Весела Коледа! Победител от giveaway-а! Blogmas #11

Весела Коледа на всички! Ето, че краят и на това дойде! В момента четете последният Блогмас пост за 2015 и това ме прави едновременно щастлива и малко тъжна. За мен беше огромно удоволствие да пиша, да чета отзивите ви и главно да знам, че има някой, който три пъти в седмицата влиза и чете написаното от мен! Приех го сериозно и заради това се извинявам, че вчера пропуснах предпоследния пост. Денят ми беше крайно не-коледен, времето вън не успя да ме предразположи като за Бъдни вечер и прекарах целия 24-ти в някакви рутинни дейности като всеки друг делничен ден. Вечерта се пооправи, къщата най-накрая замириса на сърмички и стана време да отваряме подаръците. В семейството ми не чакаме до сутринта на Коледа, а отваряме всичко под елхата предната вечер най-вече от нетърпение. Получих подаръци, изненади, Монополи... Радвах се на изненадите на останалите хора от семейството ми. И в полунощ стана време да изтегля победителя от giveaway-а.

Първо искам да благодаря на всички, които се включиха! Признавам си, че не очаквах да има желаещи и вашето включване ме зарадва ужасно много! Иска ми се да можех да подаря по нещо малко на всеки от вас, но за съжаление нямам тази възможност. Това, което мога да направя обаче, е да изтегля втори победител, който не бе обявен в официалния пост за състезанието. Реших, че след като това е втората Коледа на блога ми би било страхотно да зарадвам двама от вас. Наградата на втория изтеглен се състои в дрешка за книжка и книгоразделители като тези на първия! 

Първият късметлия, изтеглен на абсолютно случаен принцип чрез www.random.org, е номер 12 - Катерина Василева, а вторият, избран по същия начин, е номер 6 - BookTagsbyAna! Честито на двете ви! Ще осъществим връзка чрез оставените координати! Отново благодаря за участието както на вас, така и на останалите! При първа възможност ще подготвя още подобни състезания с награди!
И... с това официално закривам Blogmas! Надявам се да сте прекарали страхотно Бъдни вечер и да сте получили всички желани подаръци! Нека остатъкът от почивката ви е прекрасен, весело посрещане на новата 2016 година! Дотогава ще се срещнем още няколко пъти, но няма да пропусна нито една възможност да ви пожелая!

Откраднаха ми хапката в Мак Доналдс - Blogmas #10

Мислех днес да пропусна пост и да го оставя за... не знам за кога, но пък се случи нещо нелепо, което трябва да ви споделя.

Тръгнах си по-рано от училище, за да се видя с Вики, която си дойде от Германия, и нейна приятелка. Първо пътувахме час от училище до Гурко, после вървяхме в студа до КФС, за да разберем, че не предлагат вегетарианско меню, а след това се върнахме до Мак Доналдс, за да си вземем поне мактост. Касиерката ни беше брутално тъпа. Казвам го без да се извиня, убедена съм, че това не е най-приятната работа, но съжалявам, но не ми е приятно да слушам

"Оф, аре да го затварят тоя ресторант, че ми писна", "Ти къде си направи маникюра? - Младост 1. - Младост едно? - Да. - Ууу...", "Виж, донесоха ми стари салфетки!", "И кво, как е в Дойчланд? Аз мислех там да ходА". И след това вместо 23 лева за тръгне да тегли 230 от дебитната карта. Както и да е, тая а преживяхме, въпреки че забрави да даде от тъпите салфетки. Седнахме си отвън и по някакво съвпадение моя приятелка от училище мина. Обърнах се с гръб към масата, за да си поговорим за "Хамлет" с Бенедикт Къмбърбач и театъра като цяло, а в този момент мина някакъв дядо, който предлагаше на хората на всяка маса някакви носени чорапи за 20 стотинки. Не му обърнах внимание, защото си говорех с момичето, но в един момент чух как Вики и Плами настоятелно повтарят името ми. И, представете си, този си беше взел хапка от масата и я беше изял, гледайки Виктория право в очите, а след това, докато се обърна, си беше тръгнал. Не ми е за хапката, а за това, че само в България ще се случи подобно безсрамно нещо. Ако ме беше помолил щях да му дам. 

А след това докато чакахме едни Вики прошепна нещо от сорта на "Не гледай!" и някакъв друг мъж, размахващ малка бутилка с водка, се развика срещу нас "Не гледай бе, не гледай!". Не мисля, че искам да излизам от нас следващите дни...

Като цяло друго интересно не се случи днес. О, отидох на училище, за да бъда изпитана по история, а едно на ръка, че никой не писа отсъствия, а друго - гопожата не пожела да ме вдигне. Искаше да си говорим за това кой какво иска за Коледа. Много исках да ѝ отговоря, че искам да ме изпита, но честно, беше ми по-забавно да слушам останалите и да си говоря с едно момиче как някой ден ще живеем в огромна къща с една стая-библиотека.

Темата днес трябваше да е "Перфектната рецепта", но ще я отложа за четвъртък, защото чак утре с мама започваме да се подготвяме лека-полека за празниците, а аз имам намерение да правя няколко вида бисквитки и мъфини. Затова приключвам този пост тук и ви пожелавам лека нощ и приятен последен учебен ден за годината! 

Любими зимни книги! Blogmas #9

Източник: Tumblr.com

До преди малко си мислех, че вчера беше петък, а аз имам още една свободна вечер без Блогмас. Но после прочетох в групата на класа, че утре сме на училище от по-късно и прекрасната надежда за един ден почивка повече се срина със скоростта на падаща звезда, запътила се право към коледното ми настроение. 

Но като изключим това, цялата атмосфера на декември ме кара да се чувствам неадекватно. Вече втора седмица съм на уроци в неделя, дните ми бяха претъпкани с контролни и изпитвания, времето вън не напомня поне мъничко за приближаващите празници. А Коледа е след само пет дни! Вече сме напълно готови с подаръците за повода (ако изключим липсата на един елемент от този на братовчедка ми) и поне това отпадна от главите ни. Но честно, не зная как ще издеяна последните три дни преди почивката. Негодуванието ми срещу тъпотията първият ни ден ваканция да е 24 декември е огромна. Това не е ваканция! Кое ще свърша по-напред - ще си взема дъх от глупостите в училище, ще довърша задълженията си, ще се видя с приятели или ще обърна внимание на семейството си? Въпросът ми е какъв е проблемът да ни пуснат три дни по-рано? И без това в учебно време нищо няма да правим... Тази ситуация ми напомня за миналата година, когато класното ни по испански беше буквално последният ден преди почивните дни. Познайте кой беше единственият клас за пети час в училище. Десети В. 

Преди около час завърших "451 градуса по Фаренхайт", но не смятам да пиша ревю, въпреки че ме впечатли и несъмнено считам тази книга за една от любимите ми. Не се чувствам напълно окей с това да пиша за книги, които спадат към класиките и са много над тийн и янг адълт литературата, която чета обикновено. Обикновено имат много повече пластове и значение, трябва да бъдат разгледани от много различни перспективи, а аз не бих могла да ги вмъкна само в един пост. Освен това наистина не желая да се опитвам. Става ли въпрос за класика, преживяването от четенето е малко по-лично и неподходящо за толкова публичност. Поради тази причина ревюто ми за "Граф Монте Кристо" стои в черновите вече повече от година.
Това обаче не ми пречи да кажа, че книгата несъмнено заслужава прочитане и ако някой ден не знаете како да вземете или се чувствате като за нещо по-сериозно, опитайте Бредбъри!
Сега планирам да довърша "Книга на тайните" от Ерика Суайлър. Вече я започнах, но вие знаете, че седмицата ми беше напрегната. А Бредбъри прочетох, защото го получих като подарък от една от най-добрите ми приятелки, а и беше в списъка ми с желания от много време. Но да, чувствам се виновно, че толкова много забавих книгата от Софтпрес и се надявам до утре по обед да съм я завършила. Струва ми се напълно реално - интересна е.
Темата на днешния пост по принцип е най-добрите празнични книги. В моят списък биха влезли "Коледна песен" от Чарлс Дикенс, която можете да спечелите от все още отворения Giveaway, като кликнете тук, също "Сняг вали" от  Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Споменавала съм я много пъти - несъмнено е едно от любимите ми празнични четива, макар и да не харесвам особено много разказът на Грийн. Харесвам "Girl online" от Зоуи Съг, която въпреки лятната си корица се развива през зимата. Сигурно има и други, но щом не мога да се сетя, то значи не са чак толкова близки до мен.
И... вече се изчерпах. До края на вечерта имам намерение да напиша два поста и да започна трети, а след това да се наспя хубаво, защото дори уикендите се събуждам в седем и си лягам след дванадесет. Надявам се идната седмица да е успешна за вас! И не забравяйте, че giveaway-ът свършва на 24-ти и ако искате да се включите, сега е моментът! 

Коледен Giveaway! (Затворен!) Blogmas #7

Времето да разкрия изненадата, която подготвях в продължение на половин месец, настъпи! Може би много от вас вече са се досетили - браво, но за тези, които не са - време е за първия giveaway в Stormy Garden!

Идеята ми хрумна спонтанно и в духа на Коледа - време не само за получаване, но и за даване. Това е вторият такъв празник на блога ми и още една прекрасна причина да зарадвам един от вас! Не се разминах без притеснения за това дали ще се получи, какво ще мога да ви предложа, какво всъщност би съвпаднало едновременно на времето и темата на блога ми. Така стигнах до скромните награди, които ще пристигнат при новия си собственик в края на месец декември!

Не мога да си представя Коледа без книга, която да ме зареди с необходимото настроение, да ме накара да се усмихна широко през някой мразовит ден, докато вън вали снежец, а аз съм в леглото и пия горещ шоколад. Затова избрах "Коледна песен" от Чарлс Дикенс. Новелата му е емблематична за това време от годината, олицетворява всеки един аспект от ежедневието и е достойна част от обстановката. Прелестна класика! Но за да бъде малко по-необикновено избрах издание на английски език с прекрасна корица, което би било прекрасно допълнение към книжната колекция на всеки читател, дори вече да има друг екземпляр.
Много исках да подаря и нещо, различно от книга, но все пак близко до тази тема. Затова реших да внеса в giveawa-a нещо по-лично, което не може да се намери по магазини и книжарници. Печелившият ще получи три ръчно направени от мен книгоразделителчета! Обсебена съм от тях и направих за себе си и за семейството си също, но коледните дизайни на снимките са единствените. И последният подарък, който съм ви подготвила, е отново ръчно изработена дрешка за книжка, която майка ми уши специално за повода.

Всеки може да участва в giveaway-a! Моля тези от вас, които не са навършили пълнолетие, да се допитат до родителите си. За да изпратя колета ще се нуждая от адреса ви. Единственото ограничение е да сте от България, тоест не е интернационално! Ако случайно има хора от чужбина - обещавам, че следващите подобни награди ще са достъпни и за вас!

Условията за участие са прости.
1. В коментарите отдолу отговорете на два от следните въпроси по избор:
   - Кои герои бихте вписали в списъка на добрите и списъка на лошите на дядо Коледа?
   - Коя е любимата ви прочетена през изминалата година книга и защо?
   - Коя е любимата ви част от Коледа?
   - Предпочитате да получавате или да давате подаръци? Защо?
2. Не забравяйте да напишете активен имейл или име на фейсбук профил, за да мога да се свържа с вас, ако спечелите!

Играта ще продължи от днес, 15 декември до 23:59 часа на 24 декември - десет дни да се включите! Победителят ще бъде изтеглен на случаен принцип чрез сайта random.org, като всеки един участник ще бъде включен в списъка само един път. На 25 декември в последния пост от Blogmas ще обявя кой ще получи подаръчетата, ще се свържа с него, и ако не получа отговор до три дни, ще се наложи да има второ теглене!

Желая късмет на всички!

Литературни герои в списъка на добрите - Blogmas #6

00:14 часа. Четиринадесет минути след полунощ е, вече неделя, което ми позволява да започна да пиша дневния Blogmas пост. Нямам никакво желание да си лягам все още - днес кофеинът и адреналинът ми дойдоха малко в повечко. Бих започнала хаотично, според това в какъв ред ще дойдат мислите ми, но ми се струва, че за вас ще е по-лесно да започна със самото начало на деня, за да ви изясня как стигнах до състояние, в което чета постове на Патрик Нес отпреди години.

Както вече може би знаете, днес се състоя представянето на новата книга на Нес "Ние, останалите, просто живеем тук". Въодушевена още в съня си за това станах в около девет, взех си обичайния душ, закусих, пих кафе и написах първата половина от съчинението си за курса тази сутрин. Между всички тези дейности си взимах може би половинчасови почивки за ютуб - едвам смогвам с всички клипове от любими блогъри. Ще ми липсва този график през януари. Но да, като цяло времето до два часа премина по този начин. Тръгнах към НДК по обяд, за да се срещна с моя приятелка и нейни две, да пием по кафе и да ме придружат на подписването. Това сигурно беше третото или четвъртото ми Коста кафе и трябва да призная, че много ми харесва, макар и да не намерих разликата между обикновено капучино и капучино със солен карамел. Ако някой има обяснение, моля да ми го даде. Преди това бях обходила всички етажи на Двореца и имах представа колко много хора има. Очаквах да висим два часа на опашка за писателя. Но когато вече официално се запътихме, реших да си проправя път през тълпата и

нелегално се наместих почти най-отпред, заедно с Гери, другарчето ми. В този момент не бях никак притеснена, мислех, че Патрик ще се усмихне, ще се подпише и ще продължи със следващия - вече се беше насъбрала доооста голяма тълпа. Заложих на основни реплики, ей така, да отбия номера, но когато застанах пред масата, рамо до рамо с любимия ми български илюстратор (засичали сме се на много събития, но все още нямам смелостта да се запозная лично с него!!!!), Йоана ми писа и си откраднах една папарашка снимка, за да ѝ се похваля. А той ме заговори. Не знам как се справих с говоря, при положение, че бях толкова превъзбудена от щастие. Когато Патрик ми подаде химикалката, за да напиша името си (което не знам защо той не разбра? но след това ми направи комплимент!), той грабна ръката ми и каза "Уау, колко красив маникюр имаш!", и аз просто "О, благодаря, благодаря, благодаря" и така нататък. Честно казано не си спомням какво говорихме, нищо, че беше едва преди няколко часа. Виня вълнението. Но той ми направи комплименти още няколко пъти и после, ето го момента на истината, ми подаде ръка, за да се здрависаме. Той. Ми. Подаде. Ръка. Патрик Нес. Нали знаете кой е той? Аз не видях никой друг, освен Стоян Атанасов, да се здрависва с него. И се чувствам някак си поласкана, безкрайно щастлива, все още под влиянието на адреналина и казах ли вече щастлива? 

Но да, получих така желаните минути с един от любимите си автори, също и написано лично за мен пожелание, и автограф. Мога да кажа съвсем честно, че това преживяване бе едно от най-хубавите ми тази година. Със сигурност се вълнувах малко повече, отколкото с Майте - чета Нес от повече време и мога да твърдя, че съм по-добре запозната с творчеството му. Не, няма да сравнявам, доволна съм, че получих първите си автографи от писатели, лично говорих с тях и макар и да не се снимах, спомените (мъъъничко размити) ще си останат с мен. 

Гергана се смя много на това как подскачах от щастие. Ама ѝ обръщах внимание до момента, преди Кати да се появи пред мен, а след това и Лоли! Щастието да ги видя за пръв път на живо може да се сравни с това да се ръкувам с Патрик Нес, двете са като че ли равносилни. Но да, силно се надявам съвсем скоро да имаме още срещи! 

Неделята ми ще бъде малко по-натоварена от съботата. Трябва да стана рано за курс, след това имам намерение да посетя Панаира на книгата заедно с родителите си, тъй като ще се наложи да чакам събитието още шест месеца. Ако остане време (и желание) ще продължа пазара за подаръци, който започнах днес, а също ще се отбия до магазин за платове за финалните щрихи по изненадата, която ще видите само след няколко дни! Интересно кога ще намеря време да уча за всички седем теста, които ми предстоят през идната седмица... Изглежда и това ще остане за в движение.
18:58 часа. Няма да излъжа, ако кажа, че се прибрах преди един час след девет часа навън. Ужасно уморена съм и недоволна, че ми остава малко време да се справя с уроците за следващата седмица. Но мога да се похваля, че свърших всички други неща, които бях планирала. Купих и опаковах подаръци, посетих за последен път тази година НДК, последната част от изненадата за вторник е преполовена и по-прекрасна, отколкото си я представях. О, на влизане в подземния паркинг до Двореца в колата, която излизаше в същия момент, бяха Емил Конрад и Цуро. И познайте каква беше моята реакция. Цуро ме погледна в момента, в който аз се взирах малко шокирано в него, а след това по най-бързия начин се скрих зад седалката, защото не знаех какво точно да направя - нямаше как да се провикна и да им кажа каквото и да е - стъклата бяха затворени, а просто да седя и да ги зяпам би било твърде крийпи и достойно за споменаване в някой техен клип. Да, да, предимствата да живееш в София - виждаш разпознаваеми лица буквално навсякъде.
Като се замисля е едва седем часа и сигурно ще мога да завърша напълно въпросния пост за вторник, с малко повече късмет ще мина през кратко търсене на още един подарък за една от приятелките ми и ако свърша с това преди десет, евентуално ще обърна внимание на химията.
Купчинката ми с нови книги от тази седмица вече е пълна и прекрасна, може през следващата седмица да очаквате wrap up пост.  Но сега искам да се върна към основната книжна тема на този пост, тъй като той вече е доста по-дълъг, отколкото очаквах. Обратно на списъка от миналата публикация, тук ще съставя един от герои, които наистина заслужават да присъстват в списъка на " добрите деца" на дядо Коледа. Първият вписан би бил Джейми от "Друговремец" по егоистични причини, твърде привързана съм към него, че да го оставя да стои без определено място. Същото се отнася и за Уорнър от трилогията "Разбий ме". Образът му от първите две книги не заслужава, но този от третата... Макар и не човек, Манчи от "Не пускай ножа" от Патрик Нес е героят, който може би заслужава да бъде споменат най-много! От "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир несъмнено идват Елиас и Хелене, а от "Стъкленият трон" Селена Сардотиен в цялата си прелест и величие.
Поздравления, ако сте достигнали до самия край на този километричен пост! Благодаря! Надявам се седмицата ви да е била успешна, а следващата да се похвалите с още повече позитивни емоции! 

Литературни герои в списъка на лошите - Blogmas #5

Иска ми се да можехте да разберете колко натоварващи бяха последните три дни за мен. Ала дори и да можех да ви покажа с точност, сигурно щях да размисля бързо. Казвала съм, че искам да държа блога си от позитивната страна на нещата. Да, случиха се някои неща, изникна проблем, който за момента е отстранен, но несъмнено се усещат последиците... 

Винаги има едно голямо "но". Изминалите дни бяха и много интересни, мога да намеря изключително много положителни неща. Например, започна Зимния базар на книгата тук, в София, който аз посетих за около два часа по повод срещата с авторката Майте Каранса, на чиято книга "Отровни думи" написах ревю. Беше прекрасно. Много хора от училището ми дойдоха. Жената е изключително интелигентна и слънчева, типична каталунка. Получих и автограф върху копието от книгата, разбира се, заедно с комплименти за името ми и "О, да, най-добрата приятелка на Барбара се казва Ева, аз много я обичам, имаше вариант тя да умре". Ъхъм, грасиас за избора не тя да е жертвата. Но както и да е, беше си преживяване, това е първата ми среща с автор, зареди ме с много положителна енергия и се превърна в едно от най-любимите ми събития за изминалата година. В събота ще се проведе среща с Патрик Нес, на която също планирам да присъствам. Надявам се да си намеря другарче, защото не ми допада да ходя сама, но... за Нес бих, казвам ви. Много искам двете му нови книги, преведени на български, но май ще се наложи да си тръгна само с една. И си представям каква ръганица ще е...

Между другото, в сряда от Панаира успях да си взема само една-единствена книга, четвъртата от поредицата за Пърси Джаксън, и въпреки скромния улов съм страшно радостна. Много искам да приключа с поредицата. Заедно с това и не искам, защото, знаете - краят е най-кошмарната част от процеса на четене, но... след това ще мога да я препрочета. (В момента просто си търся оправдание.) 

Току-що осъзнах, че утре е събота. И утре Патрик ще има среща. И това във връзка с факта, че ще бъде първата събота, в която ще се наспя като хората, защото нямам урок по литература рано сутринта. За сметка на това ще мине в писане на съчинение за неделя (да, не са го отменили, преместиха го), коледен пазар за приятели и семейство, лов на книги, литературна среща, подписване, подготвяне на новите постове... Да! Ето! Не мога да повярвам колко бързо мина половината месец! Във вторник със сигурност ще обявя изненадата, която подготвям още от първи. Още има малко колебание за една част от нея, но до два дни и това ще е решено, и ще ви зарадвам. Цяла нощ го сънувах, казвам ви!

В духа на позитивното - не съм писала тук, но пропуснах всички билети за предстоящия концерт на Енрике Иглесиас, този на 14-ти декември, но вчера си поръчах, а днес получих билети за следващия му такъв в София!

*Почти осем часа по-късно* Преживях и петъка! Денят беше изпълнен с български и особено много испански, малко физика, от която отново се отървах, почти никакви крясъци и истеричен смях заради повтореното двеста пъти изречение "Не желая да бъда част от това"! Сега смятам да се отдам на заслужена почивка с горещ шоколад или чай, епизод на AHS и нещо сладко, докато стаята ми се осветява от лампичките на елхата. 

Но преди това няма как да забравя темата на днешния Blogmas пост - литературни герои, които са в списъка на лошите деца на дядо Коледа. В по-голямата част от романите има антигерой, напълно противоположен персонаж на главния, и с този кратичък списък искам да обобщя едни от най-видните, с които се срещнах през изминалата година. 

На първо място е Волдемор - той ще получи въглени, струва ми се. Не е нов образ, но тъй като прочетох изцяло поредицата "Хари Потър" през 2015 си позволявам да го спомена. Друг е Рандъл от "Друговремец". Независимо дали сте чели книгата или сте гледали сериала, ще разберете защо. Доведеният баща на Елинор от "Елинор и Парк" също не заслужава каквото и да е, както и този на Барбара от "Отровни думи" (не помня името на нито един от двамата).

Книгите, които искам за Коледа - Blogmas #3

Ето ви една история от последния час. В десет без десет се събудих, надигнах крайчето на одеялото, за да видя колко е часа, и веднага се смръщиш. Помислих си, че е понеделник и веднага започнах да се коря, за дето не съм си написала домашните, не съм си навила алармата и закъснявам, че нямам време да се изкъпя, а трябва да тръгна евентуално сама към училище. Но изведнъж спрях и се запитах какво толкова съм правила в неделя че е минала толкова бързо. И започнах да изброявам неща. Само дето не можех да си спомня нищо, освен това, че рано сутринта сестра ми е станала, оправила си е чантата и е тръгнала нанякъде. Погледнах датата и като видях, че е шести, тупнах на леглото разочарована, че имам само два дни да прочета две от книгите на Майте Каранса преди срещата. Но все още не можех да се сетя как, по дяволите, ми е минала неделята. За това се обадих на мама. И познайте. ДНЕС Е НЕДЕЛЯ, не понеделник! НЕДЕЛЯ, НЕДЕЛЯ. Ако някой не го знае - НЕДЕЛЯ Е, не правете като мен и не ставайте, за да се оправяте за училище. Стойте си в легълцето, там е топличко и няма дневник, седем часа уроци и много шум. Просто си останете. 

Сега, вече спокойна, че не съм задължена да стана и да решавам задачи по математика, химия, да правя упражнения по английски и да изпълнявам норматив по физическо, си стоя на топло, гледам Влогмас клиповете на много от любимите ми ютубъри, чета постове с подобна тематика и между това препускам из тъмблър. И... току-що погледнах към коледния календар и осъзнах, че не съм си изяла шоколадчето. Нищо, след малко. 

Източник: tumblr.com

Темата, която избрах за днешния пост, е "Книги, които искам за Коледа". (този списък ще бъде

или твърде кратък, или свръх дълъг, бъдете готови.) Много от тях вероятно ще си купя сама от Панаира на книгата в НДК, който започва на осми, а за другите сигурно ще помоля роднини, които все още не са разбрали, че единственото, което искам за празниците, е купчина с книги. 

Съвсем скоро някъде, може би в някой блог, видях "Мисия Коледа" от Ани Сандърс и веднага я добавих списъка си за пазар. Искам да засиля коледното настроение, а знам много малко романи с празнична тематика. Не съм особено наясно със сюжета на конкретния, но в духа на коледните изненади съм склонна да пробвам. Следващото четиво, което съм набелязала, е "Морето на спокойствието" от Катя Милей. Ревютата на Ана и Кая ме запалиха по нея, струва ми се интересна. Със сигурност ще е една от първите, които ще потърся на панаира. 

Буквално цяла година чакам "Зима" от Мариса Мейър да излезе и стискам палци да я намеря на щанда на издателство "Егмонт" следващата седмица. Миналата Коледа лежах под елхата, за да се грея на парното, и четях с огромен интерес третата книга от поредицата, "Крес", която е и една от най-любимите ми за всички времена. За това нямам никакво търпение за новата и стискам палци да ми хареса също толкова.

Все повече и повече чувам за "Белжар" от Мег Уолицър. Първоначално не мислех да я включвам в този списък, но се поразрових из ревюта и мнения на хора в българското блог общество и реших да я взема в ситуация, в която ми остават пари или просто имам нужда да купя книга. И да, аз доста често имам тази нужда, познахте. 

"Ясновидците" от Либа Брей ще се прибере с мен у дома независимо от обстоятелствата. Чакам да я издадат в България от твърде много време. Чела съм само една друга книга на авторката, но ми е достатъчна, че да започна и с тази поредица. Освен това - не знам, дали вие знаете, но корицата на българската версия е пре-лест-на. 

Говореше се, че Патрик Нес ще идва в София за Панаира на книгата. Не знам информацията да е ъпдейтната, няма информация за дата и час, но това не ми пречи да пожелая новата му книга, издадена тук - "Освен този живот". 

Планирам да си купя и четвъртата част от поредицата "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" от Рик Риърдън, която сигурно ще завърша преди да дочета "Магнус Чейс и Боговете на Асгард". "Битката при лабиринта" е една от двете книги, които най-много желая за Коледа. Втората е (барабани, моля) "Игра на тронове" от Дж. Р. Р. Мартин! От твърде много време искам да си я взема и чувствам, че времето ѝ настъпи. Освен това мина достатъчно много време от сериала и историята ще ми бъде достатъчно интересна. 

Това са всички заглавия, за които се сещам в момента. Разбира се, по време на обиколката на НДК ще има още много други попадения (като например "Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър - току-що се сетих за нея! Ще си я взема задължително!) и със сигурност отново ще се прибера с десет торби и пари, колкото да си хвана метрото. Но какво да се прави. Вие имате ли списък с книги, които желаете за Коледа? Ако да - коя се надявате да получите най-много?

Любими коледни филми и музика - Blogmas #2

Като за трети ден от декември всичко върви твърде гладко и безпроблемно! За съжаление има твърде много време за провал, разбира се, но трябва да ви се похваля, че не изоставам с плана за постове, нито с личните си и училищни задължения! Не съм навътре с Блогмас публикациите, но за сметка на това успях да завърша ревюто за "Отровни думи" от Майте Каранса, също написах един таг пост, който ще видите може би следващата седмица. Напълно нормално върви и в училище, имайки в предвид контролните и изпитванията, с които ни "радват" учителите. Също така само за ден приключих с всички интерпретативни съчинения за курса, на който ходя. Имам да наваксам с тези за редовните часове, но и тяхното време ще дойде.

Освен това изготвих точен график за коледните публикации тук, затова можете да очаквате нови всеки вторник, петък и неделя, с изключение на четвъртата седмица от месеца, в която постът ще се измести в четвъртък, вместо неделя. И още нещо, (последно, обещавам!) свързано с Blogmas, - изненадата, за която споменах предният път, ще се осъществи на сто процента! Все още не мога да ви кажа каква е, оставям ви да предполагате. Реших този път да стъпя на ината си и не протаках нещата до момента, в която да се откажа от тях. Сега ми остава изготвянето на малки подробности. И на петнадесети ще споделя! Вие се вълнувайте, защото, както вече може би знаете, е пряко свързано с вас, читателите! 

Настрана от всички тези неща, надявам се месецът да продължи по начина, по който започна. Дните ми са от забавен по-забавен благодарение на съучениците и приятелите ми, които не могат да бъдат по-големи образи! Във вторник бе ден за размяна на ролите в моето училище, тоест учениците бяха учители и обратно. Честта, за съжаление, се пада само на завършващите, за това нямахме привилегията да бъдем освободени от часове или да преподаваме на малките, но пък се забавлявахме достатъчно с тях, подигравайки се на учителите ни, за дето говорят и са изгонени от часа. Признавам, най-добре си прекарах по физическо този ден, тъй като учителят ни, Сами, ни накара да играем на народна топка, въпреки нежеланието ни, и с отбора ми победихме! 40 минути игра и мокри дрехи, при положение, че имах още три часа след това.

Източник: tumblr.com

В момента съм в процес на търсене на коледни филми за маратон, който планирам през уикенда преди коледната седмица. Иска ми се да наблегна на нови, макар и да се съмнявам да има такива, които да заобичам наравно със сегашните ми любимци, но все пак си заслужава да пропилея няколко часа на топличко, с чаша горещ шоколад или чай, пуканки и одеялце. 

По този повод искам да споделя с вас любимите си коледни филми и песни, които вървя нон стоп през този сезон. 

Започвайки с класиките, които гледам всяка, абсолютно всяка година - "Сам вкъщи", вероятно най-емблематичният коледен филм на детството ми, цяло поколение, който ще продължи да радва още много години. Първата и втората част са незаменими, третата също ми допада доста, но следващите не съм и не възнамерявам да гледам. Мразя, когато някой осъзнае успеха на нещо и се възползва от него за пари. 

Обичам "Елф", "The Santa Clause", "Love actually", "Jingle all the way" и  "A christmas carol". Със сигурност пропускам някой, но тези са главните, без които Коледа не минава в никакъв случай. Мога да добавя коледните епизоди на "Свръхестествено", "Всички обичат Реймънд" и повечето от детските по Дисни, които пускат специално по повода. О, ще добавя, че "Как Гринч открадна Коледа" не фигурира в този списък, макар че притежавам оригинално ДВД, защото се ужасявам от хора, облечени в костюми. (Иначе филмчето е симпатично, признавам.) Просто си представете какво са за мен празниците с всички мъже, облечени като Дядо Коледа по централните места в града.
Снощи се заех с намирането и на песни, без които коледната обстановка не е завършена. Направих не много дълъг плейлист в Spotify, който вие можете да чуете, кликвайки тук. Сега ще споделя два трака, единият от които ми е любим от самото му излизане, а другият намерих съвсем скоро, но харесвам много! И с това завършвам днешния пост. Много бих се радвала, ако ми споделите кои са важите любими коледни филми и песни!

Blogmas? #1

Дълго време мислих и се чудих дали си заслужава втори месец подред да си затрудня живота, захващайки се с редовно писане, публикуване и отговорностите, които произхождат от тези дейности. Но се събудих тази сутрин и тупнах с крак пред огледалото, твърде решена да заразя и блога си с коледното настроение. И така, добре дошли в първи ден от Blogmas в Stormy garden!

Днес е време за малко информация и в духа на това искам да ви кажа, че тази година няма да публикувам абсолютно всеки ден. Нямам необходимите сили и време, а също така не намирам ежедневието си за чак толкова интересно. Затова реших всяка седмица да има по два или три поста, които освен с неща от деня и такива, които просто искам да споделя, ще имат "книжна" или близка до това тема. Планът ми за работа е вече изготвен, публикациите предстоят да бъдат подготвени, а аз съм изключително развълнувана за нещата, за които ще пиша. Ако смогна със всичко и не изникнат неочаквани спънки, в около средата на месеца ще обявя нещо, което силно ще засяга вас, читателите. Има още много за доизпипване около идеята ми, но ако работя стегнато около петнадесети декември ще ви я разкрия навреме, преди Коледа. Обещавам - ще ви хареса! (Но имайте в предвид, че засега нищо не обещавам - има страшно много фактори, които могат да попречат.)

С това се изчерпват основните неща, които исках да споделя. Следващият пост можете да очаквате на четвърти или пети, зависи от това дали ще смогна да напиша ревю на "Отровни думи" от Майте Каранса, която прочетох вчера. О, само да знаехте колко много неща искам да кажа за тази книга! Обаче предвиждам как ще отворя празния документ, ще напиша уводното изречение и дотам... Както и да е, нямам особено много задължения за утре, вечерта ми е посветена изцяло на похапването на мандаринки, "Мечът на лятото" и работа по блога. Мислех, че ноември ще е най-напрегнатият месец за тази година, но, уви, струва ми се, че декември ще заеме мястото му...

Пожелавам приятно писане на хората, решили да се включат към Блогмас! Забавлявайте се през идните дни!