понеделник, 10 февруари 2014 г.

Дупета в тъмнината (не се бъзикам)

Поздрави от мен, "Съмърсби", орео и домашното по химия. Тази вечер ще давя мъките си с алкохол, калории и китайски (химията), тъй като днес отново бях свидетел на това колко малко мозъчни клетки за секунда възпроизвеждат мозъците на връстниците ми. И в частност - 50% от собствения ми клас. 
Аз ли съм глупава или изобщо никой никога не би разбрал цялото това нелепо желание за внимание, последователи и извършването на незначими, и в същото време много вредни дела с цел популяризиране на нисшата персона на един средностатистически (и с много ниско ниво на IQ) тийнейджър? Днес цял ден класа ми много любезно доказваше простотата си чрез едни на вид незначителни, но много грозни и непристойни действия от сорта на прекъсване, викане в час (по български, за бога) и нагло поведение. По принцип не бих обърнала внимание, но или релсите ми днес не бяха напълно прави, или въпросната челяд имаше силите да изкара влака извън тях. С много, много висока скорост. 
Но нито един от тях не заслужава стотина-двеста похабени думи по техен адрес, нито пък на мен ми се занимава да ви обяснявам с що за прост на род съм се събрала, така че ще ви кажа само и единствено, че аз съм идиот. 
В понеделник започвам часове в един и четиресет, което ни кара да мислим, че трябва да съм в класната стая към и тридесет, за да не получа евентуално закъснение/отсъствие (както днес, разбира се). Станах в десет, отидох до фитнеса, тичах, изкъпах се, и в дванайсет и тридесет вече тропках с крак пред входната врата с телефона и печална физиономия за дето баща ми ме е забравил и ще трябва да вися за извинителна бележка за първия час. При което моя баща реагира с "Ъм... Майка ти ми каза, че трябва в един... Да не са ти спрели часовниците? Ток ли няма?", "Ааа, освен скапания ми биологичен часовник никой друг не е спрял. И мозъка, разбира се, но това е друг въпрос", отвърнах и побързах да затворя телефона и да се върна на леглото, за да дочета "Предимствата да бъдеш аутсайдер". И знаете ли какво? Най-накрая я свърших. И още нещо? Запълних оставащия половин час с повторното нанасяне на целия ми грим, защото падна жесток рев в края. За да не останете с грешно впечатление - никой не умря, просто милият Чарли остана сам, след като всичките му приятели заминаха за колеж, и ми се стори толкова трогателно всичко, описано в писмата му, че успях да се поставя на негово място. Освен това сериозно се замислих за цялото му психическо състояние и дори за миг успях да погледна през неговите очи, намирайки толкова прилики. 
За радост на всички, първия час ни пуснаха петминутка (която беше двайсетминутка) по математика. Нямах проблем, докато не започнах да получавам чиста от рода на 0,05469864865 , които фактически нямаше как да разделя с 51. През това време, докато аз се мъчех да разгадая мистерията на цифрите, Илиева започна да проверява и на косъм не ми написа отсъствие, за дето не отговорих на номера си. Тази жена няма право да ми казва, че не се съсредоточавам върху предмета ѝ, никога. 
Днес получих задоволителен брой прегръдки, които фактически ме държаха до последния час. Грасиас!! 
Колко загубен трябва да си, за да отскубнеш онези лепящи се неща по ъглите на чиновете (съжалявам, не знам как се казват, убийте ме), и да закачиш в края му презерватив, за да го размятан шасам-натам в опит да бъдеш по... готин? За това ви говорех по-горе, и не само. 
Нямам какво да кажа по психология, освен, че е самоубийствено да седиш на последния чин при положение, че учителя говори тихичко като мишленце. Заболя ме устата да повтарям "Каквооо? МОЖЕ ЛИ ДА ПОВТОРИТЕ?", надвиквайки се с Бела и Мария. Сириъсли, не. Единствения вариант е да те заболи гърлото и да те говориш следващата седмица. Госпожата по география ме накара да умра от смях няколко пъти подред заради това нещо, сериозно, помолете някой да вика, докато не му падне гласа. После му кажете, че смехът е здраве и че прави добро на всички, като съсипва своето. 0,99% ще е съгласен. 
Часът по български ми се стори най-вълнуващ от всички днес. И не само заради желанието да опозная новата ни преподавателка, а и защото в близките няколко часа ще изучаваме "Библията". Много от вас може би са страшно скептични на тази тема, но не ме приемайте за страшно вярваща, като човек на литературата се интересувам от това да науча за Сътворението и нещата преди и малко след новата Ера. Погледнато от тази страна Книгата може да ви даде много отговори на въпроси, които не сте имали смелостта да повдигнете, или нещо подобно. 
Не, сериозно, за мен също не е най-интересната тема, но може би за пръв път успях да взема участие в час заедно с други, също заинтересувани, и направихме впечатляваща дискусия за теми около първите няколко книги от "Библията", ангели и Бог. 
Плюс това жената е добра, с ръка на сърцето казвам, че обожавам класа ѝ. 
Разминах се на косъм от това да цапардосам Николай в топките в часа по физическо, за което се изядох от яд, но пък Хей, не си спуках капилярите на ръката, това си е постижение. 
Съблекалнята ни представлява ледено циментирано помещение с бездушни шкафчета, по едно за всеки клас, и един малък коридор, водещ към тоалетните. И не мога да обясня защо, но вместо в широката стая, ние всички, момичетата, които играхме днес, се набутахме да се преобличаме в коридора. На по-тясно, по-тъмно, по-студено и определено по-страшно. Дупетата са си страшнички през по-голямата част от времето. Ду-пе-та. 
Едва си държа езика зад зъбите за да ви разкажа последните клюки. Просто ще се опитам да бъда добра приятелка и само ще кажа, че нещата винаги имат най-малко две страни, от които да ги погледнеш, и те винаги ще бъдат коренно различни. Като например събитието, което имам в предвид днес. Представете си едно момче, обикновено момче, които харесва момиче и се опитва да я впечатли по всячески начини, правейки се на кретен, за да получи същото в отговор. И сега си представете момичето - едно на ръка - вече обвързано, но готово да експериментира с въпросното момче, дори и да не изпитва нищо към него. Само за да докаже пред себе си, че ако се натискат (и спрат на крачка преди секс) чувствата ѝ няма да се променят. С една дума, как бихте определили двете позиции?
По принцип бих си помислила, че утре много ще ме боли за това, но не ми пука. Само при спомена за скапания ден ми се иска да счупя стъклено шише в нечия глава. 
Когато някой човек ви каже "Яяяя Лина как рита горките меченца", освен, че единственото, с което трябва да отвърнете е "Горките меченца", то трябва да сте на ясно, че въпросният индивид от неизвестен пол е много жестоко напушен. След това сте свободни да разпространите клюката на всеки възможен човек в помещението, дори и той да ви е напълно непознат. Новината за напушените винаги е достатъчно шокираща, че да доведе до нови, много здрави приятелства. 
Защо всички продължават да ме комплексират за това, че на 14 февруари аз отново ще съм си у нас, с голяма пица (която няма да споделя с вас, гадни животни), пиене и пакетче кърпички. Сега сериозно - аз никога, ама никога не съм празнувала Свети Валентин с когото и да било, освен компютърът ми и храна, и за това и този път няма да ми е болка за умиране. Освен следващия понеделник или още следващата сутрин, когато ще съм принудена да чуя приказните историйки на всичките си обвързани приятелки, за това колко са романтични гаджетата им и как хубаво са спали (заедно, да фак) предната нощ. 
За това ви предлагам сделка - знам, че и вие ще ядете на четиринайсти, но за да имаме повече пари за храна (и вероятно по-голямо легло за гледане на филми от моето), ви предлагам да бъдете моята Валентинка. И понеже съм сигурна, че ще се съгласите, и знам колко сте щедри, ще очаквам вечеря-пица на свещи със скъпо вино, романтичен филм и подарък, ако не и два. Задължително.