Не знам за вас, но аз често минавам през периоди на подчертан интерес към true crime случаи. Подкасти, видеа, статии в интернет, книги - само ми дайте да поемам информация. Това май е логичното обяснение на любовта ми към „Наръчник за убийства на добри момичета“. Come on... преди пет години в градчето, в което живее Пип, е извършено убийство, а заподозряното момче, гаджето на жертвата, се самоубива. Пип не вярва, че той е отговорен, затова се залавя да изрови всяко доказателство и да говори с всички пряко и непряко замесени, за да достигне до истината и евентуално да оневини момчето. True crime в истинския (книжен) живот!
Описан така, романът звучи семпличък и някак предвидим. Повярвайте ми, и аз така си мислех. Холи Джаксън светкавично опроверга първото ми впечатление и ме накара да разлиствам страница след страница, докато не приключих някъде след полунощ, изпълнена с желание още в онзи момент да открия следващата част от поредицата и да я изчета. Причината за вълнението не е една. Затова днес искам да ви разкажа за „Наръчник за убийства за добри момичета“ и с десет точки да се опитам да ви убедя, че тази книга е повече от впечатляваща!
.png)
1. Заплетен сюжет, който не те губи в описания и изброявания на персонажи. Холи Джаксън не е залитнала по тенденцията на други автори да добавят ненужни сцени към действието. Тук всичко е подчинено на развитието му и му служи вярно, като е важно да се отбележи, че постъпките на героите са и главният мотор за изграждане на образите. Динамика, динамика, динамика!
