"Къщата на духовете" от Исабел Алиенде

       Съмнявам се, че има човек, който не е чувал за Исабел Алиенде. Някои я познават като племенницата на Салвадор Алиенде - президента на Чили, който през 1973 г. е свален от власт чрез преврат; други може би я свързват с журналистиката - поприще, в което се подвизава няколко години, преди да се отдаде изцяло на страстта си и да създаде едни от най-колоритните и обичани романи из цял свят. Несъмнено названието, което пасва най-добре на образа ѝ, е "писател".

        Книгите на Исабел Алиенде са от онези, които или обожаваш, или оставяш след десетата страница и никога повече не поглеждаш. Така е може би защото, подобно на много други латиноамерикански автори, тя залага на описанието като основен повествователен похват. Напълно нормално е да прелистваш десетки страници, но да не видиш нито един диалог. И като човек, който никога не си е падал по безкрайните описания, мога с ръка на сърцето да кажа, че "Къщата на духовете", първата част от трилогията ѝ, не исках да пропусна и дума. Всеки един километричен параграв с твърде дълги и сложни изречения не беше само описание на места, хора и пейзажи. Напротив. Цялата динамика, движение, събития и емоции, които обикновено бележат диалозите, бяха майсторски навързани в тези страници без реплики. Бих я оприличила на картина, но не статична, а непрестанно движеща се. Думите от листа се превръщат в детайлни сцени във въображението ти и не само компенсират за липсата на разговори между безброй многото персожажи, но и правят четенето още по-специално.

21 години, повече от 21 урока

       Денят е съвсем нормален, обикновен, като всеки друг. Ставам, правя си кафе и в момента го пия на кухненската маса. Слънцето ме е огряло; ден без изпит е, дишам свободно, защото, за щастие, не ми се налага да залягам над учебниците за предстоящия. 

        И първото нещо, което правя в блога си, е да променя описанието: 

Ева, 20, София

        Трия нулата и пиша 1.  

       Днес ставам на 21. Но, както казах, денят не е нищо особено. Не се чувствам bittersweet, нито пък се вълнувам кой знае колко, защото е просто възраст - още една изминала година. Ще празнувам с най-близките си и за първи път от много години ще прекарам деня си точно така, както аз желая, без да се съобразявам с други хора (или изпити, впрочем, от осми крас насам ВСЯКА година на 11 юни имам изпит или контролно...)

     Съществената разлика е, че от днес във всеки край на света нося 101 процентова отговорност за всяко нещо, което правя или не правя, казвам и... общо взето всичко. Европа, Америка - навсякъде. 

         На 20 беше готино. Годината беше доста спокойна, но и богата на уроци и преживявания, след които, смея да твърдя, научих много за света наоколо и за самата себе си. Знания, които несъмнено ще използвам в своя полза през 21-вата си година. Например, вече съм една малка идея по-добра в това да разпознавам на кои хора си заслужава да отделям от времето си. Знам, че провалът не е фатален. С радост установих колко яко е да си вземеш билети за другия край на Европа абсолютно необмислено и то за някаква символична сума. За поредна година се убедих колко важно е семейството. Започнах да свиквам с мисълта, че не винаги хората около мен ще са добри и ще се разбираме на сто процента, уви, няма какво да сторя, освен да търся начин за мирно съжителство и общ език с тях. Като цяло, все уроци, достойни за пост тип "21 неща, които научих за 21 години".

      На 21 ще бъде вълнуващо. Не обичам да споделям плановете си, защото съм малко суеверна (мълчанието е злато, нали знаете), затова и този път ще мина с поизтърканите обещания за следващите 365 дни: ще пътувам много, ще отделям повече време за себе си, ще чета, ще правя колкото се може повече неща с хората, които обичам, няма да се взимам много насериозно и чат-пат ще споделям вълнуващите новости от живота си тук, с вас. Отново ще бъда отворена към нови преживявания, опит, запознанства, експерименти, несполуки. Само, ако може, да не ме късат пак на изпит... :)

Recent favorites, May

       Постът за майските любимци този път е наложителен, защото изминалият месец беше малко по-сложен от очакването и самата аз имам нужда да си припомня хубавите мънички неща от ежедневието, които изпъкват на фона на всички не толкова приятни. 

      Май месец беше напрегнат и много зает. Нямах кой знае колко време да правя нещата, които ми харесват, нито пък да си почивам малко повечко. Това е така, защото, подобаващо за края на семестъра, преподавателите ни решиха да ни засипят с колоквиуми и тестове, кой от кой по-важен. С целия стрес, бързане, задължения и нерви определено не намерих начин да запазя равновесие и да балансирам между приятното и задължителното. И въпреки това, ето няколко неща, които ме направиха малко по-щастлива през май:

1. Чанта с флорални мотиви от Parfois

      Свих красивата дамска чанта от гардероба на майка ми след пътуването ни до Рим, от където всъщност я взехме. Има три дръжки - по-малки ръчни, средни за рамо и дълга за през рамо, която може да се закачи допълнително. Джобовете са общо три - един с цип и два с копченца, в които идеално побирам папките ми с материали за лекции и задължителните портмоне, храна, преносима бутилка за вода и чадърче за дъждовните дни.