сряда, 19 февруари 2014 г.

Корен от пет хилиди осемстотин шейстдесет и четири е равен на селска завист

Най-сетне завърших всички започнати домашни, моля се на Бог да нямам още за утре, за които да не знам, и се чувствам спокойна и отдадена само и единствено на вас. Дори и да нямам какво толкова да ви кажа. 
Като за начало - вчерашния ми ден мина доста добре, но поради куп домашни за днес се успях да пиша по нито една от темите, които си бях наумила. Не дейли пост, а нещо по-интересно. Но сега ще се наложи да чакате. Нямам спомен какви предмети имах, или точния последователен ред на каквото и да е. 
Разсмя ме това, че новият наркоман се появи. Седна си човека на последния чин кротко и спокойно, и никой не му проговори до шестия, преди който той се отчая до крайна степен, събра си нещицата и си тръгна. (Днес се появи точно за пет минути. Пооплаква се, че му е лошо, и тръгна към някоя-си-там болница при вероятно дилъра му за дневната доза. Жалко.) 
Теста по информатика първите два часа мина приемливо, като изключим факта, че 80 минути се чудих защо има по повече от един верен отговор, и последната минута прочетох условието, че ни е позволено да заграждаме. Беше като все едно съм на конно състезание, само дето с химикалка. 
Оказа се, че само един въпрос има два верни отговора. Аз заградих на всички по два. 
Най-сетне ни позволиха да проведем час в новата стая с интерактивна дъска. За пръв път директорката ни да отпусне пари за нещо добре изглеждащо и в което някой в действителност би могъл да научи/свърши някаква работа. Похвално. Чаках официалното откриване за да разбера колко всъщност се е изръсила и за плазмата и всички стотици книги от библиотеката в дъното на въпросната стая. Просто съм впечатлена. 
Трябва ли да коментирам английския или просто да прескоча? Голяма грешка беше да си казвам името на госпожата, сега не спира да го кудкудяка. 
По рисуване бях измъчвана. Сашко и Христо ме хванаха за ръцете и краката и сякаш цял час не престанаха да ме гъделичкат. И никой не посмя да ми помогне. Дори смотания ни учител. Да живее справедливостта. Защо не успях да им избия по някой зъб? 
Последния час имах с Костандиева, разбира се. Всеки. Божи. Ден. Тая напаст трябва да я гледам. Но вижте, вчера ни хвали колко сме... ъм, бързи? Умни? Организирани? Или просто някой от измислените прилагателни, които често използва. Както и да е. 
От снощи вечерта до днес в дванайсе отлагах всички домашни, и в последния момент, час и петнадесет минути, преди да тръгна, реших, че трябва да се къпя, да се гримирам, да си правя прическа и, виж ти, да уча. Това на пракнита нямаше как да стане, за това зарязах учебниците. 
Аз знаех уроците и без това. 
Постояхме малко време извън училището, заради съвета. Не ни пуснаха няколко минути, след това зяла вълна от безмозъчни телета се втурна към единичната врата да се блъска, взе едно някой ги боцка със запалени клечки за кибрит. Малоумна работа. 
Тъй като първите четири часа бяха намалени по тридесет минути, нямаше време да се случи кой знае какво интересно. Исмаел Перез имаше рожден ден, прекрасен повод да го погушкам много хубаво и да го тормозя за прекрасния му парфюм. Сериозно, как е възможно. За Бога. Освен това той ми писа шестица, нещо, за което го гушнах отново. Той вероятно е един от малкото в това училище, който безрезервно вярва в знанията ми. (Ето за това обичам испанците.)
Часът по биология днес вероятно беше най-тихия в историята на класа ми. Освен, че Костандиева преподаде почти целия урок, се скара само на Бела и Мария (сещате се), и класа се размина без допълнителни задачи и простотии. 
Правих тест по математика. Познайте. Не беше добре. Аз забих на втора задача, дявол да го вземе. от кога 14 е равно на 0? Какво, като ти се получи така? Няма решение? "Майната ти, върни се във втори клас"? Освен това, как, извинете ме, се очаква аз да намеря корен от пет хиляди и еди-колко-си на ум? Без калкулатор, телефон, табличка и така нататък? И не, не съм сбъркала, толкова си беше числото. През цялото време Илиева седеше пред мен и се хилеше злобничко, макар че можеше просто да ми прошепне отговора и никой да не разбере, че това изобщо се е случвало. Но не. Ева трябва да има ниска оценка, защото още не се е роботизирала, нито пък има супер способности да вижда в бъдещето, за да си разбере отговора. Грр.
Като за финал имах физика, от което май ми се вдигна кръвното. Щяха хладнокръвно да ме изритат от групата за проекта по физика, който правя с 5 съученички. Не стига, че аз си правих
устата да сме шест, а не пет, пък сега не ме искат и не ми дават думата дори да помогна или да свърша най-малкото нещо. Аз всъщност нямах никакво намерение да се занимавам със завистливи селянки, каквито са половината, и много демонстративно и нагло се набутах най-отпред и не дадох думата на никой, освен най-добрата ми приятелка, която вероятно е най-свястната между останалите. И Теди също. Теди е меченце. За мой късмет и госпожата говореше само на мен, игнорирайки останалите.
Не искам да звуча злобно или нещо такова, но ми е дошло до гуша от такива, и нямам никакво време или желание да се занимавам и тормозя за техните прищявки. Като ми завиждат за там каквото ми завиждат просто да си напънат задниците малко повече и да постигнат нещо, а не да зубрят за оценката, да седят на последния чин и да наблюдават как се забавлявам, докато злобеят. 
Стояхме в училище с десет минути повече, за дето Лина е шматка и реши да си даде ризата на някаква непозната, която последен час има тест с Илиева. И добре, че я върна, беше на десет минути да закъснее за тренировка по карате. 
На прибиране от училище минах и си купих три пици за вечеря. Сериозно, две останаха. Ще имам и за утре.