The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Напоследък всячески избягвам таг постовете - писна ми от еднакви по смисъл въпроси, зададени по различни начини. Но пък видях The ultimate GOT таг в полето с известията си и преплитайки пръсти влязох, скролнах надолу и видях, че съм тагната! Благодаря на Мели! Няма как да пропусна поканата ѝ, въпреки отбягването на този тип постове, става ли дума за Игра на тронове - там съм! Каня Лияна, Теди и Габи да се включат! 

1. “We do not sow”: Книга, която не би си купил/а. Много книги не бих си купила. Все по-често влизам в книжарници и оставям книги, защото ми изглеждат твърде банални, посредствени или звучат като нещо, което ще мине през погледа ми и ще бъде забравено. Такова заглавие е "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас. Абсолютно наясно съм колко влюбени има в поредицата, особено във втората част, но трябва да съм напълно честна - едва ли някога ще си я купя. Новата трилогия на Сара не представлява особен интерес за мен.

2. “Fire and blood”: Книга, която предизвика силни емоции в теб. Последния месец прочетох няколко заглавия, които много ми се понравиха и ме накараха да си припомня какво е да се страхувам за героите, да се радвам с тях и да тръпна за съдбата им. Това са "Портретът на Дориан Грей" (убедих и няколко приятели да я прочетат, за да има на кого да се оплаквам) , "Перфектна химия" от Симон Елкелес и "Хиляда сияйни слънца" от Халед Хосейни.

3. “Winter is coming”: Любимото ти зимно четиво. С две ръце "Хари Потър и Философският камък". Препрочитането на първата книга се превърна в традиция за мен. Може би тази година за разнообразие ще чета новото прелестно издание на Егмонт.

4. “Family. Duty. Honour.”: Книга със силни семейни връзки. "Перфектна химия", "Звезди за Лола", "Реликвите на смъртните", "Пърси Джаксън и...", "Хари Потър" (приятелите са семейството, което можем да изберем.)

5. “Growing strong”: Книга, за която си имал/а ниски очаквания, но са нараснали. Знам, че за трети път споменавам тази книга, но "Перфектна химия" от Симон Елкелес. Също "Часът на чудовището" от Патрик Нес, The unexpected everything, "Гневът и зората", "Великият Гетсби", "Пророчеството на гарвана" и други.

6. “Ours is the fury”: Книга, която те е разгневила. The DUFF от Коуди Кеплингър. Чаках да се добера до книгата буквално години - може би около две. През какви ли не опции минах - поръчване на английски и испански, електронни формати, аудио книги... Докато не я прочетох за един от изминалите маратони. Разочарование. Ядосах се, защото това е един от малкото романи, които толкова дълго съм искала да имам и чета... И най-накрая историята се оказа нищо особено. 

7. “Unbowed. Unbent. Unbroken.”: Книга, към която имаш непоколебима отдаденост. Няколко са - "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак, "Гневът и зората" от Рене Ахдие, "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма и "Игрите а глада" от Сюзан Колинс. Всяка една от тях има някакво сантиментално значение. Обожавам ги по една или друга причина.

8. “A Lannister always pays his debts”: Книга, към която се чувстваш задължен.  Не е само една книга, но все пак - "Дневниците на вампира" от Л. Дж. Смит, защото благодарение на нея (все си мисля, че тя е имала най-силно влияние) започнах да чета малко повече от обикновено, при това предимно съвременна тийн литература. 

"Перфектна химия" от Симон Елкелес - Ревю

Никога не съм си позволявала да се ограничавам до един единствен жанр, едни тип истории, подобни стилове... Затова обичам творчеството както на Александър Дюма, Виктор Юго, Дона Тарт и Дж. К. Роулинг, така и на Стефъни Пъркинс, Патрик Нес и Джоджо Мойс. Обожавам да откривам предизвикателства, скрити между страниците на различни книги; нови светове, домове. Но има един по-особен, неповторим дом, в който се чувствам най-удобно, в свои води, в който се смея, плача, обичам, съчувствам. И го намирам именно в книги като "Перфектна химия".

Първата част от трилогията на Симон Елкелес не е нещо ново, невиждано досега в книжен формат. Най-вероятно историята ала Ромео и Жулиета е разказвана повече пъти, отколкото мога да си представя - два различни свята се сблъскват, а за момче и момиче от тях е недопустимо приятелство, а пък какво остава за връзка. Следва борба с хората, борба с вътрешните демони, щастие, нещастие, емоции, докато най-накрая съдбата не разкрива какво е предопределено за двамата влюбени. Познато, нали? Дори и да е така, това в никакъв случай не трябва да се превръща в пречка да прочетете "Перфектна химия", защото въпреки всичко, тя е книга, събрала в себе си всичко, което един почитател на романтиката може да пожелае. 

Оригиналността не е запазена марка на Симон Елкелес, но любовта ѝ към героите и историята, е. Това, разбира се, личи от изграждането на всеки един от персонажите посредством представяне чрез редуващите се главни от името на двамата главни. Вместо да покаже Алехандро "Алекс" Фуентес и Бритни Елис като стереотипи през трето лице единствено число, тя дава глас на мислите им в отделни глави. Така става ясно още в началото, а не в средата на романа, че Алекс и Брит не се променят, а просто провокират най-доброто един в друг. Тя не е само глупава блондинка с привидно перфектен живот, а той - безсърдечен член на гангстерска група без бъдеще. Единственото, от което се нуждаят, е някой, който да им вдъхне смелост, за да покажат най-доброто.

Да видя доброто в двама им още в началото спечели интереса и любовта ми към двамата герои. Обаче не мога да определя към кого изпитвам по-голям респект. Пътят им към преоткриването на положителното е осеян със спънки, които не са смекчавани от перфектни характери, а напротив. Несъвършенствата, с които двамата се борят по време на познанството си, са тези, които засилват влиянието на характерите им под маската, с която ги вижда света. Бритни крие несигурността си, която ме накара да ѝ симпатизирам, зад грим, маркови дрехи и безумно скъпа кола. А това, че Алекс не показва колко интелигентен и схватлив е, демонстрирайки арогантно поведение, покрито с татуси и бандана, не омаловажава причината за постъпките му. 

“One of the things that makes me who I am is the loyalty I have to people I hold close to my heart.”

Цялата история - героите и действието - много ми напомнят за един от най-любимите ми филми - Tres metros sobre el cielo. Може би любовта ми към Баби и Аче (Х, Уго, както го знаете), също и съвпаденията между тях и Алекс, и Брит, ми помогнаха да заобичам малко повече книжните персонажи. Това се отнася и за отношенията помежду им, въпреки че тук искам да отворя една скоба - намирам връзката не само между тях двамата за подобаваща, а и между всички второстепенни герои, които дооформят и обогатяват "Перфектна химия".

“I'm losing control."-Brittany

Mamacita, I've already lost it."-Alex”

Сюжетът на книгата е много предвидим, но е факт, че ме развълнува страшно много, въпреки, че още в началото с 99% точност можех да кажа точно как ще приключи. Написана е по обичайния шаблон "сблъсък - опит за предотвратяване на взаимоотношения - щастие - нещастие - алтернативен край", но в случая не мисля, че отнема от удоволствието. Трудно ми е да опиша защо. Просто... просто започнах да чета и попаднах на място, което обожавам, с хора, които реално искам да имам в живота си, преживявайки приключения, твърде вълнуващи, за да бъдат част от собственото ми съществуване. Чувството е точно все едно бях у дома.

Най-важната част от четенето на книгата за мен е емоцията. А тази определено ме накара да се смея, накара ме да се притеснявам за съдбата на персонажите и неведнъж се налагаше да си взема почивка, за да не започна да мъмря ядосано срещу страниците. (Това обаче се случи три-четири пъти по повод испанските реплики. Знам испански и нямам проблем с преводите на думите, но не и с тяхното изписване. Явно съм толкова тренирана в превод и писане на езика, че намирам правописни грешки дори в преводни книги...)

“You are the one girl that made me risk eveything for a future worth having.”

"Перфектна химия" далеч не е произведение на изкуството - има своите върхови точки и спадове, но съдържа онази сладост, която може да съблазни всеки, влюбен в истории като тези от "Три метра над небето" и "Целувка за Ана". Тази съвременна версия на "Ромео и Жулиета", изпълнена с напрегнати моменти и емоции, ще поведе всеки читател на дълго пътуване, подобно на такова с влакче на ужасите, докато не спре до заветната цел - финала. 

Изключителни благодарности на издателство Ибис за книгата, която ми пратиха, в замяна на честно ревю! 

"Прикачен" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Все още не съм чела и не притежавам всички издадени книги на Рейнбоу Роуъл. Но тези, с които съм запозната, са напълно достатъчни, за да заявя, че Роуъл е, ако не най-любимият ми автор, то в топ три! С всяко следващо нейно заглавие отново и отново си припомням какво е да бъдеш запленен от разказа ѝ и влюбен в героите още след първите няколко глави докато четеш възможно най-бавно, само и само за да останеш потопен във великолепния ѝ свят за колкото се може повече време.

"Прикачен" доказва за пореден път таланта на Роуъл да сътвори една вълнуваща история за обикновени, средностатистически хора, която не отстъпва по вълнение на повечето от фентъзи романите, които четем днес. С интересен похват на разказване, приятен хумор и препратки към поп култура, читателят бива погълнат в обикновеното ежедневие на Линкълн, Бет и Дженифър без шанс да остане безразличен.

Романът редува два типа глави - първите са от гледната точка на Линкълн - работник в IT отдела на вестник в Небраска; и вторите, съставени от личните имейли на най-добрите приятелки Дженифър и Бет, които постоянно попадат в полезрението на Линкълн заради съдържанието си. Въпреки че знае, че трябва да изпрати предупредителни писма на двете приятелки, защото не е позволено да използват служебната поща за лични разговори, той така и не го прави. Запленен от кореспонденцията им - начина, по който си говорят и темите, които ги вълнуват, той решава да ги остави. Но и продължава да чете разговорите им. Така, запознавайки се все повече с личния им живот, той започва да се влюбва в Бет.

Започнах книгата с няколко нагласи - да чета любовен роман, който е представен от две гледни точки - тази на Линкълн и на Бет. Но както се случва повечето пъти с книгите на Рейнбоу, "Прикачен" не само оправда очакванията ми, но ги и надхвърли! 

“There are moments when you can't believe something wonderful is happening. And there are moments when your entire consciousness is filled with knowing absolutely that something wonderful is happening.”

Преди всичко дебютният роман на Рейнбоу Роуъл е за себеоткриването. Действието се развива през 1999 година, когато всичките герои са в края на 20-те си години. Очаква се, че след като са вече далеч от тийн възрастта, трябва да са намерили себе си и са се съсредоточили върху семействата и кариерита си. Но всъщност всеки един изживява своя драма и търси начин да продължи да се развива като излезе от зоната на комфорт. Месеците, които обхваща историята, проследяват развитието им в тази област, но също като личности и хора, общуващи (по интересни начини) един с друг.

Приятелството заема централна позиция в "Прикачен". На първо място, разбира се, е това между Бет и Дженифър. Смях се и тъжих с тях, помечтах за някого, с когото да разговарям по начина, по който двете го правят. В крайна сметка започнах да ги чувствам като приятелки. Задълбавайки заедно с Линкълн в личната им кореспонденция, героините ми станаха много близки, вникнах в тяхното ежедневие и се заинтересувах искрено от нещата, през които минават. 

На много хора разговорите, които водят чрез имейл, биха се сторили скучни и твърде близки до ежедневието, за да предизвикат някакъв интерес. Но според мен именно в това им е чарът. Те са обикновени, реални, такива, каквито бихте водили със собствените си приятели. И все пак носят в себе си искрата, която Рейнбоу обикновено припламва в книгите си. За пореден път се убеждавам, че тя е кралицата на диалога! Чрез малко хумор, весели фрази и закачки е способна да превърне най-скучните и изтъркани теми в атрактивни.

Макар и да не възприемам романа като любовен, не мога да подмина този негов аспект, защото намирам в него нещо изключително важно, което трябва да послужи за поука. Линкълн чете имейлите на двете приятелки и посредством тях се влюбва в Бет - заради характера ѝ, шегите, начинът, по който говори. Не този, по който изглежда. Харесва ми идеята на авторката да покаже на читателите си, че любовта от пръв поглед не е само заради физиката на хората, а и заради ума им. Също, че именно той има по-голямо значение, когато искаш да бъдеш с някого. 

“Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

"Прикачен" е лека, интригуваща история, която без нищо би накарала всеки да се усмихне. Със сладки герои, на които няма как да не симпатизираш, динамика, хумор, препратки към поп културата на осемдесетте и деветдесетте години, Рейнбоу Роуъл отново доказва силата си в писането за обикновени неща по необикновен начин, така че разказът да достигне до теб и да остави своя отпечатък.

Много благодаря на издателство Егмонт за книгата, която ми изпратиха, в замяна на честно ревю!

Ревю на "Елинор и Парк"

Ревю на "Фенка"

Ревю на "Връзка"

BookTube-A-Thon - ъпдейт дневник и wrap up

Ден първи - 18.07.2016

Събудих се с мисълта, че ще свърша страшно много неща, но в края на деня мога да се похваля с пет от десет (да речем). Не четох толкова много, колкото бях планирала, не отидох на фитнес (и успях да си намеря подобаващо оправдание), не сготвих, каквото си бях наумила. Но пък си оправих багажа, изчистих, починах си и най-важното - с няколко момичета от буук блогър групата ни най-сетне създадохме група, в която да съберем всички пишещи за книги на едно място. Ако все още не сте я намерили или не сте получили покана да се присъедините - "Всички български буук блогъри" във фейсбук е вашето място. Та, по-голямата част от деня се занимавах с групата и hype-вах, защото идеята се върти в ума ми от страшно много време и да я видя осъществена е някак си много удовлетворяващо. 

Та, оставям това настрана. Започнах да чета The raven boys около обяд, едновременно комбинирайки аудио книгата и физическото българско издание. Знам - звучи много странно, но го направих с цел - исках да видя дали преводът съответства и дали е добър, за да мога да си позволя след това в ревю да го коментирам. А, и, защото неотдавна попаднах на пост, в който авторът коментираше как преводачите си позволяват да изменят оригиналните текстове. Разбира се, не исках да улича преводача в такова нещо, а от чисто любопитство си направих експеримент. Оказа се, че е малко сложно да слушаш на английски и да следиш на българки, съпоставяйки двете версии на един и същи текст. 

В крайна сметка успях да прочета все нещо от книгата, успях да изляза и да намеря няколко покемончета (не ме съдете, моля ви), да си взема новата лична карта и да изгледам епизод на Gossip girl. Мога да отбележа денят като полу-успешен заради неотметнатите задачи!

Прочетени страници: 175

Завършени книги: 0 

Ден втори - 19.07.2016

Залових 70 покемона в рамките на час и половина.
Това изречение обяснява липсата на впечатляващ прогрес днешния ден. С две приятелки решихме да си направим поход през столичен парк, за да уголемим колекциите си от редки покемони, и така попаднахме на няколко поке стоп-а, които привличаха повече от нормалното. Нека да се изразя така - в радиус от около 20 метра 50 човека седяхме, вперили поглед в екраните на телефоните си, от време на време извиквайки "Яяяяя, вижте всички, джиглипъф!". И не, не говоря за хлапета около 15-те, а мъже на повече от 25 години и нагоре, вървящи с външни батерии, които да захранят устройствата. Якото от цялата работа е, че с моите хора успяхме да намажем около отворените поке стопове и освен това не се наложи да изминем десет километра за същия брой измислени създания.
Най-сетне се убедих да отида на фитнес и въпреки скандално ниската батерия на телефона изслушах една-две глави от The raven boys, докато тичах на пътеката. Завърших книгата и я обожавам! Планирам да напиша ревю за нея (а може би докато четете това то вече е в блога), за да споделя впечатленията и истерията, която ме хвана малко след средата на книгата.
Не знам дали сте чували за milk and honey на Rupi Kaur, но ако не сте - заминавайте поне инстаграма да ѝ видите. Снощи вечерта си мислех за заглавието, което трябва да прочета само след залез, и ме хвана яд, че най-вероятно няма да го завърша, защото книгата ми е твърде обемна. И ми хрумна да я заменя с Mik and honey - бърза, съставена от кратки, но много смислени и силни поеми, които свърших за около час. Със сигурност някой ден отново ще прочета творенията на Рупи, защото ужасно много от тях откликнаха на настроението и позицията ми в живота. След някой друг месец с други ще стане точно това. Страшно красив сборник!

Прочетени страници: 339 

Завършени книги: 2

Ден трети - 20.07.2016
Не мога да се похваля с нещо впечатляващо днес, честно. Имам чувството, че пропилях всяка една минута - не четох до следобяд, размотавах се безцелно в градинката пред квартала два часа (търсих покемони), изгледах кой знае колко епизода на Gossip girl и "Детски конкурси за красота" (ТЛС ми е животчето понякога). Около седем най-накрая се стегнах, започнах и завърших четвъртата издадена на български книга на Рейнбоу Роуъл "Прикачен", която отговаря предизвикателството за книга от любим автор. Мнооооого ми хареса. Последните десетина страници вече четях със скоростта на охлюв, понеже не исках да свършва. Най-вероятно когато четете това ревюто вече ще е в блога ми, но сега тепърва ми предстои да го пиша. Едновременно искам да кажа ужасно много неща, но не знам как да ги структурирам...

Прочетени страници: 659

Завършени книги: 3

Ден четвърти - 21.07.2016

Обожавам да започвам деня си с два часа фитнес! Чувствам се, все едно след това мога да направя абсолютно всичко. И в действителност съм по-продуктивна от обикновено. Днес денят ми беше комбинация от почивка и работа върху блога. Наваксах с няколко публикации, които планирам от страшно много време, но все не успявам да завърша, почти написах и ревю за "Прикачен" (за него говорих вчера).
Не знам защо, но напоследък нямам желание да чета през деня, а започвам някъде около шест и чета до полунощ. Нямам нищо против, но понякога се чувствам, сякаш съм пропиляла по-голямата част от деня си, макар и да съм се занимавала с много други и ползотворни дейности. Обикновено за тези приблизително шест часа успявам да прочета книгата, която чета/съм планирала да чета, но днес стигнах само до 180-та страница на "Портретът на Дориан Грей". Книгата е великолепна, но сякаш ме изтощи. Затова я оставих и до доста късно си говорих за университети, учене, следващата година и разни други работи с най-добрата ми приятелка. Оскар Уайлд изисква малко повече внимание от това, което мога да му посветя в 12 вечерта.
Впрочем, попаднах на един плейлист в 8tracks и там намерих Monster на Imagine dragons точно в един от напрегнатите моменти в книгата. И честно казано се стреснах от това колко добре пасва текста на същността на Дориан. 

Прочетени страници: 839

Завършени книги: 3

Ден пети - 22.07.2016
След фитнеса днес реших да поразчупя графика и вместо да се занимавам с щяло и нещяло дочетох "Портретът на Дориан Грей" и поооочтиии изгледах ужасния филм от 2009. Книгата е великолепна, но филмът... бих го нарекла досаден, за да пропусна частта с разминаванията с оригинала. Не съм чак толкова учудена от това, но се надявах поне мъничко да са се съобразили. Поне актьорът да беше като описания от Оскар Уайлд Дориан Грей...
Ииии пак не четох до шест. Реших отново да променя първоначалния ТБР списък като вместо "Летни дни и летни нощи", планирана като корица с жълто, започнах "Перфектна химия" от Симон Елкелес. Определено съм в настроение за нещо в стил ала Tres metros sobre el cielo (и Марио Касас ;)))))))))))))). Прочетох едва 62 страници преди да реша, че не съм достатъчно адекватна, за да разбера написаното, и да си пусна Покемон. След маратона ще пусна ревю за книгата, тъй като от издателство Ибис бяха така мили да ми я пратят. Но с две думи тук - харесва ми колко неангажираща, забавна и позната е. Не е най-стойностното произведение на изкуството, до което съм се докосвала, нито пък ще влезе в челната петица с любими заглавия, но точно в този момент е перфектна, напълно достатъчна! (С изключение на правописните грешки на испански!!! Смятайте колко са ме натренирали учителите ми по езика, че да търся грешки в преводни книги дори...)

Прочетени страници: 957

Прочетени книги: 4

Ден шести - 23.07.2016
Някой да ми каже как така вече е събота. Имам чувството, че вчера беше неделя и тепърва трябва да стана и да започна да си оправям багажа от изминалата почивка...
Та, днес се събудих и веднага продължих да чета "Перфектна химия". Обичам книгата! Вече сто пъти казах, че не  най-великата и изпълнена с морал и перфектни герои и действия книга, но е перфектна сама по себе си. Тя е всичко, което обичах, когато започнах да чета, и всичко, което продължавам да обожавам. Затова, когато я приключих, ѝ дадох 5 от 5 звездички. Това беше около четири следобед, но въпреки това не започнах шестата книга от маратона, просто защото не знаех коя да взема. От определения списък ми остана само "Тайният живот на Беки Б.", но единствената е-книга, която имам, е отвратителна и когато я конвертирам, за да се отвори на Киндъла (ВСЕ ОЩЕ СИ НЯМА ИМЕ), думите и изреченията са накъсани на различни редове. Нямам никакви нерви да се занимавам с това, затова ще измисля друг план и все пак ще покрия всички предизвикателства!

Като цяло запълних останалите часове от деня с боядисване на вратата в стаята ми и писане на много, много, много постове, които ще пускам сигурно следващите два месеца. Най се гордея с трите ревюта, които завърших в рамките на седем часа. Понякога сама се изненадвам колко много време ми отнема, за да си събера мислите и да напиша най-доброто, на което съм способна. Малко завиждам на хората, които сядах и за 30 минути за готови. Не съм способна на това. За мен процесът е дълъг и внимателен - от структуриране на мислите до търсене на снимков материал, цитати и други допълнения, които да разнообразят писмената част.

Прочетени страници: 1235

Прочетени книги: 5

Ден седми - 24.07.2016
10:40 ч.: Успах се. Станах преди около 40 минути и реших да не си давам зор нито с фитнес, нито с четене, защото е неделя, нищо, че е и последният ден от маратона. Планирам този път да отида в залата по обед или следобед, след като измисля план за действие с книгите и напредна с него. Вече имам малка идея, която е свързана с това, от което съм обсебена напоследък, но ще видим какво ще стане.
12:25 ч.: Току-що приключих шестата книга за маратона - "Покемон, избирам теб!", която е кратка детска адаптация към първите десетина епизода на "Покемон". Имам книжката откакто се помня и я обичам страшно много! Показателно е това, че преди да започна да чета се наложи да позалепя разпадащите се странички. Тя покрива предизвикателството книга и филмова адаптация - от половин седмица със сестра ми гледаме анимето. В случая е малка измама, защото книжката е адаптация, но... Нека си затворим очите. И без това е съвсем мъничка - едва 87 страници с голяяям шрифт.
15:53 ч.: Все още не съм започнала да чета последната книга от маратона, но пък тичах? Час и половина кардио и състояние, в което влязох в съблекалните и просто легнах на пейката и едвам си събух маратонките. Планът оттук нататък е да се приведа в приемлив вид, да започна "Правилата на привличането" от Симон Елкелес, около пет-шест да отида на пазар и когато се върна да опитам да довърша втората част от трилогията. Звучи ми напълно възможно.
10:57 ч.: И "Правилата на привличането" е завършена! Хареса ми, но не толкова, колкото първата част. Намерих приликите с нея, вече познатите тропи и похвати за предизвикване на максимално напрежение, а също и черти от характерите на героите, които се повтарят при всички. Няма да ѝ дам максимален рейтинг, но в никакъв случай не мога да отрека, че много пъти ме накара да се усмихна и засмея (не казвам, че се смях на глас, но го казвам) заради шегите. И определено не пропуснах да побеснея заради някои грешки в испанския. Де да имаше някой, който да ми напише една шестица за старанието!

Прочетени страници: 1615

Прочетени книги: 7

Час преди официалния край на Booktube-A-Thon-а мога съвсем спокойно да го обявя за напълно успешен! Седем от общо седемте предизвикателства са завършени! С малки промени по TBR списъка, прочетох общо седем книги, между които намерих нови любими! В обобщение, ето как се справих с тях:

"Пророчеството на гарвана" - Книга, намерена чрез booktube

Milk and honey - Книга след залез

"Прикачен" - Книга от любим автор

"Портретът на Дориан Грей" - Книга, по-стара от теб (Book-to-movie adaptation)

"Перфектна химия" - Книга с жълто на корицата

"Покемон, избирам теб!" - Book-to-movie adaptation

"Правилата на привличането" - Прочети седем книги

Прочетох доста по-малко, гледайки книгите откъм страници, но съм доволна. Защото ако бях останала с предишния избор на книги, четенето щеше да бъде огромен стрес, а след края най-вероятно щях да се чувствам зле, че не съм завършила предизвикателствата. Но както и да е! Ето го краят! Надявам се маратонът за вас да е бил също толкова успешен и най-вече да сте се забавлявали с всички дейли предизвикателства в ютуб, активности от страна на организаторката и най-вече с избраните от вас книги! 

Summer Bianual Biblioithon и БКМ Wrap Up

Винаги ми е било изключително трудно да закача етикета "любим" на някой от всички годишни месеци, защото всеки се отличава с нещо близко до мен. Но не мога да не призная, че летните са като че ли по-близо до сърцето ми, особено последните една-две години, откакто започнах да се включвам в книжни маратони. Този юли беше пълен с такива. Взех участие в цели два (а един тече в момента, в който четете това) - за всеки писах отделен TBR пост, но реших да включа wrap up-вете в един, за да не затормозявам както вашето четене, така и блога ми като цяло - доста е тъпо да се виждат само едни и същи постове. Затова сега ще ви разкажа кратичко както за преживяването през двете седмици, така и за книгите, които успях и не успях да прочета.

Summer Bianual Bibliothon

Първият маратон, в който взех участие, мога да обявя за почти 100% успешен, защото не дочетох единствено една книга и респективно не изпълних една категория напълно. Това е изборът на един от хостовете - книгата The unexpected everything. В рамките на седмицата прочетох едва 10%, а ден след това стигнах до 40% и се наложи да спра, защото започна следващия маратон.

Напълно завърших The DUFF и "Къщата край канала" - двете книги, които не ми харесаха особено много. Първата е сладка и неангажираща, но не се отличава с нищо повече - почти никаква стойност няма. Втората пък... май няма нито едно нещо, което да изтъкна като положително, за съжаление.

С More happy than not отбелязах като успешни две предизвикателства. Вече успях да напиша не много дълго ревю в опит да запозная повече хора с темата на книгата. Много силен дебютен роман, който наистина трябва да бъде прочетен не само в името на страхотния стил, а заради многото противоречиви теми, които авторът повдига.

Най-сетне прочетох "Станция единайсет" и мнението ми е 50 на 50 - едновременно ми харесва, защото историята се съсредоточава върху хората, а не статистически данни, опити за обяснение и подобни. Обичам да чета за човешката драма и опити за справяне с трагедията. Но в същото време не ми харесва малката монотонност, която се вмъква около средата на историята.

Последната книга, която прочетох, е "Сирена" от Триша  Рейбърн. Имам я откакто излезе по книжарниците и след един неуспешен опит да я прочета се върнах и я приключих само за ден на плажа. Хареса ми много повече, отколкото очаквах, въпреки досадните тропи и малки детайли, които малко дразнят.

Български книжен маратон

Въпреки огромната мотивация и желание да завърша БКМ напълно успешно, това се оказа невъзможно заради безброй външни фактори. Случи се така, че седмицата, в която бе организиран маратонът, аз бях на почивка и прекарвах по-голямата част от времето си на плаж или разходки в следобедните часове. Видях се например и с любимата ми Ана! Даже и втори път щяхме да се срещнем, заедно с още няколко други блогърки, но не се чувствахме добре и отменихме срещата. При мен се оказа досаден вирус, който бързо-бързо прекрати почивката и принуди мен и семейството ми да се отправим обратно към дъждовната в онзи момент София.

Заради всичко това успях да прочета (почти) три книги.
Първата е "Град от небесен огън" - последната част от поредицата "Реликвите на смъртните" и според мен най-добрата. Ако се впусна в подробности ще издам много от сюжета. Достатъчно е само да кажа, че си имаше всичко, което търся в книга. (Трябва да спомена, че преди началото на маратона вече бях прочела 150 страници. Оттам идва "почти три книги".)

След това бързичко приключих с втората книга на Триша Рейбърн "Мъртво вълнение", която падна няколко стъпала под първата част - "Сирена". Не ми хареса бавното действие, а на моменти дори липсата на такова. Не съм фен на развитието на героите и техните взаимоотношения. И все пак в гуудрийдс ѝ дадох две звездички в името на интересната идея и книга първа, която много харесах.

Последно, с мъка и пот на челото, довърших "Мадам Бовари". Стори ми се нещо средно - не достатъчно интересна, но не и занемарена. Поради тази причина обещавам, че някой ден ще я препрочета - може би ще видя Ема Бовари с други очи и ще оценя постъпките ѝ по друг, съвсем различен начин.

В общи линии маратоните минаха добре, не блестящо, но не и отчайващо. С нетърпение чакам следващите и се надявам да имам повече късмет в подбора на заглавия и време, в което все пак да ги прочета. Дано за тези от вас, включили се в събитията, резултатите да са блестящи! 

More Happy Than Not от Адам Силвера - Ревю

Много пъти съм избягвала да пиша ревюта на книги, които не присъстват преведени на българския пазар, защото не са особено достъпни в оригинал. Но днес ще пренебрегна това притеснение в името на един блестящ дебют. More happy than not е първият роман на американеца Адам Силвера и един от най-силните, които съм чела.

В месеците след самоубийството на баща си, Aaron Soto се опитва да направи първите стъпки към преоткриването на изгубеното щастие. Въпреки че има своята майка, отдадена изцяло на работата, дистанцирания си брат и прекрасната си приятелка, той не може да се отърве нито от тъгата, нито от белега във форма на усмихнато личице върху китката си. Утеха намира само и единствено при новия си приятел Thomas - само с него се чувства в безопасност и дори щастлив, макар и да се дистанцира от приятелката и старата си компания. Но връзката му с Thomas започва да прераства в нещо повече от приятелство и Aaron решава да потърси помощ от Института Leteo - иновативно място, които цели да помогне на пациентите си чрез намеса в паметта.

Source: https://bookishandawesome.wordpress.com/2015/05/15/i-am-more-happy-than-not/

“This is one of those times where you swear you have to be sleeping or living a nightmare because it’s so impossible that your life can only be a string of bad things until you’re completely abandoned.”

В началото на романа историята на Aaron изглежда типична тийнейджърска, въртяща се около всичко първо - приятелка, любов, целувка, секс. Силвера постепенно разбива тази представа, съсипвайки малко по малко главния си герой до състояние, в които загубата на спомените е най-доброто решение.

Избрах да пиша за More happy than not, защото засяга много актуални проблеми, някои от които справянето с вътрешните демони, хомофобията, семейството, приятелството и дори самоубийството. Всеки един от тях е като шамар в лицето на читателя заради искреността и чувството, че всичко е реално и може да сполети и самия него всеки миг. И, най-вече, защото са представени от гледната точка на главния герой Aaron, чиито виждания са силни и реалистични, предизвикващи състрадание, въздействащи. Между него и всички останали персонажи се градят най-важните връзки и тези, които изобличават бруталността на днешното мислене, фактът, че въпреки силните думи и лозунгите в медиите, все още има толкова много хора, които с агресия са готови да накажат различните от тях.

“Every mistake I’ve made, every wrong I’ve repeated, every unhealed heartache: I feel it all and more as the weight of my old world crushes me. If you looked inside me, I bet you’d find two different hearts beating for two different people, like the sun and moon up at the same time, a terrible eclipse I’m the only witness to.

My worlds collided and I can’t get up.”

Книгата е пълна с моменти, които биха накарали читателя да спре за няколко минути, да поразмисли и чак след това да се върне към четенето. Попаднах на дискусия в Туитър, в която се твърдеше, че именно те я правят нереалистична и проблематична откъм фактология за сексуалността и някои от другите засегнати теми. Мнението ми е, че проблеми има - да, но те не са толкова страшни, защото, ако разглеждаме More happy than not като едно абсолютно цяло, то то е изключително въздействащо, въпреки малките пропуски и засегнатите много теми - друго нещо, което много читатели отчитат като негативно.

Няма да навлизам в повече подробности, нито ще издавам сюжета. Исках да напиша това ревю, за да обърна внимание на книга, която едва ли ще бъде издигната на пиадестал от някое българско издателство. More happy than not е страхотен роман, борещ се с популярни теми, все още предизвикващи бурни спорове в обществото. Написан е по интелигентен начин с висок стил, но все пак разбираем. Не бих го нарекла типично плажно четиво - тежко е и предизвиква въпроси. Затова си заслужава да го вземете на мястото на леката книжка, идваща с клюкарско списание. Ако не друго - More happy than not открехва вратичката към човешкото съзнание в момент на избор, от който зависи целият съзнателен живот. 

“Memories: some can be sucker punching, others carry you forward; some stay with you forever, others you forget on your own. You can't really know which ones you'll survive if you don't stay on the battlefield, bad times shooting at you like bullets. But if you're lucky, you'll have plenty of good times to shield you.”

BookTube-a-thon 2016 - информация и TBR

Вълната книжни маратони е безпощадна като топлинната вълна. Като една от силно засегнатите, няма как да пропусна може би най-популярното и обичано тематично събитие - BookTube-a-thon-а. Сигурна съм, че вече поне на няколко места сте чели за него, но по традиция ще обобщя най-важната информация и ще се надявам колкото се може повече от вас да се включат към прекрасната инициатива!

BookTube-a-thon е маратон, който се провежда два пъти в годината. Организиран в Youtube, той не обхваща единствено тази мрежа, а заразява блогъри, потребители на инстаграм и всички останали читатели, които са достатъчно мотивирани да отделят седем дни, за да смалят възможно най-много TBR купчинката си.

Това лято маратонът ще се проведе от 18-ти до 24-ти юли. 

По традиция, множество американски компании спонсорират събитието - тази година много повече, в сравнение с миналата. За тях повече може да разберете, като влезете в официалния канал в youtube или twitter акаунта. Също така, там ще намерите по-подробна информация, която да ви бъде полезна по време на седмицата. 

Неотдавна организаторката на събитието, Ариел Бисет, обяви категориите, които читателите ще трябва да се опитат да завършат. Обичайните, отличаващи BookTube-a-thon категории, присъстват отново, но всички останали са заменени с нови, за да бъде внесена тръпка в преживяването. 

Предизвикателствата са:

1. Да прочетеш книга с жълто на корицата

2. Да прочетеш книга само след залез

3. Да прочетеш книга, намерена чрез Booktube

4. Да прочетеш книга от любим автор

5. Да почетеш книга, по-стара от теб

6. Да прочетеш и изгледаш book-to-movie adaptation

7. Да прочетеш 7 книги

За втори път ще взема участие в това събитие и намирам избора на книги този път за много по-труден. Причината е същата, която изтъкнах и миналата година - нямам особено много непрочетени книги; тези, които все пак притежавам, или не съвпадат с предизвикателствата, или не ми се струват достатъчно интересни; и нямам желание да купувам много нови - идеята на маратона е TBR купчинката да се смали, а не да се увеличи или да запази бройката си. 

Все пак избрах седем книги, които ще се опитам да прочета в рамките на отредената седмица. Разбира се, в този период може да заменя някое заглавие с друго, но това ще бъде отбелязано чак в Wrap up поста. 

• На първата категория се пада единствената книга, която все още не притежавам - "Летни дни и летни нощи" - сборник с разкази от много популярни тийн автори. Корицата ѝ напълно съвпада с условието, а в допълнение е фактът, че страшно много искам да я прочета!
• За втората категория, да прочета книга само след залез, ще се обърна към "Хиляда сияйни слънца" от Халед Хосейни.  Не знам за вас, но аз постоянно я виждам във фейсбук групи за четене, съпътствана от страхотни отзиви.
• Третата категория общо взето мога да зачеркна като изпълнена с няколко от книгите, които съм избрала, но в името на общо седемте заглавия (и съответно последното предизвикателство) ще се опитам да прочета "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър.
• "Причкачен" от Рейнбоу Роуъл ще покрие четвъртото предизвикателство на маратона. Роуъл е един от любимите ми автори - чела съм всяка нейна книга, преведена на български, също така съм писала ревюта и при първа възможност ги препоръчвам на приятели, познати и непознати.
• По-старата от мен книга, към която ще се обърна тази година, е една, която чака цялото ми внимание от години - "Портретът на Дориан Грей". Познавам толкова много хора, които са влюбени във вълнуващата история на Оскар Уайлд, а въпреки желанието си аз също да знам а какво става, все още не съм я чела! Най-вероятно именно тя ще е първата, която ще приключа в рамките на събитието.
• Book-to-movie adaptation-а, който ще чета, е "Тайният живот на Беки Б." - известна в ютуб, блогове, реалния живот - навсякъде. При това славата не се пада само на книгата, а и на филма, който вече нетърпеливо чака своя ред в папката ми с изтеглени такива.
• Последната категория - да бъдат прочетени седем книги, няма да бъде завършена без една книга по избор. В момента не мога да избера подходяща, затова, ако изобщо ми остане време, ще избера книга в движение, може би след дълго обикаляне в книжарниците и по "Славейков" - вече съм си в София и без това смятам да посветя времето си на това любимо местенце.

Приблизителен брой страници: 2011

На снимката не виждате няколко от изброените заглавия, защото все още не ги притежавам, а също така защото ще чета в е-формат.

Ако сте блогъри, писали за маратона - чувствайте се свободни да публикувате в коментарите своя пост с ТБР книги, за да го прочета! (Вече ми е трудно да следя всички десетки блогове, които ми се появяват в известията...) А ако не сте, просто споделете до кои книги бихте искали да стигнете през тази вълнуваща за книжното общество седмица! Желая много интересни заглавия и успешно четене на всички!

Life's too short to even care at all #3

Музиката е огромна част от ежедневието ми - докато пиша, пътувам, тичам във фитнеса или чета - винаги някоя мелодия се върти в ума ми. Миналата година по това време за първи път пуснах Life's too short to even care at all пост с обещанието да се превърне в сезонна практика. Не се случи точно така, но това няма значение. Днес без никакво задължение искам да споделя с вас песните, които някой ден ще слушам и ще си спомням за лято 2016! 

Български книжен маратон TBR

Колкото повече напредва любимият ми юли, толкова по-сигурна ставам в успеха на годишното си предизвикателство в goodreads. Със сигурност дължа това на натъпкания с маратони график, който се опитвам да следвам стриктно и ентусиазирано. Днес искам съвсем кратко а ви кажа за книгите, с които искам да се запозная по време на БКМ - Български книжен маратон, организиран от група български блогове (Бриана, Йоана, Илияна, Юли и Теди). Ако сте чели предишния ми пост за събитието (тук) може би знаете, че аз съм един от хостовете и имах честта да обявя категория. Това прави преживяването малко по-вълнуващо за мен. 

Тъй като в момента съм на почивка нямах възможност да взема със себе си много книги, а такива, които исках да включа в списъка за четене, не присъстват на рафтовете ми. Затова си позволих да избера няколко от всички седем категории, смесвайки основни и допълнителни. Така заглавията достигнаха броя от пет, покриващи шест от условията. Ето как ги подредих:

1. Книга, чието действие се развива около море или океан - "Мъртво вълнение" от Триша Рейбърн. Днес приключих първата част и нямам търпение веднага да грабна продължението. Не съм чувала особено много мнения за поредицата, затова може би след почивката ще се постарая да ѝ обърна малко повече внимание тук. Освен това, втората книга ще ми дойде прекрасно на плажа - обожавам тематични четива.

2. Книга от български автор - "Железният светилник" от Димитър Талев. Това е последният роман, който трябва да прочета за училище. И понеже не съм страшно мотивирана да го направя, ще използвам маратона като извинение да седна и да отделя малко от времето си за емблематичната история.

3. Книга с българското знаме или национален символ - Me and Earl and the dying girl. Признавам, че Мари ми даде идеята за тази книга, след като много време изкарвах една по една всички книги от библиотеката си. 

4. Книга, която се развива в Европа - "Мадам Бовари" от Гюстав Флобер. Мисля, че в десети клас романът беше част от непрофилираната ми подготовка. Тогава не го прочетох, защото бях твърде заета с всички други томове от 1400 страници, върху които трябваше да подготвям безкрайни доклади. Но ето, че и неговият ред дойде. Ще се постарая даже да е един от първите, които ще прочета през наближаващата седмица.

5. Инициали на автор, съвпадащи с инициали на българин/ Книга по избор - Избрах една-единствена книга, която да покрие и двете категории, и тя е "Град от небесен огън" от Касандра Клеър, чието име почти съвпада с инициалите на Константин-Кирил Философ (Ако изключим "Философ" :)). 

7. Книга, в която се споменава България - реших да пропусна тази категория поради няколко причини - не съм сигурна, че ще успея да прочета всички досега избрани заглавия и не мога да измисля такова, което все още не съм чела. Но, ако трябва да бъда честна, може би в обичайния wrap up пост ще я броя като изпълнена заради "Железният светилник" - родината ни в никакъв случай не е пропусната там.

Надявам се да се включите към маратона и да се забавлявате с всички избрани четива! Ще се радвам да се присъедините към официалното събитие във фейсбук и да споделите мнението си за тях! Успех!

П.с.: Ще се възползвам от случая, за да приветствам официално новия член на книжното ми семейство - Киндъл! По традиция ще му измисля име, но ще ми трябва време, за да ми хрумне нещо по-оригинално от "Джеси" или "Кендъл"....

10 неща, които могат да се случат на читателите, докато са на почивка

1. Когато не знаеш колко свободно време ще имаш за четене и за всечи случай на мястото на дрехите в багажа прибираш десетина книги.

2. Но всъщност пак не си взел достатъчно и трябва през ден да ходиш до книжарницата в града, в който си, за да търсиш нови.

3. Когато се окаже, че единствената книжарница е пълна с книги, които вече си чел (или още по-лошо - канцеларски материали) и трябва да пътуваш до най-близкия голям град.

4. Всеки път, когато онова малко дете на плажа мине покрай теб, хвърля пясък върху книгата и право в устата ти.

5. Когато слънцето пече толкова силно, че не можеш да прочетеш дори ред.

6. А в следващия момент "лекият бриз" прави защитна преграда от летящ пясък пред лицето ти, нищо, че ти се опитваш с всички сили да се върнеш към книгата.

7. Когато след дълга нощ, прекарана в четене, забравиш да прибереш книгата в плажната чанта и си принуден да слушаш чужда реч и непривлекателни разговори в почивките между влизанията в морето.

8. Когато на плажа те попита за книгата ти с цел сам да изпадне в безкрайни обяснения за живота и вселената.

9. Когато приключиш много тъжна книга на плажа, но си принуден да сдържаш емоциите си, защото иначе всички стотици хора наоколо ще разберат колко истеричен може да бъде плачът ти.

10. Когато най-сетне се прибереш у дома, започнеш да разтоварваш книгите си и осъзнаеш, че си забравил любимите си в онова малко чекмедженце на нощното шкафче в хотелската стая.

Summer Biannual Bibliothon 2016 - информация и TBR

Време е за втория маратон за лято '16, в който ще се включа, и първия по-вълнуващ! Ако следите някои от по-известните бууктюбъри може би знаете, че от 3-ти до 9-ти юли ще се проведе Summer Biannual Bibliothon - събитие, състоящо се два пъти в годината, което обхваща няколко от големите социални мрежи. До скоро нямаше особено много информация, но в официалния ютуб канал организаторките пуснаха поредица от няколко видеа, в които обясняват всички подробности и дават насоки. Затова, ако се интересувате, може да отделите няколко минути и да ги изгледате. А ако не, ще се опитам да синтезирам информацията.

Както вече казах, летният маратон ще се вмести в дните между 3-ти и 9-ти юли включително. Предизвикателствата са два вида - обикновените, за всички читатели, и видео предизвикателства, за които можете да видите в горепосочения канал.

Категориите, които всеки участваш трябва да се опита да покрие, са общо седем:

1. Прочети The unexpected everything от Моргън Матсън.

2. Прочети нещо по желание.

3. Прочети книга от списъка на хостовете (The Clockwork Scarab от Colleen Gleason; Starcrossed от Josephine Angelini; Sorta Like a Rock Star от Matthew Quick; More Happy Than Not от Adam Silvera; The Archived от Victoria Schwab; Abarat от Clive Barker; Maybe Someday от Colleen Hoover).

4. Прочети книга с любимо митично същество.

5. Прочети книга, която си отлагал/а.

6. Прочети книга на нечетен досега автор.

7. Прочети книга в различен формат.

Възможно е една книга да покрива само две категории.

Поради тази причина вместо седем книги за седем категории аз избрах шест, една от които ще покрие две. Имам надежда, че ще успея да прочета всички избрани заглавия, независимо от техния обем, защото обикновено по време на такива събития се чувствам страшно мотивирана, знаейки, че в същия момент и други хора се опитват да изпълнят задачите.(Само вижте Wrap up-а ми за юни.) А също така междувременно си комуникират в социалните мрежи, обединени от едно и също нещо - четенето.

Та, както казах, избрах шест книги, първата от които е The unexpected everything от Морган Матсън - покрива първата категория. Тя е тази, която най-много ме притеснява, при това заради обема. Знам, че физическото копие на английски е доста голямо, а електронната книга, която открих аз, достига едва около 250 страници. Надявам се да е пълна и все пак да мога да я завърша. 

Втората категория - книга по желание - ще покрия с The DUFF от Коуди Кеплингър. Имам доста дълга история с това заглавие, която няма да разказвам сега. Просто страшно много искам да я прочета и нямам никакво търпение!

Третата книга, избрана от списъка на хостовете, е More Happy Than Not. Ютуб и блогър обществото много я обича и силно се надявам аз също да я харесам. Освен тази категория, с нея ще покрия и "Книга в различен формат" - ще я чета под формата на електронна книга на четеца си.
"Сирена" ще чета като книга с любимо митично същество. На нейно място първоначално планирах "В морските дълбини", но реших, че ако тази ми харесва, ще мога да прочета втората част през следващия маратон, в който се включа. 

Книгата, която отлагам от вече около две години, е "Къщата край канала" от Жорж Сименон. Може би това, че стои от толкова много време на рафтовете ми, ме отблъсква. Иска ми се най-накрая да се окаже страхотно криминале.

За последната неизброена категория, книга от нечетен досега автор, аз избрах "Станция единайсет". Една от любимите ми бууктюбърки я обожава, а аз страшно много се доверявам на мнението и преценката ѝ. Надявам се и този път мненията ни да са подобни!
Както винаги, в Wrap up поста и в допълнителни ревюта ще говоря по-подробно за самите книги и преживяването, което е Summer Biannual Bibliothon. Също така, ще кажа колко от планираните 1682 страници съм прочела! На всички, решили също да се включат, желая успех и приятно четене!