Лятото на 20-те

      Краят на първата ми година в университета и навършването на 20 години поставиха началото на един доста интересен етап в живота ми. Не съм сигурна как точно трябва да го нарека, защото е странен, междинен и такъв, който служи за преход. Но е важен. Белязан е от промени и новости, към които все още привиквам. 

      Например, преди малко по-малко от месец започнах първата си работа. Харесва ми, обичам я. Колко хора могат да кажат това за първото си работно място? Локацията ѝ не е перфектна (което се дължи на предразсъдъци), но е интересна. Колегите ми са яки, старая се да запомня абсолютно всички особености на дейностите, които трябва да извършвам, забавлявам се. И всичко това, защото се осмелих, кандидатствах и в крайна сметка получих мечтаната работа (която съм споменавала тук още преди години, впрочем, но няма да издам сега целенасочено).

      От това произлиза друга ситуация - нямам време. Да чета, да гледам сериали с часове, да излизам с приятели постоянно, защото и те работят и графиците ни не съвпадат. Всичко си има плюсове и минуси, просто трябва да си избереш на кои на отделяш повече внимание. Аз си падам повече по първите - наблягам на опитите да се възползвам максимално от това, с което разполагам, защото нямам време за вайкане и самосъжаление. 

      Лятото на 20-те ми е белязано и от така чаканата поправка по морфология, която ще се състои след по-малко от месец. Вълнувам се и все повече се надъхвам да я взема и никога повече да не допусна да стигна до това положение. Изпитите ще се взимат от раз до края на четвърти курс, пък и след това, в зависимост към какво се насоча! 

      А, да. Белязано е и от списък от 10 книги за уни, от които съм прочела една и половина. И една книга за превод - дори още не знам коя е тя. Плюс още десетина книжки, които искам да (до)прочета просто за удоволствие. За всички тях ще крада време от обедната почивка, защото не е като да имам друг избор.

      Лятото ми всъщност едва започва, защото началото на моята учебна година ще настъпи чак през октомври. Значи ли това, че ще правя супер вълнуващи неща през следващите два месеца? Едва ли. Ще работя, ще излизам, за да се забавлявам с приятели, ще чета и ще се радвам на топлото време през прозореца на стаята ми, понеже няма никакъв начин (!) да се подложа на 28 градуса без климатик, съжалявам. 

     За сметка на това есента ще предприема нещо много интересно, което вече планирам. За него обаче чак през октомври в поредица от няколко обвързани поста, някои от които вече се опитвам да outline-на. Вълнувам се! Няма да е от най-оригиналните ми поредици, но ще е написана с много щастие и желание, което ще я направи достатъчно ценна. 

     Казано с няколко думи - лятото на 20-тата ми годишнина е шарено, заето, ново, непознато, изпълнено с комични моменти, свързани с работа, с дълги разговори с приятели, с много неознати емоции. И е преход към живот с една идея повече отговорности, порастване и, надявам се, хубави и различни събития.  Как бихте описали вие своето лято с няколко думи?

 

Нова глава

Мечтите се сбъдват. Независимо от това дали са от онези, които наричаме просто желания, защото са прекалено малки и лесно изпълними, или онези големите, способни да преобърнат хода на събитията, да променят живота ти и да те запратят в нова посока. Сбъдват се, когато силно вярваш,че те ще станат реалност, и работиш, бориш се със зъби и нокти до постигане на целта.

Бих казала, че ми се ще някой да ми беше казал това преди две години, но не е така. Научих го сама. Падах, ставах, преследвах, постигнах. 

И днес получих писмо, че съм приета в университета, за който мечтая от пет години. Първо желание, най-желана специалност. Получих това, което последните две години беше причина да стоя до три през нощта и да препрочитам учебници. Заради него се явих на сума ти изпити, заради него препрочитах сайтове отново и отново, тичах по посолства, превеждах, звънях 100 пъти до другия край на Европа и впрягах цялата си граматика, за да се обяснявам посредством отвратителна връзка на испанско-каталунско-английски.

Затворих тази глава от живота си. Вече не съм гимназистка и не тръпна в очакване да излязат класиранията за университетите. Най-сетне мога да се нарека студентка но политически науки и администрация в Universitat de Barcelona - следващите (най-малко) четири години от живота ми.

Предстоят много промени в личния ми живот и на чело на тях стои преместването ми на другия край на континента, както можете да се досетите. Развълнувана съм, но и малко притеснена, да оставя всичко, което познавам, за да тръгна след една мечта. Но повече клоня към първото. Можете ли да си представите колко нови неща ми предстоят? Първият ми самостоятелен дом, университет, нови приятели, friday night clubbing, концерти, лекции, свързани с неща, които наистина ме интересуват. Филийки със зелени домати, истинско мохито на плажа на Барселона. За първи път ще живея на морето! Може би ще си имам колело. И ще трябва да си пера сама дрехите. И да си зареждам картата за градски транспорт. Също да пазарувам като зрял, пораснал човек, да знам как се пуска пералнята и, боже опази, да си плащам сметките. Сама.

Искам промените от личния ми живот да са съпроводени от промени тук, в Stormy Garden.

Струва ми се, че напоследък много книжни блогъри взимат решението да внесат разнообразие в блоговете си, като включат разнообразни теми, свързани с ежедневието. С риск да стана част от масата и да се изгубя някъде между всички останали, искам да сторя същото. Не напълно да изоставя писането за книгите, които съм прочела, но да го оставя по-скоро на заден план. Пише ми се за всичко - от пътувания до храна, ежедневни постове и дори информативни, които да послужат на бъдещи кандидат-студенти, например. (Тази идея конкретно ми се върти в ума от известно време. Дълго време се ровех по различни сайтове, за да намеря нужната за кандидатстването информация. Такава няма. И като човек, който знае колко е трудно да се опитваш да разбереш километрични тестове на непонятен език - каталунски - ми се ще да улесня тези след мен, като предоставя поне мъъъничко информация, която би била от помощ. Идеята подлежи на развитие, надявам се да види бял свят, дори и много от вас да не ви интересува конкретно кандидатстването в испански университети.)

Ще започна бавно, без каквито и да било претенции да правя "велики" неща. Ще се забавлявам и ще разчитам, че поне малко от вас, читателите на книжния ми блог, ще останат, ще ме четат, ще бъдат част от приключението, което ми предстои. Истината е, че сама не съм сигурна какво точно е то. Не бързам особено да разбера - ще се наслаждавам на абсолютно всичко, което се изправи пред пътя ми, ще го превръщам в положителна емоция и, доколкото ми е възможно, ще я предавам тук. Какво ще кажете? :)