Страници

сряда, 12 февруари 2014 г.

Косата ми няма нищо общо с характера

Добре, толкова ли е натоварена седмицата на всички, че никой не публикува нищо? В нито един от всичките един милион блога, които следя, няма нищичко. 
(Момента, в който правя кучешка муцунка за извинение, за дето пропуснах вчерашния пост)
(Момента, в който извъртам очи ядосано, защото няма причина да ви се извинявам. Мое. Правя каквото пожелая, ок?)
Ще се постарая възможно най-кратко да обобщя изминалия вторник, защото не обичам да се впускам в неща, които не са ми приятни. Като цяло часовете бяха скучни, имах няколко сблъсъка с оня рижия, дето не го понасям (искрено го мразя, осъзнах). Предната нощ пък не спах, защото гледах "Огледала", много голяма грешка. Тичах като шизофреничка пред огледалата и в три събудих сестра ми, за да дойде с мен до тоалетната, за да не се самоубия случайно. 
Думата "шизофреничка" звучи нелепо забавно, особено при гледката на моя милост, подскачаща по коридора с огромната си червена пижама, трагична физиономия и широко отворени очи, въртейки глава все едно е разхлабена от винтовете. 
Бас ловя, че новият ни съученик не дойде нито вчера нито днес защото се е напушил като животно и не е намерил пътя към училище, нищо, че го е направил на тротоара отсреща. 
Може би единственото добро от деня беше отдалата ми се възможност да кажа няколко забранени думички по адрес на любимата ми учителка по Химия и Биология, за дето си позволява да фамилиарничи и ми се прави на интересна, само защото е работила в Унгария, а моя приятелка (бас ловя, че чете това) е унгарка, и с баща ѝ се познават. Дада, аз съм пони, идвам от Игрите на глада, баща ми е Дядо Коледа и Феята на зъбките ми дава бонус парички. И кво? 
Компенсирах гадния вторничен ден днес, със старт - прекрасно слънчево време, аромат на красиви зюмбюли, и, разбира се, Тейлър Суифт. След като хвърлих телефона в неуточнена посока поспах още час. За моя радост днес обличането/грима/упражненията и душа ми отнеха около час и петнадесет минути, което ми даде възможност да започна да чета "Дивергенти" от Вероника Рот. Първото ми впечатление от книгата е доста, доста добро, но намерих прилики между нея и "Игрите на глада", и съм сигурна, че не съм само аз. Въпреки това харесвам Трис и Фор, представям си го страшно секси. 
Първия час в училище прекарахме играейки на "Любовния уракул" към списание Браво. Посмяхме се изключително добре заедно с класния, и дори начело с него. "Бела ще си махне ли фибите от главата на бала?" попита той, а картата отвърна: "Ако спечелите доверието на човека, ще разберете". Венци, предупреден си. Задължително се сприятели, за да разбереш, всички тръпнем в очакване на отговора. 
По разговор не правихме много интересни неща, но за сметка на това Дон Алехандро беше проверил тестовете ни и ми писа красива четворка, за която искрено се радвах. Имаше четири двойки и нула шестици. Това само трябва да ви говори колко перфектно ние говорим испански. Не, не, спрете, знам, че съм добра, не е нужно да ми правите комплименти. 
Посмяхме се в неговите часове, и после отново ми се отдаде възможност да гледам Костадниева. Човече, всеки ден? Сериозно ли? Живота ми не струва. 
Освен нереалното ми желание да изляза да решавам задачи на дъската, нищо в часа по математика не беше впечатляващо. По заръка на Илиева от следващия път ще седя на първия чин точно пред нейното бюро. При всяко положение е по-добре от колкото забита на петия чин до задната стена на стаята. 
Днес цял ден ми подръпваха косата с мисълта, че съм с екстеншъни. Хора, приемете го, косата ми е права, не я изправям с преса, и е дълга до кръста, не е изкуствена. Моля ви. Мисля, че днес отскубнахте половината от нея. 
Попитаха ме защо характера ми е такъв. Какъв? Приятен? Отблъскващ? Досаден? Различен? Рядък? Какво те накара да мислиш така? Направих ли нещо? 
Всъщност не се изненадах от въпроса, особено след онзи ден и сблъсъкът ми с много хора от класа. Не мога да обясня сама за себе си какво толкова съм сторила на такава маса хора, че да се опитват да ме прецакат по всячески начини, да ми подлагат крак и да ме лъжат нагло в очите при положение, че сами са издали истината. Тайно се надявам човека, попитал ме за характера ми, да е забелязал всичко това, и тези хора да са причината да ме пита. По темата мога да кажа много мъничко. Знам, че характерът ми е странен, дори частично отвратителен. Меня се твърде бързо, добра съм към една, държа се на страна от други, дори не веднъж съм наранявала хора жестоко. Но за разлика от онези, които явно показват негативизма си срещу мен, аз се старая. Старая се да се държа с всеки така, както си е заслужил, да не бъда лоша и да помагам на всички с каквото мога. Старая се да казвам истината и се опитвам да бъда полезна за възможно повече. Докато вие сте неблагодарни. И да, в думите ми има много лично. 
Съмнявам се въпросни хора да четат това, или ако го правят - да се разпознаят, но от сега се извинявам за това, че ще продължа да ги третирам заслужено. И от този момент не с добро, а както вие ме спъвате, така и аз вас ще спъвам. 
И не ми го изкарвайте ревност (казах ви, сами се издавате). С това се доказвате само и единствено като жалки страхливци. 
П.с. Снапчат е краста.
П.с.2. Студено ми е. 
П.с.3. Кога, по дяволите, стана четвъртък?