Преди има-няма две години, през лятото, когато пандемията избухна, за първи път слушах аудиокнига. Скептицизмът беше задължителен, но не отне много време, преди да привикна и, колкото и клиширано да звучи, да се влюбя в този начин на разказване на истории. Днес „чета“ чрез аудио всеки ден и ми се струва, че няма да се намери причина, която да ме откаже от това удоволствие за душата. Към днешна дата в списъка ми има 84 изслушани заглавия.
Затова днес искам да ви разкажа малко повече за аудиокнигите - за нещата, които намирам за плюсове и минуси, за моите лични навици, когато става въпрос за четенето на литература по този алтернативен начин, и, разбира се, ще ви предложа няколко препоръки за книги, с които да започнете своето читателско-слушателско пътешествие из виртуалните библиотеки.
Не съм най-добрия човек, който да ви препоръчва платформа за аудиокниги, защото имам опит с една-единствена популярна по нашите географски ширини - Storytel. За тези от вас, които не са запознати: това е абонаментна платформа на принципа на Netflix, например, само че за аудиокниги. В началото предлага гратисен период за нови потребители и различни планове, като сред тях и такъв за студенти с намаление (с който аз не мога да се разбера заради верификацията през някаква платформа, която от известно време ми прави проблеми). За България опцията за комбинация от езици е една - английски и български, но успокоението е, че книгите на английски са наистина много, а към българската библиотека се добавят непрестанно нови заглавия, много от които съвсем нови. Намира се и много литература на български автори. Конкретните функции и при слушането не са повече от необходимите - най-важното е, че може да се регулира скоростта на записа.
Аудиокнигите не са за всеки - това е всеобщото мнение и няма как да не се съглася. Главната причина е, че изискват известна доза съсредоточение, което хората не могат да постигнат, правейки огромна част от ежедневните си дейности, докато слушат. За мен разходки вън и слушане не са опция, както и шофиране, пазаруване и други подобни - фоновото действие изисква също толкова внимание, колкото и книгата, така че едно от двете винаги страда. Или внимаваш да не те блъсне кола на някоя пешеходна пътека, или се вглъбяваш в аудиото. Затова оптималният вариант е или да се ограничиш само до слушане (стоенето на едно място със слушалки в ушите, уви, не ми се струва като най-приятното занимание), или да намериш някаква по-механична и неизискваща много мисъл дейност. Имам три фаворита - чистене (откакто подхванах аудиокнигите, домът ми винаги блести от чистота!), редене на пъзел или гоблени. Да, сега имам запас от произведения на изкуството като за три къщи, но...
