Хората в Omegle правят торти

За днес планирах пост със снимки от вчерашния петъчен ден, прекаран с приятелки, но тъй като моята Беър очевидно няма намерение да се включи във фейсбук и да ми ги прехвърли (снимахме с нейния фотоапарат), ще пиша за абсолютно несвързани неща, както всеки път, разбира се.
Първо ще честитя осми март на тези, които смятат, че имат причини да празнуват, и най-вече
на прекрасната ми майка. Без публични излияния на чувства, защото тя знае какво бих казала, сигурна съм. О, също така благодаря на баща ми, който беше така добър вместо цветя да ми вземе сладки, торта и цяла кутия с трюфели. Сега идва момента в който казвам, че ще ритам по задника всяко момче, което ми подари цвете, вместо храна. Сериозно, бъдете оригинални, учете се от баща ми.
Преди да забравя - честит имен ден на всички именници, моите Теди-приятели и всички, които евентуално четат това и днес искаха да се видим, но аз отказах. Тържествено ви обещавам, че ще се реванширам.
И тъй като е събота, времето е мрачно и влажно, по подразбиране аз си стоя в леглото със зверско главоболие, ям желирани мечета и гледам епизодите на сериали, които съм пропуснала, докато си мисля за изпитването то физика в понеделник, за което трябва да уча. Желирани мечета. Още веднъж се убеждаваме що за човек без никакъв социален живот съм аз.
Но вижте, петък беше дооста ползотворен ден. Бях права за работата със сеньор Перез, остави мен и само още едно момиче за изпитване в сряда, вместо да ми зададе два въпроса, да отговоря за части от секундата, и цялата тази идилия да се свърши. Планирам как предстоящата сряда ще му обясня колко мразя да ме изпитват последна и ще го принудя да ме гушне слаш даде цаките си, слаш напише домашното по испански. Така всички ще сме доволни.
Обичам дон Алехандро, защото е дон Алехандро. И защото постоянно публикува котенца и кученца на стената си във фейсбук, глупави шеги и вероятно той е един от трима-четиримата, които безрезервно вярват, че аз всъщност мога да направя нещо. Та този петък, нека се върнем там, от където започнах, го помолихме да слеем двата ни последователни часа и да ни пусне с десет минути по-рано, за да имаме време да отидем до магазина и да обядваме, вместо двадесет минути да се чудим какво от трите неща от машините в училище да си вземем. Вместо това, той сля часовете и ни пусна с 40-45 минути по-рано, от колкото трябваше. Аха. Заповядвам ви да ми завиждате.
Да в този един час, който ни се отвори за хапване, ние вървяхме под дъжда към маркета и се снимахме с дебилни физиономии, а после се качихме в съблекалните преди часа по физическо и продължихме. Иска ми се Теди да влезе възможно по-скоро и да ми прати всички фотографии, защото поста би се получил... забавен, да речем.
Отново имахме час със сексапилния господин по математика. Едно на ръка, че знае как да ни обясни нещата така че да ги разберем, пък и по едно време застана до моя чин, за да ми провери тетрадката, което беше причината да четиридесет и петте безкислородни секунди. Следващия път, когато се задуша и никога повече не прочетете и пост от мен, сте свободни да обвините само и единствено него. Ясно? И още един забавен факт - той също ни пусна с пет-десет минути преди края на последния час, защото той обяснява толкова добре, че дори Христо най-сетне разбра за какво става дума на 92 страница.
Не меднъж съм казвала, че петъчните разходки от първата смяна ми липсват ужасно много. Въпреки, че всички бяха на посоки снощи, и Лина нямаше възможност да дойде с нас заради тренировката си, двете с Теди въпреки всичко отидохме да вечеряме в мола, обиколихме магазините и тъй като и двете бяхме с по няколко лева в джоба, много бързо се изнизахме и отидохме да пием пред блока ѝ в Дружба. Трябва да призная, че тааайничко се надявах някой дилър да мине и да ни бутне по няколко грама (шегувам се, не пуша, Теди е наркоманката). Взехме си Съмърсби и чипс и вместо да висим на пейката отпред, се качихме у тях и два часа стояхме в Omegle, говорейки си с испанци с невероятни музикални умения. Имаше едно момче, което ни свири песен на Ед Шийрън и пя. Дори имаме снимка с него, но, Теодор, ако обичаш, влез си в профила и ми прати снимките. Направихме си дори и тест - когато тя сама се показва, от всичките десет - само един смени разговора. Когато бяхме двете, не помня колко от колко затвориха, но бяха един-двама повече; и когато и Дейвид, малкото ѝ братче, беше с нас - всички ни сменяха. Изводът от цялото научно проучване е, че не трябва да показвате шест годишни деца пред камерата ако искате да си хванете сексапилно испанско гадже с китара, ангелски глас и най-красивата усмивка на целия свят. Ок?
И ето я и Теди, която току-що ми изпрати всичките сто снимки, заемам се да ги прегледам и... господи. това е такава грешка...

Когато математиката стана убийствено сексапилна

Когато ви предстои ден с изпитване/тест по всеки възможен гаден предмет, много, много домашни и задължения извън училище, и изведнъж всяко едно от горе изброените отпадне, то или спите, или е истина, но за сметка на това ви предстои някоя по-голяма беда. (Ще си скъсате слушалките.)
Средите не са ми от любимите заради математиката и физиката, но днес беше особено неприятно, защото сутринта станах с мисълта за три часово изпитване по испански, тест по математика, изпитване по математика и нова учителка по биология (Perito, retícula endoplasmatico liso, repito). Първо отпадна изпитването по испански разговор - сеньор Перес изпита трима-четирима души, измежду които не бях аз, разбира се. Слуха, че и дон Алехандро ще изпитва отпадна, и вместо кофти време, единия ни час беше намален и го сляхме със втория, за да може да имаме голямо междучасие.
Заместичката по биология не е една от най-привлекателните личности, и никак не знае испански, също и не ни дава добри планове, но нека приемем факта, че няма да ми се налага да се занимавам сериозно с предмет следващите няколко дни и да преминем към математиката.
Моля някой доброволец да запише датата пети март като официален празник в славянския календар - денят, в който Илияна Илиева си взе двуседмична отпуска и ни остави в ръцете на онзи крайно сексапилен нов учител по математика с привлекателен дефект в говора, но прекалено смъкнати дънки, който зяпах цял час. Разбира се, докато решавах Талес, да не излезе, че не внимавам в урока... Не, говоря съвсем честно. Това вероятно е втората ми среща с този човек (първата беше на вратата на училище, докато ни проверяваха за униформи и бележници, и той ме пусна да мина без да ровя и ми се усмихна по най-сексапилния възможен начин, който може да съществува, за Бога, sweet sassy molassy) и все повече започвам да се терзая защо той не ни преподава математика. Бас ловя, че щяхме да сме с най-висок успех във випуска. Просто ми го дайте.
За пръв път в живот ми се случи да не припадам от шубе преди изпитване по физика, особено след като бях хвърлила бегъл поглед на уроците, без да запомням нищо. Наречете го шесто чувство, но просто знаех, че ще отменят и това чаак за понеделник, давайки ми възможност да усъвършенствам знанията си (дори и да знаем, че няма на къде повече. хаха, ок). И така, в понеделник вместо час по история, ние ще имаме физика и 50-60% от класа ще бъдат изпитани. От сега мога да се обзаложа, че няма да има нищо по-високо от четворка, най-много някоя петица на едно-две места.
Не знам дали съм писала до сега, но от седмица и малко гледам "Живите мъртви" и съм жестоко обсебена от сериала. Та в следствие на което тази нощ сънувах зомби-апокалипсис, от който аз трябваше да се измъкна, заедно с момчетата от O2L (ютубъри, ако не знаете). Беше някакъв екшън, който не помня особено, но знам, че когато най-накрая се скрихме в една къща и намерих храна, вместо да готвя, започнах да целя Рики с яйца, защото очевидно това беше единственият начин да му кажа колко влюбена съм в него. Съвет към бъдещото момче, което някога си харесам: започна ли да те целя с яйца, не си мисли, че те освирквам, просто е време да ми купиш годежен пръстен. И гледай за повече карата, и без това ще работиш като магаре за в бъдеще, няма да ти олекне джоба.
Най-накрая, след цяла година, приятелка ми зае "Преди да умра" от Джени Даунам, за което съм ужасно щастлива! Ужасно много обичам филма и търся изданието от толкова много време, че нямам търпение да седна и да чета. Чудя се дали някой от вас, които четете това сега, е взимал книжката и има ли отношение, мнение?
Имам да пиша за още страшно много неща, но "Съдби на кръстопът" започна и ми е страшно любопитно да видя братчето на една приятелка, която между другото също участва преди няколко епизода. За което ви споменах. Забавлявам се и чакам момента, в който и баща им ще се появи в някой епизод, само той остана (майка им се снима първа, нда). Защо винаги се скъсвам от смях, когато видя някой познат по телевизията, дори и да не е никак смешно?

Продадоха колата ми на трети март

Честит трети март на всички българи!
Що за националистка съм аз.
Нямам идея как така ме повали мускулна треска, а на никой друг му няма абсолютно нищичко. Не го усещам редно.
И така, понеделник е, а аз, за мое съжаление, съм вкъщи, по пижама и се въртя из стаите, за да си намеря занимание. Когато бях малка винаги можех да си намеря интересно занимание в стаята, като например да завирам дръжките на изкуствените цветя в контакта и после да тичам ревяща към мама, защото е станала беля. Примерно. Или пък да гоня котките на двора и да ги дърпам за опашките, докато не се обърнат и не ми издерат лицето, и аз хукна отново ревяща към мама. Имах невероятно щастливо детство.

Чувам аз, че станало известно да си имаш тетрадка, в която да пишеш любимите си цитати от книги, песни и филми, и заради това и аз си направих. И за да не се лъжем - аз първа започнах с това, всиииички останали си направиха след мен. Долни копирачи гадни. Та, смятам да се занимавам с това до края на деня. Откраднах слушалките на баща ми (обещавам да ги върна), което ми позволява да слушам музика много, много силно, без сестра ми да ме гледа мръсно от другия край на стаята. Но пък ако има такава възможност - ще ѝ изтрия Симса, който се мъчи да инсталира от няколко дни.
Манията ми по "Дивергенти" излиза от контрол, след като дори си изрисувах птици като на

Трис. Не аз, просто помолих майка ми и петнадесет минути стоях като статуя, докато тя ме гъделичкаше, рисувайки. Резултата е прилично прекрасен, дори и да се изтрие след едно миене. Аз пак ще го повторя, споко. Което ме подсеща, че в най-скоро време ще си направя и емблемата на "Безстрашните" и на "Ерудитите", стига да измисля точно къде. Само аз ли се забавлявам страшно много, докато рисувам по ръцете си с маркери?

Снощи пропуснах Оскарите, но пък си наваксах с Тъмблър сутринта и кълна се, не съм се смяла толкова жестоко от много, много време. Нека да започнем с Елън, която е просто великолепна. Ако ви кажа, че ми е кръш, не ме гледайте на криво, когато ме видите на улицата. Няма как просто да не се смеете с клас дори на най-тъпата ѝ шега.
Дженифър Лорънс. Отново. Падна. И. Пица. За Бога, някой да направи кралица тази жена, не виждате ли, че е перфектна? Говоря ви много сериозно. От миналата година милата търси пица и най-накрая като ѝ донесоха я изяде. А преди това падна, само дето не на сцената, а от колата. "Окей, нека да отида на Оскарите, чакайте само да се сетя какъв ми беше специалния номер. А, да, аз *пада* ето. Ахаха, здравейте, дада, снимайте ме".

Това вече официално е най-най-любимата ми снимка. Това е история, хора. Някой да я направи лого на наградите, да им имам и усмивките на всички. Ето така се отбелязва събитие. Жалко, че ръцете на Брадли не са по-дълги, Чанинг Тейтъм, Бенедикт, и дори Леонардо липсват.
Господи, Леонардо ДиКаприо. Който отново, за поредна година, си тръгна с празни ръце и разбити мечти от залата на Оскарите. Крайно разочарована съм. И гласувам с две ръце да си направи собствено шоу и всяка година да награждава единствено себе си във всички категории. Убедена съм, че тези, които са гледали излъчването или имат тъмблър/туитър никога няма да забравят жалното му личице преди обявяването на категорията, в която беше номиниран. Чувствам се ужасно виновна, че се смях с глас, когато не взе наградата. Просто е страшно иронично вече години да се появява с тая усмивка и надеждата, че "този път ще е различно", и никога на де побеждава. Дори си мислех, че тази година въобще няма да се появи. То ето ти на.
Някой видя ли го и н червения килим? Когато заваля и той, вместо да крие себе си с чадър, закри жената от страни. Стоеше така, все едно чака някой да го аплодира и да му връчи Оскар за дето го играе джентълмен. Невероятно.
Така, преди буквално пет минути нашите продадоха колата, с която се канех да ходя на бала за завършването си. Докато аз тичах. На бас че са знаели, че нямаше да позволя, и за това са ме издебнали да изляза. Живея в дома на зли гении.

"Див бурен"

Какво не правех, за да я забравя,

но тя изпълваше ми всички мисли,

привиждаше ми се на всеки ъгъл, 

явяваше ми се безспир насъне 

и в нощите безсънни беше с мене. 

В сърцето като бурен див порасла, 

не можех аз оттам да я изскубна. 

Реших тогава с друга да се свържа.

Момичето бе ласкаво и мило 

и докато със него се разхождах, 

за първата и не помислях даже, 

но щом до стаята му го изпратех 

и слезех по скрибуцащата стълба, 

на портата я сварвах да ме чака. 

И тръгвах аз обезумял отново

със първата, с едничката любима; 

и скитахме се ние чак до късно 

под редките запалени фенери, 

из улиците вече опустели, 

приказвахме си, смеехме се двама, 

безсилни да се разделиме.

А срещаха ни късни минувачи

и виждаха един особен момък 

със себе си на глас да разговаря 

и да се смее сам като безумен. 

- Атанас Далчев, 1974

---

(Невъобразимо любимо стихотворение, което най-накрая открих, след месеци. Учителят ни по психология го прочете в един от първите ни часове тази година, но не успях да го попитам за заглавието, и сега се чувствам в небесата, за дето мога да го прочета отново, след толкова много време. Просто... обожавам.)