни десертчета - мъфини-елени. Бих прикачила снимка, но нямам никаква идея къде си оставих фотоапарата. Няма значение. Към три и половина-четири и мама се включи, но вече започнахме да готвим сериозните неща за вечеря. Сърми, тиквеник, питка. За първа година тя беше оставена в мои ръце и съм горда от резултата. Но всъщност аз пипах абсолютно всяко ястие на масата. Имам пръст във всичкоо. Приключихме за два часа, като не броя времето за печене на питката и приготвяне на масата, и така нататък. Към осем вече вечеряхме. Просто... толкова много обичам това време от годината. Не че не сядаме да вечеряме заедно, мисълта за празника ме прави по-щастлива. 

След вечеря отворихме подаръците. В моето семейство от край време не чакаме официалната Коледа, тоест 25-ти Декември, а ги отваряме вечерта на 24-ти. Повечето от подаръците вече знаем, защото нито аз, нито сестра ми, сме деца, вярващи в Дядо Коледа наистина, при нас всичко е на шега. Въпреки това имаше доста изненади, особено за мама и за сестра ми. И си мисля, че се получи доста ефектно и все пак им хареса. 

Ще направя отделен пост с подаръците ми съвсем скоро, може би след Нова Година, защото баба ми и дядо ми все още се водят по онези стари традиции за Дядо Мраз и новогодишните софри, надявам се да не са единствените, защото би било окуърд. Вече имам доста обаче. Освен у дома, получих подаръци от най-добрите си приятелки и тайния ми Дядо Коледа в училище. О, получих книги, които страшно много желаех! Ама страшно! Нямам търпение да ви ги покажа, а още по-малко да ги прочета. Само да можех да ги чета едновременно... 

Докато готвех гледах първо "Принцесата и жабокът" - любимо детско, а след това и "Сам вкъщи", още по любимо! Коледа няма да бъде същата без Кевин Макалистър, физиономиите му и Хари и Марв. Мисля, че утре ще дават втората, нея също няма да изпусна. Мисълта ми беше, че месех питката и в същото време се заливах от смях на капаните и писъците на тия тримата. Или на "Мръсно животно", най-любимия ми лаф от първи и втори филм. Уникално.

Единственото неприятно в картинката е, че съм малко настинала. През два-три часа прибягвам към капките за нос и на ден пия по един лимон като сокче. И когато кихна мозъкът ми експлодира по три пъти. Не знам как, но го прави, кълна се. Дано до събирането на фамилията утре да съм поне малко по-добре, защото ще се наложи да се самоизолирам някъде. Това до някъде е добре, защото ще си чета книжката, но все пак е доста тъпо да седя в ъгъла и да гледам как си хапват. И аз обичам гъбки!

Остават шест поста до края на годината, от поредицата Блогмас, вижда му се края. От една страна се радвам, защото понякога ги пиша на края на силите си след уморителен ден, когато нямам чак толкова много време. Но пък през Януари ще ми е някак неангажирано и празно, сто на сто ще ми липсва да разказвам какви глупости съм правила, да прикачвам снимки и всичко, което се помещава в постовете ми сега. Ще се опитам да измисля с какво да запълня празнината. 

Сега обаче ви пожелавам прекрасна и уютна Коледа с любимите. И дано присъствате в списъка с добри деца на Дядо Коледа и на сутринта под елхата ви да има много одаръци и все такива, за които си мечтаете! Лека нощ и сладки сънища!

77 неща през зимата, за които може да живеем

Давам си сметка, че това е пред последният пост от поредицата "77 неща", които ще се появят в този блог. Или поне такива, свързани със сезоните. 

Винаги съм харесвала зимата. В този сезон има нещо... вълшебно, както обичат да казвам по филмите и във книгите. Мисля го за чист, светъл и топъл, дори и реално да е студен в нашия географски пояс. Позволете ми да ви представя всичките 77 неща, заради които

обичам зимата. Надявам се да има такива между вас, с които да споделяме едно и също мнение.

Сняг.

Чистота.

Бяло.

Кънки на лед.

Горещ шоколад.

Мандарини.

Портокали.

Захарни бастунчета.

Бяло/зелено/червено.

Студ.

Ръкавици.

Коледна звезда. 

Шоколадови календари.

Пухкави пуловери.

Коледни чорапи.

Украса.

Коледна елха.

Миризмата на бор.

Шалове.

Мъгла.

Филмови маратони.

Лед.

Дни за четене.

Светлини. 

Коледна музика.

Семейство.

Топли вечери. 

Нова Година.

Подаръци.

Опаковъчна хартия.

Коледа.

Добро настроение.

Плодове.

Филми.

Бисквитки.

Меки ботуши.

Маршмелоус.

Канела.

Лак с мотиви.

Ново начало.

Имел.

Традиции.

Списъци с желания за новата година.

Зимни изгреви.

Видът на недокоснатия сняг.

Да гледаш падащия сняг.

Огнища.

How the grinch stole Christmas.

Гореща супа.

Щипещи бузи.

Пижама-дни.

Снежни ангели.

Дядо Коледа.

Червените чаши в Старбъкс.

Коледна ваканция.

Лимитирани напитки в Старбъкс.

Снежинки по косата. 

Да можеш да видиш дъха си. 

Тъмблър.

Пазаруване на подаръци.

Облечени кученца.

Специални епизоди на сериали.

Намаления.

Коледен базар на книгата в София.

Палта.

Червени устни. 

Коледни филми.

Парно.

Шейни.

Ледени висулки.

Палачинки в сива сутрин.

Снежни човеци.

Свещи.

Новогодишни фойерверки.

Коледни картички.

Рудолф.

Червени шапки.

#Blogmas23

Щях да кача снимка на един мой шал, подарен от много добър приятел, от чужбина, но преди това се натъкнах на тази снимка в интернет и, аввв, искам този шал, изписан с любимите ми цитати от книги. Ако някой все още търси подарък за мен за Коледа... Купете ми това. 

Значи. Днес отидох на училище само за да слушам музика и да си правя селфита с учителите. Ако можеше всеки ден да е така нямаше да искам да излизам от класната стая, кълна се.

Няма какво да анализирам по часове, защото като цяло всичко беше като написаното по-горе. Сутринта ме посрещнаха две конски глави, ядохме бисквитки от снощи, Сашо ми изпи кафето, Мария се разхожда с костюм на дядо Коледа, Исмаел си е в Испания, снимки, снимки, снимки. Госпожата по български, с която имахме първи час, ни кара да пускаме на колонката любимата ѝ песен (Sergio - Without you) и сле дтова да обикаляме по стаите и да се снимаме с всички класове. Снимахме я с учители, ученици, всичко, с което може общо взето. И се скъсахме да се смеем. Класовете вече ще ни знаят като "ония с конете и музиката". А, и пръчката за селфита на Лина. С която тя ме биеше. Лина!

След училище с баща ми я закарахме до Техническия, и след това той продължи да прави дом на книгите ми. Точно така, библиотеката ми се препълни, а има десетина, които нямат местенце. А ще има и още след Коледа.

До края на деня ходихме на пазар, да докупуваме подаръци за братовчедите ми. Като през цялото време си мислех как утре ще стана, ще почета, ще направя кексчета-еленчета и ще чета. За сега обичам ваканцията. Утре това може да се промени. 

Нямам какво да кажа, което би било забавно, за това ето няколко снимки, които може би ще ви се сторят забавни. Всички са правени днес и по някакъв начин ги обичам страшно, страшно много. Трябва да си ги изкарам и да ги залепя по стената.

#Blogmas22

#OOTD

Днес беше... супер як ден. Сериозно. Станах с мисълта, че е петък, и то си беше нещо такова, защото цял ден в училище - купон. Бяхме около 14 или 15 човека, и не правихме почти нищо. По физика само провери проекта ми с Лина и каза колко е перфектен. Илиева, госпожата по математика, не знаеше, че часовете ни са намалени заради коледния концерт, който щеше да се проведе по-късно, и дойде десет минути преди края на часа. За награда на нас, останалите в часа ѝ, няма да ни кара да носим униформи до края на учебната година. Всички ръкопляскахме дружно. Между другото, останалата част от класа беше на стотина метра от нас - в кафенето. Стана ми страшно смешно, защото в крайна сметка толкова ли е трудно да дойдеш за четири часа, да се посмееш и да се приключи? Сигурно имат страшно интересен социален живот, след като предпочитат да висят по кафенетата. С телефони в ръце... Това обаче не е тема, по която искам да дискутирам. Защото от време на време и аз вися по кефенетата. 

Господина по испански дойде, сляхме часовете, за 30 минути ни предаде абсолютно всичко, което имахме да взимаме, и ни пусна да ходим да ядем. Това е моментът, в който осъзнах, че след училище с Лина щяхме да ходим на боулинг и звънях на пожар на баща ми да ми носи пари, защото имах... ами 5 лева. 

Не се сещам да се случи още нешо интересно в рамките на учебните часове. По биология си правихме селфита (прикачената снимка, знам, че е страшно размазана, знам. Но това са снимките с много хора - все някой ще реши да се мръдне в последния момент.) В първия момент госпожата ни направи забележка да престанем, но ние така и не я отразихме и тя взе, че се отказа. Бтв съжалявам, Сашко, че на другите снимки те закривах. И че на тази някой ти отвлича вниманието. Ще ти се реванширам.

След училище с Лина и още три приятелки от класа - Диди, Хриси и Гери, тръгнахме към Дъ мол. Говорехме си как принципно контрольорите никога не ги засичат в единицата, също и как когато аз се возя всеки, всеки, всеки път има. Познайте. Качихме се и дупчихме билетчета, защото имаше контрола. 

Бяхме адски изгладнели и се отдадохме на КФС-то. Пообиколихме няколко магазина. Само H&M, но беше достатъчно дълго, че да се брои за няколко. Имахме идея да седнем и да пием кафе, преди боулинга ни с Лина, но те трите решиха да си вървят заедно заради Диди, която умираше за сън, и ние с лина директно отидохме и изиграхме една игра преди група от 50 (?) деца, които бяха резервирали всички писти. Лина, разбира се, ме победи, защото не бях играла от приблизително година, но си припомних как се прави горе-долу и следващия път представянето ще е по-добро. Само дето свършихме рано и решихме да се забавляваме на игрите в Плейграунд. Баскетбол, Guitar hero... Когато тръгнахме да си вървим обаче, и изтърсих чантата си, за да намера портмонето се оказа, че съм го изгубила. 

Не се шашнах. Казах си, че някой ще се черпи с парите ми. 

Но лина обиколи всички места, на които бяхме преди това, преди момичетата от касата да ни привикат с онзи жест с едното пръстче и някак си... забавна физиономия, и да ми върнат нещата. Бяха звъняли дори в библиотеката, за да ме издирват. После и във фейсбук. Like... Тенк ю соу мъч, не ми се плащаше глоба за изгубена лична карта. 

Това е първият път, в който губя нещо, и слава на бога, го намирам.

Между другото, забравих да кажа, че преди да започнем обиколката из магазините всичките пет отидохме да се снимаме при якото огромно плюшено мече, което се оказа надуваемо. Правихме си селфита, обикновени снимки, и най-накрая щяхме да го бутнем, защото го гушкахме. Истеричен смях. Да видите колко бързо изчезнахме от местопрестъплението... Обичам подобни дни. 

С Лина, както винаги, тръгнахме към нас пеша. Отидохме до 55-то, където стояхме 20-тина минути, и после се прибрахме. Веднага започнах да правя бисквитките, на които се бях наточила още в... неделя, мисля. Първо - май объркахме тестото. добавихме малко вода, макар и да не беше включена към рецептата. И се омацахме. И нямахме хартия за печене. Като цяло бяхме изключително подготвени за процеса на готвене. Но се справихме, опекохме мисля пет тави с джинжифилови бисквитки и два часа след това със сестра ми седяхме и украсявахме. Снимките са някъде из телефона ми, но нямате идея колко ми е трудно да се ориентирам в това безкрайно място от компютър. Не мога да прикача, за да ви покажа резултата от труда ни. Като цяло са вкусни, сладички, и шаренки. 

С това свършиха интересните неща от деня ми. Почетох малко, гледах "Outlander"... Хора, обожавам този сериал. И искам да прочета книгата. Надявам се дядо Коледа (ахаха) да ми я остави под нечия елха. Мисля, че това е една от малкото книги, които искам ааааадски много и все още не притежавам. Ще видим, стискайте палци. 

Aaaaaaand... като цяло е това. Изгубих си портмонето, много селфита, бисквити... предколедно настроение на макс.

П.с. качвам този пост на 23 декември, но с вчерашна дата, тъй като снощи нещо се бъгна и не успях да го публикувам. Сега проблемът е отстранен. Поне докато пиша това нещо. Ще видим. 

#Blogmas21

Aуkward Луи Томлинсън...

Ще бъда изключително бърза, защото ми се спи страшно много, а имам да изпринтирам нещо много важно преди да си легна. Денят ми беше мързелив и въпреки, че имах много неща за вършене, реално се справих с твърде малка част. Написах си домашните, но за сметка на това не успях да прочета и третата последна книга, с които провалих книжния си маратон. Утре сто на сто ще я завърша, но последният ден беше днес и се чувствам виновно и гузно, и тъпо, защото бях страшно мотивирана.
Оказа се, че не миналата неделя, а днес е именният ми ден, за това - честит имен ден отново. Освен книгата от миналата седмица нашите ми купиха огромен лимони (защото още съм малко болна), огромен шоколад и уиски "Джак Даниълс" плюс вода. И съм изключително доволна. Обичам си уискито.
Да... Започнах да гледам "Outlander" и много ми се доходи в Шотландия, а също и в Прага заради "Създадена от дим и кост". Тази книга ми създава някакво студено усещане, представям си града тъмен и мъглив, с тесни улички и поостарели сгради... Град, в който би се разхождало едно момиче със синя коса и безброй татуировки, всъщност. Може ли да отида в Прага през някой, така, таен портал? Съгласна съм да ходя на битак и да мъкна каквото и да е, само да отида.
Остават само два дви до Коледа и вълнението ми започва да се покачва. Днес с мама и сестра ми ходихме да пазаруваме съставки за коледни бисквитки и кексчета, така че планирам утре, когато ги приготвям, да снимам и да публикувам пост с резултатите.
Стискайте палци утре да не връщат класните по испански, защото оценката определено няма да помогне на коледното настроение и само ще ме кара да се чувствам гузно, докато си отварям подаръците.
Окей, десет е, а аз умирам за сън. Отивам да довърша нещата по физика и да се заравям под завивките, защото утре сигурно няма да мога да се отлепя. Лека!

#Blogmas20

Защо никой не ми каза, че "Целувка за Ана" е една от най-сладките книги, които мога да прочета през живота си? Тоест... Това бяха най-хубавите ми пет часа от... доста време, и искам Етиен Сен Клер да е истински и да го срещна наистина някъде, на някоя улица. Fun fact - днес докато се прибирахме до Люлин и бяхме спрели на един светофар се зазяпах в някакво момче, което отговаря ПЕРФЕКТНО на описанието на Етиен и през цялото време си представях точно него. Поне знам, че има човек, който пасва. 

И много искам да се върна във Франция. И да науча френски. И да отида в Париж, защото всъщност съм била във Франция, но не и в Париж. И мразя кроасаните, които ядат за закуска, защото и пет да изям, отново съм гладна. 

Току-що осъзнах, че аз съм сталкър. Онова момче дори и не подозираше, че седя като някакъв психопат и го гледам. 

Но както и да е. Завърших второто предизвикателство от коледния маратон и съм страшно доволна, защото и това решение за книга беше страшно яко. Имам "Целувка за Ана" от... миналото лято, бях започнала да я чета, но не си спомням защо спрях и... ах, това загубено време. Не се учудвам, че по едно време всички бяха страшно запалени по книгите на Стефъни Пъркинс. Имам и "Звезди за Лола", но мисля, че тя ще почака известно време. Поне докато не прочета "Създадена от дим и кост" и "Граф Монте Кристо"... А, и той. Не съм го пипвала от снощи, когато наваксвах с резюметата за главите. Прочетох една и оставих, защото бях твърде погълната от мислите за Деймън Блек. 

Осъзнавате ли с колко много герои авторите пълнят главите ни, и как в един определен момент ставаме неспособни да изберем един или няколко от тях? Намирам се в това положение. 

И все още се опитвам да произнеса името на Етиен с префърцунен френски акцент, но, уви, езика ми е завързан. След испанския едва ли ще мога да го извъртя така, че на произнеса правилно "Р". 

Днес идеята ми беше да направя снимки за три блог поста и да напиша общо четири, но в крайна сметка завърших само един, който ще пусна чак в края на годината, вероятно на 31 декември. Въпреки това вече всички снимки са на лице, един ангажимент по-малко. Трябваше да се захвана с книгата още в два, но тогава отидохме у баба и дядо и отвисяхме два часа. Започнах я в четири или пет и свърших преди половин час, горе-долу. И аввв. Може ли отново? Някой да ми каже дали втората е сладка колкото първата, моля. 

Часът е 11 и на мен а) не ми се спи, но б) няма какво да правя , освен да в) започна следващата книга. Но г) мисля, че съм твърде изморена за това. 

Днес ми се ходеше на кино, но за съжаление в последно време няма филми, подходящи за мен. Давах "Хобит", но си спомням преживяването от първия филм. Или по-точно помня как не запомних нищо, освен онзи пръстен и гатанките. И, кълна се, не знам за какво става във тая история, нямам си никакво понятие защо е Билбо и какво е онова грозното, и какъв е този пръстен. С това, разбира се, не целя да обидя или засегна никого! Просто сама не мога да обясня на себе си каква е причината да не мога да вникна във филма. Може би ми е твърде сложен или дълъг. И има доста имена, които са ми сложни. Смятам да му дам втори шанс и ако утре успея да си прочета книгата и да си напиша всички домашни тържествено обещавам, че ще си изтегля първата част и ще я гледам. 

Бях напълно забравила за домашните. Имам чувството, че вече съм във ваканция, а има още цели два дни. Ако можеше да пропусна часовете писане, да отида там, колкото да отчета присъствие, и после да си се прибера... Няма да стане така. Тоест, ще трябва да си напиша домашните. Иначе хич не възлагам надежди, че ще науча черната граматика на изуст през тия два дни. От сега предричам, че може би някои учители няма да са там, господина по испански ще го кара по-спокойно, дори и да ни даде да пишем или да обяснява нещо, госпожата по математика ще си говори с нас, докато решаваме някакви прости примерчета и... така. В последните дни коледния дух е завладял всички или просто си мислят как ще прекарат празниците, и на никого не му пука дали ние ще научим нещо ново, или шест часа ще слушаме Bailando на нечии колонки. 

За това обичам дните преди ваканцията.

И заради лампичките. 

И защото сме само половината клас - другите не си правят труда да идват.

А когато сме по-малко процесът винаги е по-лек и ни е... меко казано доста по-забавно. Нямам обяснение за това. Може би просто не е твърде шумно, подхвърляме си някакви тъпи шеги и всички се смеем, без да се критикуваме. Много. 

Всички тия неща ще ги разберем в понеделник и вторник и не знам защо в момента се правя на врачка. Каквото има да става - ще става. Чак ми се доспа от разтягане на локуми. Отивам да сънувам Етиен Сен Клер. 

#Blogmas19

Защо нямам коледна шапка и защо нямам това сладко коте? Снимка - weheartir.com

Точно както си мислех, когато денят ми започне с нещо хубаво, то остатъка също ще бъде хубав. 

А сестра ми е медиум. Ще обясня защо след малко. 

Най-накрая сутринта, когато излизах за училище с майка ми, намерих бележка от пощата, че колетът ми от Мони е пристигнал. И познайте къде беше първата ни спирка още след 2-3 минути. Чаках десет минути, докато жените разчетат прелестния подчерк на бележката и изровят кутията ми. А когато най-сетне това се случи, толкова много исках да си го грабна и да тръгна, без да чакам да се подпиша или всички тези формалности... отворих го още  колата, защото нямаше начин да чакам до 1 (да свърша училище), за да видя съдържанието му. И... нямам думи да опиша колко много ми харесаха и колко обичам всяко едно нещо! Бих прикачила снимка тук, но смятам да запазя това до коледния пост, защото в крайна сметка това са коледни подаръци. Но да,  зарадва ме повече, от колкото предполагах, а настроението ме държи и до сега. Обичам и книгата, и душгела, обичам Мони! И от сега ми липсва, чакам я да се върне от чужбина, за да ѝ кажа колко ѝ благодаря за старанието и факта, че е запомнила какви неща ми харесват... 

Сутринта трябваше да си разменяме подаръци и в училище. Слязох от колата и веднага Мики (познавате Мики) ме посрещна и потеглихме заедно нагоре. В стаята бяха само 3-ма, а първият час бяхме 14 човека, защото другите бяха решили да избягат от първите два часа, за да не ги изпитват. За да ги е яд, господина по етика го нямаше първия час, а втория госпожата реши, че ѝ е твърде коледно, за да ни изпитва, и цял час си говорихме и слушахме музика. 

Та, връщам си думите назад за това, че нямало да се получи нещото с подаръците. Останах с широко отворена уста, когато видях колко изобретателно са подходили учениците ми към избора на подаръци. например, Мики беше купила списание Плейбой, потник и дамски прашки за Сашко. Да вметна, той носи прашките цял ден върху дънките си, а списанието мина през ръцете на целия клас. Разменяха се сладурски плюшки, чашки, бижута, козметики, книги и още много. Мисля, че аз последна получих подаръка си, защото Мария влезе последна. освен това в мига, в който ѝ подадох нейния подарък, книгата "Да изгубиш Хоуп", тя каза "Омг, знаеш ли какво имам от Кари?" и изкара абсолютно същата книга. Едновременно ми стана тъпо и адски смешно, защото с Кари мислим еднакво. 

За сметка на това мисля, че Лина хареса подаръка си и в последствие, ровейки се из старите ми постове, осъзна, че бях писала, че ще ѝ подаря нещо, дори без да споменавам името ѝ. Радвам се, че ѝ купих нещо желано, Лина е прелест. И сме Линчено и Ленчето, защото в часа по физика си говорехме, че аз съм щяла да се казвам Елена. От там "Ленчето". И цял ден ми викаха "Ленче". Вече съм "Ленче", да знаете. 

Не се случи нищо интересно по български, за това веднага преминавам към математиката. Фактически в самия час също нямаше забележителни случки, но пък в междучасието Бела беше оставила своя подарък - възглавничка с дядо Коледа на бюрото, и когато госпожа Илиева влезе, извика "Лееее, колко е сладкоооо", взе я, гушна я и си я стиска няколко минути с най-огромната усмивка, която съм виждала на лицето на тая жена. Изпитван нужда да ѝ купя същата, ако не и по-голяма, и да ѝ я подаря в понеделник. 

След като във вторник господина не остана очарован от есето ми за Френската революция, днес не ми писа ниска оценка, а напротив. Страшно щастлива съм, че поне той оценява факта, че съм една от двете точни в класа, и макар и да не съм се справила блестящо съм се опитала. Иска ми се да имаше повече като него, гледащи на нещата по този начин. 

От последния час си тръганахме, защото класния е пич. Прибрах се у дома и чак тогава се сетих, че още от сутринта гърлото ме боли. Но хубавите емоции бяха достатъчни, заличиха всеки помен от неприятната, дразнеща болка. от тогава си пия лекарствата, мечтая си за чайче и чета книги. Реших тази година да се включа в Коледен книжен маратон, който е от днес до неделя, включително, и предизвикателствата са да прочета книга с червено и зелено на корицата, една, подарена ми от някой и една, която искам да прочета от много време. Четвъртото предизвикателство - да прочета общо три книги. За сега съм прочела и изпълнила едно от предизвикателствата. Понеже нямам книга с точно червено и зелено, избрах "Отпор" от поредицата "Лукс" - фонът е между синьо и зелено, а надписът е червен. Нека това да се зачете, защото аз наистина не притежавам друга... Забавен факт, започнах я в три следобед и я приключих в шест, което прави около 110 страници на час - най-голямата скорост, която съм развивала някога. Горда съм. Мога да набера скорост в края на годината и кой знае, да ударя 75-80 книги... Може би ако се постегна, и ако се съсредоточа върху "Граф Монте Кристо

Ето какво забравих да спомена. Понеже днес по история взимахме урока за Наполеон, засегнахме темата за романа на Дюма. Тези от вас, които са го чели знаят, че в началото Наполеон е заточен на Елба и докато Едмон е в Иф, 100 му дни изтичат. Та, като че ли господинът беше впечатлен, че знам за какво става въпрос, особено в момента, в който се впуснах в разговор за бонапартизмът и това, че Наполеон не е освободил Дантес, дори и да е бил на власт и въпреки молбите на младежа, и как тогава затворниците не са имали имена, дори история, а са били просто номера на килии. Като цяло дискутирахме доста, а аз излязох с нови знания - съкровището на остров Монте Кристо е на фамилията Медичи, управлявала във франция, а абатът е бил секретар на последния Медичи. (Медичи май са ми любимците от френската история. И знаете защо. "Reign".)

когато се прибрах вкъщи и "загубеното" писмо от Мони беше пристигнало, а сестра ми го изтъргува за един сандвич, който така и не ме накара да направя. Това няма значение. Зарадва ме страшно много това, че не се е изгубило и не са го откраднали в пощата. В момента седи на бюрото ми и чака да пиша обратно. Но както казах, първо ще изчакам да се върне от екскурзията, за да не стои писмото в пощата много време. 

Това е най-дългият пост от Блогмас до сега, а? Просто днес денят ми беше невероятен. Много обичам тези топли чувства, просто... искам да го преживея отново. надявам се в понеделник и вторник да си направим купон дори само тези, които ще благоволим да се явим в училище. Едва ли процесът на обучение ще е много стегнат, за това просто ще си пуснем лампичките, задвижвани от коледния дух, и ще си танцуваме. 

Соу... отивам да гледам Касъл и да си пия чая, за да оздравея възможно най-бързо, а на вас желая лека вечер и... до утре!