Страници

сряда, 26 февруари 2014 г.

Маймуни в стая 613, до "Съдби на кръстопът"

"Ай стига с тоя тъпанар", изкрещя най-добрата ми приятелка в час по испански, докато аз обяснявах на сеньор Ромеро как една от десетките ми рибки се казва Фор. Вече сериозно обмислям да замлъкна за момент, докато Лина забрави кой е Фор (знам, че четеш това), и на 21 другия месец отново ще ѝ понадуя главата. Обещано.
Фактически тази нощ спах едва два часа, за това, моля ви, не очаквайте от мен кой знае колко смислени изказвания. Като се замисля, аз никога не се изразявам смислено. Забравете тази бележка. 
За мен от днес е петък - без домашни и всякакви задължения, които биха затормозили мен и евентуално някоя бъдеща жертва, върху която бих могла да хвърля гнева си. Не е нещо интересно, наистина. Просто изглежда, че Костандиева няма да се появи тази седмица, а това автоматично навежда на мисълта, че ще имам по минимално един свободен час през четвъртък и петък. Английския няма да обсъждам. А по испански съм готова от снощи още. За сметка на това, че забравих за днешното контролно и седях като мишчица и учих глаголчета. Които не фигурираха в нито едно от дадените упражнения. Вместо това имаше някакво много... елементарно упражнение за думи. Но кой да ти знае, че "лавина" е "lavina"...
"Господине, тези панталони очертават перфектно изящния ви задник", каза Христо на дон Алехандро, за което благодаря, сега мисля, че няма да се отърва от картината. За ваше сведение, при тази забележка господина се изчерви и побърза да седне на стола си, за да не оглеждаме задника му. 
Атракция днес беше една от съученичките ми Аглика, която някои от вас биха разпознали от "Съдби на кръстопът", излъчено на 25-ти. Да, да, онази, която вървше след чичкото и викаше "Ама какво става, тате, кажи ми какво става. Какво става?", и най-накрая се изцепи "... и такива шитове". Днес цял ден вървя напред-назад и пита учителите дали са гледали сериала миналата вечер, дори и да получи достатъчно внимание от учениците. Класния изрази ясно забележките си по играта ѝ и заедно се ядосвахме на невероятно безсмислената история. Ще се отклоня от темата, но, извинете ме, ако някой застане пред вас с крайно мазна и нагла усмивка (която ви се иска да размажете като муха на стената, хъхъм) и ви каже много спокойно и горделиво, че е спал с жена ви, вие няма да отговорите "Еми добре, кажи кога да ти дам 2000 лева". 
Връщам се към Аглика, която продължи да разпитва до последния час. И аплодирах от сърце Илиева, която с насмешка се обърна към нея и гръмогласно из"не"нка. (и за всички, които познават и мен и Аглика - аз нямам нищо против, просто ми беше крайно забавно; само да не стане бой утре). 
Най-сетне свършихме и проекта по физика, предадохме го и мажем да дишаме спокойно. Поне до другата седмица, когато ще ни подложат на ужасяващо притеснително изпитване на целия раздел. На дъската. С маркерче. На испански. Философията ми тази година е "Карай, да минава", за това стискам палци да съм една от първите изпитани и да дишам спокойно следващите часове, губейки времето в писане на много случайни текстове (те никога не са случайни, аз просто не знам как се казва нещото, което пиша, и за това). 
Теди започва да ми липсва. В Португалия е едва от няколко дни, но вече присъствието ѝ на
чина пред мен започва да се забелязва много. А пък ако не ми и донесе подарък като се върне, вече не отговарям. (Теди, и ти го четеш, знам. Бъзикам се. Искам само билет до Португалия. И да помолиш приятелката ти да ме приюти, за да не харчиш пари допълнително за хотел. Wink.)
Сещам се, че не съм говорила за новия наркоман от доста време. Може би защото не идва на училище, кой знае. Ептен не помня как изглежда, аз и без това не мога да запаметявам човешки лица. Та както и да е, днес се оказа, че класния е помолил родителите му да оттеглят молбата за присъединяване към нашата институция, което значи, че повече двадесет и седми номер в моя клас няма. Както и единадесети. И дванадесети. Карайки го така, скоро ще ни закрият паралелката и ще ни разпръснат по класовете. Защото ни е весело.
Споменах, че тази нощ спах само два часа, нали? Може да ви се стори лудост, но "Лудориите на Зак и Коди" са виновни. Не, не го гледах цяла нощ. Просто имам навика да си пускам филм вечер, и тъй като съм изгледала всички епизоди на Свръхестествено, уцелих "Призракът от стая 613" на това детско. Разбира се, хвана ме шубе. И осен това забравих да погледна часовника и да видя колко е часа, та да си легна. И така стана два и половина. The end. 
Искам само да ви кажа, че ако търсите пример за талантлив човек, който може да напише пост, пълен с несвързани и напълно малоумни неща, то тогава можете да кажете моето име. С удоволствие ще позирам за снимки, стига да снимане левия ми профил и да боравите много, много добре с фотошоп, защото иначе ще ви съдя за направени без мое разрешение снимки и ще намеря начин да ви съсипя чрез агенцията по труда, защото се съмнявам, че имате разрешително да работите за списанието, което иска да ме публикува. Вие шестнадесет (от днес петнадесет) годишни работещи маймунки. Аз също искам работа.