Ако имах време, щях да прочета...

    "Нямам време да чета" ми е една от най-неприятните констатации, защото е чиста лъжа. Едва ли има човек, който да остава толкова без време, че да не може да прочете десетина страници на ден. Има само такъв, който или не може да си организира времето, или приоритизира нещо друго. 

    Затова ми се ще да отбележа, че с днешната публикация нямам за цел да се изкарам най-заетата личност на света. Липсата на време в моето декемврийско ежедневие тази година се и ще се дължи на факта, че този път предварително съм подготвила един сравнително дълъг списък от заглавия, които на всяка цена трябва да приключа преди края на календарната година. Повечето от тях са любимите ми задължителни книги за университета, но има и няколко за разпускане и удоволствие. Тях съм избрала да "прочета" като аудио книга. Неведнъж съм казвала, че този формат за мен е невероятно удобен - все още се появяват удобни моменти, в които да сложа слушалките си и да се отдам на някаква механична дейност, докато слушам с часове. За всички тези книги обаче ще споделя малко по-подробно в края на декември. 

    И така: ако този декември имах време, щях да прочета: 

They Both Die at the End от Адам Силвера - Ревю

       Не е нужно да отвориш тайничко последната страница на They Both Die at the End и да прочетеш последните реплики, преди да си прочел цялата книга, за да разбереш как свършва историята на героите. Заглавието го казва - и двамата умират. Читателят го знае, знаят го и протагонистите. Матео и Руфъс живеят в свят като нашия, в който обаче хората получават обаждане в деня, когато ще загинат. Не знаят как или кога, но получават възможността да изживеят последния си ден на земята по най-добрия възможен начин - с приятели, в някоя от многобройните създадени организации за deckers (названието на онези, които са получили своето обаждане), усамотен у дома и в страх от срещата със смъртта или с  "последен приятел". Последната опция избират Матео и Руфъс, регистрирайки се в сайт, посветен на търсенето на друг декър или просто човек за емоционална подкрепа в оставащите часове. С леко недоверие двете момчета се срещат и поемат по пътя към края заедно, превръщайки последния си ден във финално приключение, изпълнено с нови преживявания, искрени разговори и запечатани в цветни снимки мигове.

Ревюто съдържа части от сюжета, които ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всички, които все още не са прочели книгата!

Инкогнито Януари

      Мина малко повече от месец от последната ми публикация в Stormy: месец, през който се фокусирах върху личните си цели за новата година, върху взаимоотношенията с хората около мен, върху университетските ми задължения и най-вече върху всички онези неща, които обичам да правя, но за които нямам особено много време обикновено. Нищо че януари, както ходи на всяко ново начало, обикновено е доста натоварен и напрегнат период.

      Изпращам поздрави и много позитивна енергия към всички колеги в сесия, които се опитват да съберат сили и да се съсредоточат върху материала въпреки всички настинки и вируси, които вилнеят през последните дни. Два от трите ми изпита през сесията минаха - само толкова, защото е традиция повечето изпити да се изнасят една или две седмици преди официалния период за изпитване уж с  цел "да помогнем на студентите". Няма значение, че всичко съвпада с крайни срокове, последни подготовки и, само между другото, същите две седмици, които следват зимната ваканция.