За мое огромно съжаление голяма част от класа и приятелите ми четат това. Съжалявам, че направих огромната грешка да ги (Ви) допусна до личното ми кътче, до мислите и чувствата си. Защото ако сега вие всички не четяхте, аз спокойно щях да оплюя всеки един поименно, да напиша с големи букви да престанете да се бъркате в личния ми живот, да кажа, че не, не изпитвам НИЩО към бившото момче на най-добрата ми приятелка или подобни. Но чакайте. Какво пък, ако го харесвам? Как това ще промени мирогледа ви? А живота? С какво това ще ви послужи за в бъдеще? "С кого се прегръща или с кого излиза Ева?". Ако обичате, я да се вземете в ръце, защото от това вашето мен ме боли. Много повече, от колкото вие си мислите, всъщност. Как очаквате да се чувствам, докато ме сочите и поставяте под въпрос моите собствени решения? Какви сте вие да го правите?
Не мога да осъзная от къде имате наглостта да ми искате сметка за действията ми, или защо си позволявате да разпространявате каквато и да било информация за персоната ми, при положение, че "ни ви знам", ни нищичко.
Бихте ли погледнали през очите ми само за миг, моля? Едно на ръка, че цял ден ми беше безкрайно зле и бленувах да се прибера вкъщи или просто да изпия лекарство, за да ми мине. В това време, обаче, моята най-добра приятелка настоятелно ме буташе срещу момче, за да ме прегръща, докато целия клас подкрепяше идеята. Вариантът да припадна беше най-добър.
Нямам нищо против Него, обичам си го, но не така, че да ме блъскате към него, за Бога.
(Този пост става много крийпи.)
Сега се моля всички от моя клас, което имат блога ми, да прочетат това. Не ме интересува дали ще си поправяте скапаното поведение, ще престанете или ще продължите. Просто го прочетете. За да не отидат десетте ми минути на вятъра.
