"Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни" - Джордж Карлин
Има ли човек, който не се е питал поне веднъж какво представлява животът? Какво обитава той, в какво се състои? Защо трябва да живеем и дори с какво нашия собствен би се различил от нечий чужд? Коя е нашата лична есенция от чувства, която трябва да добавим, за да станем "безкрайни"?
Живеем във времена на парадокс, където всеки би дал своя собствен и отличителен отговор без дори да вярва в него. Живеем в един свят пълен с възможности и с хора, които не могат да го оценят. Хора, които вървят по широки улици, но не могат да разширят мирогледа и представите си. Такива, които се стремят към много, но се радват на малко. Лягат късно и на сутринта стават едва. Хора, които претендират за опазването на природата, но пушат и пият. Смеят се твърде малко и се ядосват лесно, пътуват космически разстояния, но все още не могат да преодолеят това до душите си.
Всички те знаят как да преживяват, но нямат и представа какво е това да живеят.
Смелостта да се изправим и да погледнем напред се е изгубила някъде зад рутините на ежедневието. Сивите стени на същите помещения, същите хора и същите действия превръщат дните ни в монотонно дишане, изгубило цвят и желание за онези безценни и разтуптяващи сърцето моменти, които ни карат да желаем да спрем времето, за да запомним всеки един детайл. Моменти, които няма да бъдат забравени или загубени с времето; такива, които ще предизвикват усмивки всеки път, когато си спомним за тях, и след време ще бъдат разказвани с носталогична нотка в гласа. Моменти, които ще преживяваме отново и отново всяка нощ в сънищата си, в продължение на цялата вечност, но те никога няма да изгубят уникалните си нюанси и всеки път ще карат пулса ни да се ускорява. Тези, които ще оставят следа след нас и ще напомнят всеки път, че сме живели истински.
- Е.К.
