Коледният сезон тази година се усеща някак по-специален.
Не ми е приятно, че голяма част от местата, от които планирах да взема подаръци за приятелите и семейството си, са затворени, нито пък ми харесва, че няма да мога да организирам мечтаното коледно събиране, да се разхождам в голяма компания из заснежена София или да пия любимите си зимни напитки в закътани кафенета. Някак обаче успявам да видя отвъд всичко това. Ето - това ще е втората ми Коледа в новия ми дом и първата с малкото котенце, което осинових преди малко повече от месец. Най-близките ми приятели се прибират обратно у дома за празниците. Главата ми е пълна с по-особени идеи за подаръци, които едва ли бих намерила из молските магазини. Вкъщи звучи коледна музика от първи декември, елхата е изкарана още от края на ноември, а във въздуха се носи аромат на канела от камарата свещи, които съм разпръснала по всички свободни повърхности. Отнета ни е възможността да изживеем дните до празниците като по филмите, но не един път съм казвала, че за мен щастието се крие не толкова в конвениционалните неща, а по-скоро в малките: в онези, които сами правим, за да превърнем дните си в събития.
Днес искам да споделя няколко малки детайла на фокус у дома. Подбрани с любов и уважение към мястото, в което прекарвам огромна част от ежедневието си, те ми носят огромна доза позитивно настроение само със съществуването си. Понякога си седя, докато на фон свири инструментална музика, гледам светлинките и за пореден път се убеждавам колко малко ми трябва, за да съм щастлива.
По повод любимия си празник днес се връщам към типа постове, които пиша с огромно удоволствие - предложения и ревюта за филми. Като непрофесионален филмов критик без каквито и да било претенции да изказва правтоподобни и обективни мнения, в днешната публикация ще ви разкажа за няколко любимци в Нетфликс, но също така и ще добавя голяма част от онези, които планирам да гледам през този празничен сезон. Огромна част от селекцията с неизгледани филми е взаимствана от едно "предизвикателство", на което попаднах съвсем случайно в началото на декември в Инстаграм с по едно заглавие за всеки ден от месеца.
A Christmas Prince
Hands down, любим филм въпреки ужасно предвидимия и клиширан сюжет. Млада и амбициозна журналистка тръгва по следите на бъдещия крал на малка фикционална държава с цел да разбере малко повече за личния му живот и отношението му към трона. Разбира се, двамата се влюбват, случва се нещо, което разклаща отношенията им и можете да предположите какъв е финалът, след като има още цели два филма - продължения на първия! A Christmas Prince: The Royal Wedding и A Christmas Prince: the Royal Baby са заглавията, които ми правиха компания на осми декември, когато, вместо да се забавлявам някъде, учих за колоквиуми. Нe останах разочарованя.
Let It Snow
Заглавието може би ви е познато от книжка на Джон Грийн, написана в съавторство с Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Тази зима Нетфликс пуснаха прекрасната екранизация - чудна занимавка за час и половина-два, в която ще се пренесете в далечна, снежна Америка, и ще се запознаете с историите на три двойки, които в края на филма се преплитат. Готина, неанагажираща, не твърде драматична и подходяща за заден фон, когато не искате да съсредоточите вниманието си само и единствено в екрана. Не помня особено много от книгата на тримата автори, но след като прочетох ревюто си за нея в Goodreads се чувствам уверена да ви кажа, че не е нужно да я четете, ако искате да гледате - няма да ви липсва нищо от сюжета, нито пък ще ви отнеме от преживяването.
The Princess Switch
В тази продукция Ванеса Хъджънс влиза в ролята на момиче с големи мечти, свързани с пекарната му. След като се отправя към чужбина за участие в готварско състезание, Стейси разбира, че принцесата на страната, в която се намира, всъщност е нейно абсолютно копие. В стила на "Капан за родители" двете сменят местата си, за да придобият представа какво изпускат и как живее другата, дават си сметка за положителните и отрицателните черти на собствените си ежедневия и в крайна сметка happy ending-ът не ги подминава. Със сигурност не мога да сравня този филм с класики като "Сам вкъщи" 1 и 2 или пък "Елф" (и трите от които заслужават място в този пост, но няма да ги резюмирам, тъй като се съмнявам да има човек в тази Вселена, който все още не е наясно с историите), но все пак е весел, неангажиращ и подходящ за разтоварване след дълъг ден.
The holiday calendar
В главната роля на този филм влиза Кат Греъм, добре позната на зрителите като Бони от "Дневниците на вампира". Свръхестествените елементи тук обаче не обичат кръв и нямат чифт заострени зъбки, ами са по-скоро коледни чудеса, скрити в коледен advent календар - тематично за всички, които отваряме големи кутии с шоколади и разни козметични продукти и се надяваме на неочаквана изненада. Ще се въздържа от по-подробен коментар, защото го коментирах в предния си пост на тази тема - а него можете да прочетете, като кликтене ето тук.
Love actually
Не е продукция на Нетфликс, но все пак е качен на платформата, затова и го включвам. Трябва да призная, че съм гледала Love actually един-единствен път преди толкова много години, че в момента дори да ми опрете нож до гърлото няма да мога да ви кажа за какво става въпрос, нищо, че е един от най-обичаните и известни коледни филми. Приятелите ми, които четат това в момента, изпадат в ужас. Очаквам гневните им съобщения с примирение... Тази вечер, след като споделя публикацията, ще поправя грешката пред телевизора и с чашка червено вино и няколко мандаринки.
А сред филмите, които със сигурнсост ще гледам около Коледа, са:
- A Cinderella Story: Christmas Wish - не съм най-големият почитател на Лора Марано, но Грег Сълкин ми е достатъчно оправдание да дам шанс на тази интерпретация на любимата класическа история. Пък кой знае - може би той ще се окаже тайната сътавка в рецептата за идеалния коледен филм.
- Merry Happy Whatever - ново от Ашли Тисдейл и Бриджит Мендлър и първият сериал на коледна тематика, на който попадам. Сестра ми го изгледа в рамките на ден, а аз хванах само един-два епизода от него. Става въпрос за семейство, което се събира заедно, за да отпразнува коледните празници. Всички случки са в духа на типичен rom com, а кастът като цяло ми се стори много симпатичен.
- The Knight Before Christmas - явно последните години Ванеса Хъджънс е вдъхновена да играе сред фалшив сняг и червени, златни и зелени украси и дръвчета, а аз се надявам и в този филм да е толкова добра, колкото и в The princess switch. От няколко вечери с приятелка все се каним да си го пуснем, но по една или друга причина не стигаме до това. Нека приеме този пост като последно предупреждение преди сама да го изгледам.
- Klaus е единствената анимация, която ще включа в този списък. Първоначално нямах намерение да я гледам, но днес в Инстаграм попаднах на пост (на човек, когото не запомних, но и на когото благодаря за добрата препоръка), който ме подтикна да я запаметя и да ѝ дам шанс.
Искам да споделя с вас няколко линка към постове на други блогъри, които също са споделили списъците си с любими коледни филми: Zoe Sugg// The Little Wise Owl// GenTwenty//
- така започнах деня си тази сутрин: със съобщение до всички приятели, за да им честитя началото на може би втория ми любим месец през годината: декември.
Защото Коледа не е един-единствен ден. Тя е духът, който витае наоколо, който ни зарежда с положителна емоция, който ни кара да се вълнуваме за малките мигове в ежедневието, когато най-накрая можем да се откъснем от задълженията, за да украсим дома си, например.
Коледа е миризмата на печени сладки или току-що обелени мандаринки. Тя е дебелият, пухкав шал, летувал в някой запечатан плик в гардероба. Тя е украсата из града, блещукащите витрини на магазините, тематичните напитки в кафенетата. Тя е удобните пантофки, шарените чорапи и "грозните" пуловери, които сами напълно доброволно си взимаме. Коледа е бързите разходки в студа, хлъзгането по заледените тротоари, понякога дори и задръстванията - приемливи само и единствено ако вали пухкав снежец. Но е и дните, в които можем да се сгушим вкъщи за сутрешно кафе без да трябва да се притесняваме дали закъсняваме за среща; вечерите, в които по някоя от телевизиите са пуснали любимия ни филм и въпреки че е с отвратителен дублаж, ние го гледаме покорно и се смеем на всички шеги, на които сме се смели и миналата година.
Коледа е всички нови рецепти, които искаме да пробваме; тя е вино и канелени рулца; тя е брокат от топки за елха по пръстите, изпопадали иглички по килима, даже и отдавна изгорели лампички, които ни е жал да изхвърлим. Да не говорим за джинджифиловата къщичка, която всяка година си взимаме с огромно желание, но едвам построяваме, защото не спира да се отлепва!
Коледа обаче на първо място е онова велико желание за топлина у дома, на работа, на лекции в училище; за време с любимите хора - независимо дали ги виждаме всеки ден, или с нетърпение очакваме деня на завръщането им. Тя е всички срещи, вълнуващи планове и дълго планирани подаръци, които изглеждат толкова незначителни на фона на миговете в компанията на тези хора.
Направете последния декември от това десетилетие незабравим. Изпълнете колкото се може повече желания от тазгодишните си списъци, дайте шанс на нови преживявания, не отлагайте това да пишете на някой приятел, с когото сте изгубили връзка. И не позволявайте на негативното от деня да помрачава настроението ви - животът е достатъчно гаден, че сами да си предизвикваме допълнителни негативни емоции. Пийте вино и горещ шоколад, хапвайте без да го мислите кой знае колко, ценете и се наслаждавайте на всяко едно нещо, което имате! Бъдете щастливи!
И определено хвърляйте по едно око на Stormy Garden, защото Блогмас тази година може би ще просъществува! Обичайният ми номер е на всеки първи декември да се сещам, че не съм планирала нито една тема за постове, но и че имам огромно желание да пиша. Затова, без да си даваме каквито и да било обещания, само си споменаваме, че постове все пак ще има - ще бъдат позитивни, разнообразни и от време на време искрено празнични. Пък каквото стане - стане!
Това, за което ви моля днес, е в коментар да оставите линк към блога си, ако също ще се включите в Блогмас тази година! А дори да не е вашият собствен блог - споделете го! Ще се радвам страшно много да чета публикациите ви и да намирам ново вдъхновение!
И отново - забавлявайте се и търсете красивото винаги и навсякъде! Честит декември!
Преди точно една година в този момент отново бях вкъщи, на топло, обградена от любими хора, вкусна храна и празничен дух. Както сега се бях отдала на спомените от изминалите месеци - хубавите и лошите, тези, научили ме на урок или други, дали ми повод за размисъл.
365 дни, цяла година, много случки, смях, емоции, запознанства и новости. 365 интересни дни, които едва ли ще се повторят в периода до следващата Коледа. Оказа се, че именно там се крие магията на отминаващото време - не допуска случките да се повтарят, поднася неочаквани изненади и винаги ни води към момент, в който всички парченца от пъзела са наредени и изглежда сякаш нищо не може да развали перфектния момент. Кулминацията винаги ми се е струвала 25 декември.
А днес - усмивки, топлина и подаръци, последното от специално значение по особени причини. Харесва ми да получавам, но дори повече ми харесва да подарявам. При това не неща, за които някой ме е помолил, а такива, за които съм се сетила по време на някой случаен разговор и съм бързала да запиша тайно на бележка някъде, за да може днес хората около мен да седнат около елхата, да разкъсат опаковъчната картина и да се изненадат искрено, да се зарадват и да не скрият усмивката си до края на деня. В този дух: "Любовта тежи повече от златото" (Josephine Daskam Bacon).
Не е ясно колко части на "Сам вкъщи" ще изгледам днес, нито пък колко часа ще играя на Симс. Няма гаранция и колко от останалите от снощи сармички ще хапна. Колкото и да е отговорът на трите - няма да го направя с угризения и определено няма да си мисля за това колко време ще трябва да тичам на пътеката след празниците. Днес е ден за почивка и наслаждаване на свободното време преди онова-което-не-бива-да-се-назовава (ако не се сещате - сесията).
А Блогмас беше успешен! Написах 11 поста (заедно с този) - не са 24 както повелява блог и влог традицията, но пак са по-добре от 4-те поста, които прибнипно бих публикувала. 11 поста, написани в духа на сезона и с желание да направя още една крачка към преоткриването на Stormy Garden. Благодаря на всеки от вас, отделил от времето си, за да прочете някоя или всички публикувани статии! Надявам се да са ви харесали!
След една година може би отново ще съм тук и ще пиша нещо подобно. Надявам се обаче 365-те дни да са били цветни, изпълнени със събития и прекрасни хора, пътешествия, снимки, успехи и все такива положителни нещица. Пожелавам го на всички!
Трябваше да напиша този пост още снощи, но вниманието ми беше приковано върху една мини драма от седем епизода с избираем от зрителя край. Не че има голяма разлика - само заглавието е една идея по-различно от първоначално планираното.
Здравейте и... а ми, Блогмас? Как ви се струва? Последните три години участвах в масовото публикуване на съдържание на различни платформи в Интернет, тази няма да пропусна, въпреки че започвам с известо закъснение.
Пропуснах първи и втори ден, защото се опитвах да се убедя да не се включвам в лудостта тази година. Само тези от вас, които са писали или снимали ежедневно, могат да разберат колко отговорност идва с тази привидно забавна дейност. Качване всеки ден, обработка и редакция, снимков материал, а пък да не говорим за това, че все пак трябва да има нещо, за което да пишеш.
Трудно е, но на мен ми е страшно забавно, а и обичам от година на година да се връщам към стари постове и да чета за това как съм си прекарвала дните до коледните празници. Поради тази причина 2017. няма да бъде пропуск. Може би някои дни ще съчетавам постове - ако нямам много за казване или просто не мога да пусна пост навреме; други дни ще публикувам постове на някакви теми, не конкретно посветени на ежедневието ми. При всяко положение се надявам да се забавлявате. Дори и да не четете постовете ми, пожелавам ви много емоционален и интересен декември!
Днес е трети декември, неделя, дъждовен и безснежен ден, перфектен за закуска с пържени филийки и чай, и маратон на някой сериал до печица, на топличко. Това ще правя аз, само че вместо сериал ще се съсредоточа върху довършването на няколко домашни и ученето на лекции по Цивилизация на Испания. В списъка ми със задачи са също оправяне на стаята, редактиране на два бъдещи поста и, разбира се, довършване на този. Няколко пъти през деня ще се връщам към него, за да добавям по няколко реда. И ще го публикувам довечера. Поне такъв е планът.
14:50 ч. Дните при мен рядко вървят по план - сами ще го разберете този месец. Вместо да си лежа до късно, станах десетина минути след написването на горната част на поста, оправих стаята, почистих кътчето на Гуги и Хоби и излязох, за да закарам сестра ми на изпит по японски. След това около два часа бях по магазини с майка ми, за да довършим пазаруването на храна за следващата седмица.
Последните две седмици се завърнах към Симс 4 и това е както добре, така и зле. Напълно съм "за" практиката да не се прекалява с учене и работа и когато просто искаш да правиш нещо, да му отделяш време и да си доставяш удоволствие. На този принцип тези дни си позволявах да стоя малко повече пред компютъра. Резултатът е два починали от старост симса и дъщеря им, която в момента се опитвам да събера с друг симс - направих него преди да попиша тук. Засега мисията не е успешна.
Впрочем, искам да ви запозная с Гуги (синичко) и Хоби (зеленичко), понеже ще четете доста за тях тук. Тe са две вълнисти папагалчета и са малки разбойници. Будят ме в осем, когато им е скучно дърпат канапа, омотан около пръчиците за стоене, не признават музика, която не е кпоп (любимата им песен е Peek-a-boo на Red Velvet), не обичат да спят на тъмно и най-любимото им занимание е да тропат с мънистата пред огледалцето в клетката им. Все още свикваме да съжителстваме - те са малко страхливки, а пък аз си поспивам до късно по навик, особено уикендите - срещу това те се бунтуват. Засега се разбираме и съм убедена, че след още някоя друга седмица ще свикнем напълно.
Вече е около три, а аз ставам, за да преведа един текст, който ми остана за домашно, да започна това по лексика и евентуално да почета лекции по Цивилизация.
21:50 ч. И като говорим за промени в плановете. Направих превода, който фигурираше в списъка със задължения, и след това... Реших, че ще ходя в Икея. Причината - от известно време много искам да си сменя бюрото. Имам моето откакто се помня - най-малко от пет. Дългогодишният ми приятел ми беше много верен, но на този етап се нуждая от повече място за складиране на учебни принадлежности и какви ли не други работи. А и просто искам промяна. За мен именно тя стои в основата на мотивацията (това ще го научите скоро, в един от предстоящите ми постове).
От нас до Икеа е 20-тина минути, така че запалих колата и с баща ми си направихме кратко пътешествие. Намерихме каквото ми трябва и без много чудене си донесох обратно вкъщи новото приятелче. Няма да го кръстя - това е запазена марка за електронните ми придобивки (телефонът ми например се казва Йоли).
Тук трябва да дам кредит на баща ми, чиято инженерна мисъл винаги ме спасява в сглобяването на разни конструкции от Икеа. По-вероятно е да построя кулата в Пиза от няколко прави дъски, отколкото бюро, честно. Да речем, че се дължи на липса на въображение за... за сглобяване на бюра?
Миналия декември започнах една традиция, която искам да подновя. В края на всеки пост ще публикувам по една песен, която отговаря на настроението ми, обичам страшно много или просто искам да ви покажа, защото смятам, че си заслужава. Не гарантирам, че няма да публикувам корейски поп... като днес.
С това ви казвам чао, понеже имам още два часа до лягане и мога да ги използвам за написването на някое друго домашно или работа по курсова работа. Желая ви усмихнат понеделник (въпреки дъжда) и се надявам утре отново да се срещнем тук!
И... отново стигнахме до последния Блогмас пост за тази година. Носталгично и щастливо ми е, както винаги. Но искам да завърша подобаващо, макар и наваксвайки. Миналите дни пропуснах да пиша, защото думите не идваха и нямах особено желание да седя и да пиша така или иначе. Но ще синтезирам пропуснатите дни колкото е възможно, отбелязвайки най-важните случки.
Двайсти декември, сряда, не беше особено интересен ден, поради което ще го пропусна. Но пък в четвъртък сутринта станах рано, оправих се и в девет и половина тръгнах в студа към далечната спирка на 88 в посока Дружба, за да се срещна с две мои приятелки и да отидем на маникюр - по препоръка на едно от тях - Мелиса. Ад беше, понеже не само беше студено, но и бях на твърде високи обувки, които до края на деня ме скапаха. Но за това след малко. Та, след месец мъка с обикновен лак отново съм с гел и съм щастлива. Мислех да пропусна училище, но ме натовариха със задачата да предам пари на моя съученичка и извинителни бележки на Гергана, така че се наложи да отскоча. Постоях три часа, в които в общи линии не правихме нищо, понеже бяхме едва петима или шестима в класната стая. Освен това Вълков, господина ми по испанска литература, го нямаше. Което значеше, че ни трябва заместник не само по този предмет, но и по испански, защото (нека сега ви обясня схемата): Игнасио си замина за Испания. Вълков трябваше да го замества, ама и него го нямаше. Разбра се по-късно, че директорката ще ни вземе часовете по испански. Ама и нея я нямаше. Заместникът на заместникът на заместникът изчезна. Черешката на тортата е, че госпожата ни по литература
отсъстваше, та и неин заместник влезе. Което обезсмисли деня и стоенето ни. Та след двата часа литература всички дружно, тактично се изнесохме. С Гергана обиколихме Сердика в търсене на последни попълнения към подаръците, пихме кафе и в шест отидохме в Хепи, където имахме резервация за вечеря, заедно с Диляна. Като цяло си прекарахме великолепно, ядохме суши и фиш енд чипс и пиле и какво ли още не. След вечерята пък висяхме около час в столичен бар в центъра, за късмет точно на бара, и момчетата отсреща станаха свидетели на душевните излияния на Диляна, която си направи двеста снимки с един пластмасов тризъбец от коктейла ми, понеже е някаква inside joke с гаджето ѝ. Благополучно се прибрах и дори не бях мъничко пияна въпреки виното и напитката с ром, която изпих забележително бавно (беше ми много вкусна и не исках да свършва. Пък не ми се купуваше втора)
Както можете да се досетите - в петък дори не ГЛЕДАЙТЕ ГОБЛИН! Започна ли да пиша с главни букви, положението е сериозно. Но да. Само след 4 епизода тая драма ми е една от любимите. Наравно ми е с "Пинокио", хора, а "Пинокио" е 11/10. Много повече ми допада от Uncontrollably fond. Просто... има моменти, дето просто седя и се смея истерично, спирам, става нещо и аз пак започвам. Не знам, не знам, гледайте я, ако няма какво да правите, и ви обещавам, че няма да съжалявате, защото тия диалози, тия сцени, тия актьори, Гоблинът и Жътварят... А бе. Теглете го. Заповед. Край на лирическото отклонение.
отидох на училище. Станах късно, гледах Goblin, излежавайки се на дивана. Време за лирическо отклонение:
Някъде по обяд майка ми ми се обади и ми каза, че са я пуснали по-рано от работа, та ме взе и около три часа обикаляхме мола, купихме най-най-последните подаръци и... рокля за моето изпращане. Неочаквана, но много красива покупка, която ме накара да осъзная колко малко време остава до края на учебната година и времето ми в гимназията като цяло. Много искам да прикача снимка, но не ми се рискува някой познат да види тоалета ми. Така че чак май. Ама доверете ми се - много е красивичка.
Иии 24 декември, Бъдни вечер, последният ден от Блогмас. Станах рано, разбира се, оправих си стаята, помогнах на нашите да сготвят част от храната за вечерята. Догледах епизодчето на Гоблин, което бях започнала, а след това със сестра ми седнахме на гледаме "Влак до Пусан". Бях ви споменала, че много искам да видя за какво става въпрос, но тогава, по някаква странна причина, си мислех, че е романтичен филм или нещо подобно. О, не, не, приятели. Сестра ми ми се изсмя, разказвайки ми, че всъщност става въпрос за зомби апокалипсис. Ама карай, пуснахме си го, смяхме се яко на великите сцени с въпросните зомбита. Александра даже не го догледа, последните 20 минути ме остави сама, защото ѝ стана тъпо. Не е най-великия филм, който съм гледала, ама актьорите бяха яки. Особено главният, който е главен и в "Гоблин" (намиг-намиг).
И след като часът е едва седем, след малко ще вечерям, заедно със семейството си, след което ще отворим подаръците си. Никога не сме държали на това да ги отваряме на 25-ти, което реално си е Коледа - традицията при нас е Бъдни вечер. А пък докато заспя или ще си пусна някой филм по телевизията, или, както можете да се досетите, драма.
Желая на всички вас, които четeте това, весели празници, споделени с най-близките ви! Весела Коледа! Надявам се другата година по същото време да имам честта да ви го напиша отново! Но дотогава - ще имаме още много срещи!
Нека ви кажа едно нещо за ученето до късно - не го правете! Ще влезете в омагьосан кръг, от който няма излизане!
Снощи за поредна вечер стоях до посред нощите, за да довърша още едно интерпретативно съчинение за курса по литература, на който ходя вече втора година (на седмица по две съчинения - сами можете да пресметнете колко съм написала досега). Та, свърших около 12 и половина. Заспах не по-рано от три, защото и аз не знам защо. И станах в девет и нещо, което е абсолютно против принципите ми. Предпочитам да ставам по-рано, защото така денят ми е по-дълъг и се чувствам по-пълноценно откъм дейности. Опитвам се да променя този режим безуспешно от около месец и затова си позволявам да ви кажа никога да не изпадате в подобна рутина, защото ще изсмуче животчето ви, обещавам.
И все пак не си довърших съчинението, защото се отчаях от факта, че писах толкова много по двете тези, че минах лимита от два листа...
Ако има едно яко нещо в цялата тая ситуация, то това са денс брейковете. Докато уча за училище или пиша съчинения, винаги си пускам някой кпоп стрийм в ютуб (на изчезване са - налага ми се да слушам записи, макар че предпочитам да е лайв, за да си чатя с останалите слушащи) и когато пуснат някоя моя любима песен (за пример давам Monster на ЕXO, DOPE на BTS и Haru Haru на Bigbang) изведнъж просто хвърлям молива или химикалката и танцувам в седнало положение. След това продължавам да си пиша. И така до следващия денс брейк. По този начин хем си взимам заслужените почивки, хем се забавлявам. Пък от време на време споделям и в туитър и инстаграм стори за случващото се. Трагедията е пълна.
И така, стана и половина. Плановете ми за деня не са много точни, но в общи линии трябва да отида до офис на Спиди, за да взема един от подаръците за Коледа, да отида на училище и след това на кафе с приятелки, за да отбележим петъка. Докато стане време за това обаче аз ще си помързелувам с, представяте ли си, книга! Както споменах вчера - изборът ми е "Бялата кралица" от Филипа Грегъри. Да видим...
20:46
Няколко неща имам да кажа.
Първо. Не успях да гледам МАМА наградите днеска, защото бях на училище. Щастлива съм за тези, които са взели ЕХО, радвам се и за BTS. Ама най-прекрасното нещо от цялото събитие, ако трябва да бъда напълно честна, е изпълнението на ЕХО. Гледах го три пъти, все стоейки с отворена уста, щото... Нзнз, хайде да си говорим за Бекхюн със светли очи и Сухо с червена коса и всички останали, щото изглеждат перфектно и омг. Хайп.
Второ. Не четох книгата, както обещах да направя. Вместо това малко, след като написах горната част на поста, хукнах по задачи (събиране на коледни подаръци от различни части на София). Подраних с един час за училище, ама поне най-добрите ми приятелки също се бяха излъгали, та 40 минути ревахме заедно за университетите, в които ще кандидатстваме. В някой от следващите постове сигурно ще ви разкажа за това по-подробно, също и за ученето, към което съм се ориентирала.
Трето. Пълно бездействие. Все още имам да препиша половината интерпретативно, което трябва да предам утре, но... а ми, гледам изпълнението на ЕХО пак и се опитвам да разбера защо хората, на които пиша, са решили точно сега да не ми отговарят. Планирам да прекарам остатъка от вечерта гледайки Flower boy next door, защото ми трябва причина да игнорирам правилника за движение по пътищата още мъничко.
Окей, в момента не се сещам за нещо друго, което да включа. Ще се наложи да пренебрегна плановете, които изброих отгоре, за да завърша съчинението си. Затова сега отивам да търся стрийм с музика. И обещавам, че няма да стоя до три.
Това е много импулсивно решение, както разбрахте от заглавието.
Часът е 9:40, аз стоя и трети пореден ден се опитвам да науча наизуст километричния урок по испанска литература, който трябва да изрецитирам перфектно днес, пия си сутрешното кафе. Преди малко обаче влязох във фейсбук и видях сената си залята от постове "Блогмас". И реших и аз. Това ще е третото ми участие. През 2014 заложих на дейли постовете в блога - отпуснато, неангажиращо, забавно - просто разказвах за дните си. През 2015 път бях по точен график, обмислях постовете си предварително и дори някои от тях бяха готови, за да мога всяка сутрин просто да ставам и да ги публикувам. Тази година ще се върна към изначалната си идея. Дейли постовете са това, с което започнах бога си. Поне този декември ще се постарая да се завърна към тях. Всеки ден. Не обещавам, че ще ви говоря само за книги, тъй като, за съжаление, те заемат миниатюрна част от ежедневието ми в последно време (благодаря ти, 12ти клас). Но за сметка на това ще ви разкажа какво става напоследък, какво ме вълнува, какво правя, как минават дните ми. Ще засегна много от темите, за които пишех в началото на Sormy garden. Пък - каквото стане!
Днешният първи ден е по-информативен, ще ме извините. Както казах два пъти - импулсивно решение беше да отворя празния лист в блогър и да започна да пиша при положение, че ми остава още твърде много информация за Las vanguadias, която трябва да науча спешно. Обаче... не знам, първи декември е. Вън е снежно и готино, студено. Спомних си как предните две години с огромно нетърпение се прибирах вечер, за да пиша тук. И ми се прищя отново да го направя. Пък, ще го използвам като още един отдушник за гнева си. Нека ви обясня за какво става въпрос.
На 11.11 от AliExpress поръчах една камара глупости за коледни подаръци. Няма да ви казвам колко време висях, за да ги избера, а също колко пари изхарчих (рип дебитна картичке и стипендийка). От 20-те предмета, които поръчах, при мен са три. ТРИ. Което, ако смятам правилно във въздуха, както правят героите от филмите, прави точно ПОДАРЪЦИТЕ МИ НЯМА ДА ПРИСТИГНАТ ПРЕДИ КОЛЕДА И КАКВО ЩЕ ПОДАРЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ И СЕМЕЙСТВОТО СИ?????????? Най-вероятно ще раздавам по една-две бонбонки лукчета. Те моите хора и без това като излизат от нас цели шепи си взимат.
В момента съм в настроение за купуване на подаръци, вече сериозно. С повечето съм готова, но тези, които тепърва трябва да идват, са ми доста несигурни. В сравнение с друга година, тази идеите ми са готини и съм почти убедена, че няма да има разочарован член на семейството или приятел. Но ще видим. Единственото, което не съм измислила, е собствения ми подарък. Да, имам навика да купувам по нещичко и за себе си, да го опаковам яко и на Коледа да се правя на изненадана, все едно не знам кой го е оставил под елхата. Не случайно госпожата ми от осми клас по испански ми каза един ден, че съм много добра актриса. Беше по друг повод, но да прескочим подробностите.
Между другото, искате ли да си поговорим за книги? Защото аз да. Последната, която прочетох, беше "Вероника решава да умре" преди и аз не знам колко време, ама нека да не го споменаваме, защото ме е срам. (Тук с тихичък, но обвинителен тон Лина прошепва "Корейците са виновни!") Нооо!!! сега безумно много ми се е дочело нещо историческо. И знаете ли какво имам? "Бялата кралица" от Филипа Грегъри, която още през лятото сперечил от гивъуея на Ана. Познайте кой ще я прочете веднага, щом изпитът по английски и курсовете по литература за тая година приключат. Тук неонови стрелкички сочат към мен. Заедно с още една камара книги, които от брутално много време чакат да им обърна внимание.
Бай дъ уей ("Между другото", ама госпожата ми по литература още в седми клас ми се накара, год демит, буквално си забравих мисълта, докаго пишех това в скобичките... сега ще импровизирам. Оказа се, че reading slump-ът е най-брутално гадното нещо, което може да се случи на един читател, особено ако има много разсейващи неща, които може да се окажат приоритет. Преди си мислех, че хората преувеличават, като казват, че не могат да четат, но от повече от два месеца не мога да прочета две книги последователно в рамките на две седмици и тактиките, които си бях измислила, не действат. Нито мога да се принудя да седна и да чета, нито да препрочета стара любима книга. Кажете ми, какво да правя? Особено сега, когато кпоп-ът и корейците като цяло са ми кайндда приоритет. Буквално, вечер стоя по повече време, отколкото трябва, за да гледам crack видеа и кпоп мемета, на които отговорът ми е "hahahaha saaaaameeeee". За да ви докажа, сега ще инсъртна едно меме, което е на испански и повечето от вас няма на го разберат, ама... представете си, че се смея и казвам "сейм".
че два абзаца не започват с едно и също нещо)...
И така, този пост стана дълъг. Затова спирам. Честит декември на всички, успех на хората, които подхващат Блогмас и се надявам постовете с душевни излияния, които предстои да прочетете, да ви развеселят поне мъъъъъъничко. Поздрави от мен. И... до утре?
