Димитрий Беликов ме накара да танцувам по средата на празен мол

Ако кихнеш, докато правиш шпагат, ще го направих много по-добре в сравнение с това да свириш на китара. Няма от къде да знам това, но съм сигурна, че с малко алкохол съм способна да го докажа.

Най-сетне е събота, времето е прелестно, както и настроението ми. Чувството, че мога да направя всичко, се е настанило в съзнанието ми и ме кара да се усмихвам по-широко. Но не мога да кажа на какво се дължи. Просто се радвам, че е така. 

Също за това, че петъчният ми ден, по ирония отреден да бъде "Свети Валентин" мина прилично, и завърши страхотно. Нищо, че не получих валентинка, аз сама си купих. Не се шегувам. 

Сутринта на четиринадесети бях притеснена. Не знаех как трябва да се държа в училище, поради определени обстоятелства, не знаех при кого трябва да отида или кого да помоля за съвет, за това просто изтичах при първите две момичета от класа им и побързах да разкажа. Когато се появи Мария, заедно с майка си. Кълна се, това е една от най-красивите жени, които някога съм виждала (без майтап), но щях да получа инфаркт, когато застана до мен и се здрависахме. Помислих си, че е тук, за да ме смаже, защото съм направила кой-знае-какво. Но се оказа, че е за да се увери, че Мария ще стигне жива до училище. Драмата е, че гаджето ѝ я зарязало същата сутрин по телефона. Почувствах се супер гадно за това, но не знаех как да ѝ помогна, за това просто го нахраних. Малко по-късно го видях пред училище да си танцува, пее и да се хили. 

В часа на Костандиева реших да се направя на устата за домашното, което правих общо шест часа и половина. Станах най-нахално, отидох до нея и си заврях тетрадката в лицето ѝ за да съм сигурна, че поне веднъж тази жена ще оцени труда и времето, което съм хвърлила за предмета ѝ. Тръгнах си с похвали, но ми липсваха овациите. 

На теста о испански се провалих, просто паднах с гръм и трясък. Не бях подготвена на скапаните глаголи, които ни даде дон Алехандро, също и за начина, по който ни представи теста. Единственото нещо, за което съм сигурна, е диктовката и превода, който направих. Не мога да разбера защо времето не е било преимущество на никой. Да не би аз да съм забравила някоя много важна задача? Дори и да е така, по-нисък резултат от две няма, а аз вече съм вързала, така че...

Въпреки статуса ми на необвързана, не се разминах без романтична среща. Ако приемем, че романтична среща е сандвичи в КФС с една от най-добрите ти приятелки, начос и кино. След училище с Теди бихме път до мола и си взехме билети за премиерата на "Академия за вампири". (Попитаха ме дали вампирите не са извън модата вече, но отговорът ми беше категоричен. Чела съм цялата поредица от книги и нямам намерение да пропусна филмовата адаптация и шанса да се посмея на актьорите и сценария) Преди прожекцията пообиколихме магазините. Беше шокиращо, че аз излязох от книжарницата без книги, Теди ме гледаше все едно съм болна. Взех си само корона с цветя и две шноли от намаление, което си беше далавера, вместо да дам двадесет, платих около пет лева и добавих няколко евра към сметката ми за Испания. 

Короната баща ми коментира с "Приличаш на хипи. Ако обичаш, къпи се."

Филма ми хареса, определено. Избраният актьорски състав имаше кусури, но като цяло сюжетната линия беше пресъздадена по интересен начин, без да се изпускат важни моменти. И ме очарова хумора, определено. И Димитрий Беликов, за Бога, той е най-прекрасното същество. (Харесвам го маааалко повече в книгата). О, между другото, саундтрака беше убийствен. Евала за подбора на песните. Още един плюс. 

Среднощната ни обиколка в мола свърши към десет и половина. Трябваше да изчакаме превоза си десетина минути, и за това с Теди тръгнахме по коридорите. Нямаше никой, а и, разбира се, аз цял ден не бях правила глупости, за това просто започнах да танцувам като идиот насред нищото. "Нали знаеш, че има охранителни камери, които се наблюдават?", попитахме се взаимно, при което и двете с бърза крачка се изнесохме. Дано поне съм развеселила някоя бедна, изморена душа по това време на вечерта. Защото си беше картинка. 

След като се прибрах разговарях с приятели и може би до два и половина четох "Дивергенти". Нямам търпение до филма, надявам се да е също толкова добър, колкото и книгите. Актьорите са добре, изглежда, сега се моля да не са изяли най-хубавите моменти. Би било голям пропуск. 

Та, както казах, събота е, аз загубих половината си ден в спане и тъмблър, за това имам намерение да запълня останалата половина с малко свеж въздух, литература и математика. И логика. И История. И всички останали домашни. 

Що за загуба на време.