понеделник, 17 февруари 2014 г.

Библията кара хората да падат по стълби

Забавно е как картинки като тази (встрани), които намирам в тъмблър на абсолютно случаен принцип, са по-вероятната причина да се разсмея, от колкото най-оригиналната шега, която някой от приятелите ми може да измисли. Всъщност всеки път ги свързвам с някой от тях. И да, Скрат. Миналата година това беше един от прякорите на момчето, което харесвах, и до сега се хихикам, когато го видя. 
Въпроса е защо говоря за катерици от средата на ледена пустиня? 
Днес има няколко неща, които искам да засегна за по минута, но вероятно ще литна в друга посока и така няма да стане въпрос. Денят ми беше отвратителен. И не заради "лоша коса", "лоша оценка". Беше си абсолютно непреодолимо, скапано настроение, с което просто се събудих. Нямам идея дали е заради нещото, което съм сънувала, не го помня. Да приемем, че задникът ми е бил много, много високо тази сутрин. 
Най-накрая намерих време за повече от едночасова тренировка, което дойде тонизиращо. Потичах едни тридесет минути, след това карах колело и направих онези обичайни коремни и лицеви, придружени от скучни упражнения под звуците на любимата ми компилация от песни. Може би това е най-приятната част от тези тренировки. Заради това нямах никакво време дори да докосна "Дивергенти", която вече мъча от седмица, мисля? (Чувствам се длъжна да кажа, че книгата е добра, аз съм лузър.) 
Нищо, че започвам училище по обед, аз пак щях да закъснея. Ударих жесток спринт по стълбите до четвъртия етаж преди първия час, и се развиках като луда след госпожата, преди да затвори вратата на класната стая и да ме изгони от час, защото съм закъсняла. По ирония на съдбата беше Илиева. Все още не мога да повярвам, че не се спънах в някой стълба, както става всеки. Божи. път.
Разминах се с изпитване по математика, но логиката ме удари с гръм и трясък втори час и въпреки възраженията и отказите ми да се преместя на първи чин за изпит, се наложи да ми поставят оценка. (Беше шестица, но забравете този факт, не съм го споменала.)
С това късмета за деня се изчерпа. 
Този уикенд отделих солидно количество време за домашното ми по Литература върху Библията. Часове. Стоях две поредни нощи до три, за да пиша, чета и отговарям. (От там дойде и лафа "Какво прави Ония горе?", с което приятелите ми ме поздравяваха. "Напътства хората да не крадат жените. Сериозно, точно това прави"). Все пак го завърших успешно и влязох в училище с гордо вдигната глава заради факта, че никой няма да има и веднъж и мен ще ме похвалят. Фактически, не се получи тооочно така. Оказа се, че Мария ми е дала грешно домашно (Простено ти е, чадо мое), заради което трябваше да чета нови един милион глави и да отговарям на още толкова въпроси в часа по история, вместо да пиша новия урок. 
Не само аз бях с грешно домашно, но и всички, които бяха разбрали от Мария. За това госпожата реши да направи компромис и да оцени и без това малкото написали, между които бях и аз. Само дето тетрадката ми със среднощните писания беше останала у нас, а новите отговори - а хвърчащо, скъсано листче, писани с четири мида химикалка и драсканици. 
Слава на Бога (опа), преподавателката не стигна до моето и оценката ми остана за следващия път. 
Бяха на път да ме задушат в междучасието. Мой приятел реши, че ще е изключително хумористично да легне върху мен на два стола и да ме гъделичка, докато не умра. Оставете разтеклия се грим от сълзите, бях побесняла до такава степен, че можех да го оставя без поколение. Сериозно. Повтори го и последния час, докато чакахме някой да благоволи да ни приюти във физкултурния салон. Беше ме стиснал с крака толкова силно, че ми се зави свят и имах чувството, че ей така ще си припада. И никой от тъпанарите не благоволи да ми помогне. (Освен най-добрата ми приятелка, която спрях, защото рискувах да загубя крайник.)
Но хей, след училище най-накрая платих екскурзията си до Испания (за която мисля, че не знаете). Родителите ми решиха да ми подарят екскурзия за тазгодишния рожден ден, през която ще посетя страни като Монако, Италия, Франция и Испания. Йей.
Бях права, забравих всички важни неща, които исках да кажа. Но нищо, за утре ще се запася със заешко краче, пила за нокти (за евентуално убийство) и слушалки за часа по английски. Боже, да не си бях казвала името на госпожата. Все едно радиото се е развалило.