Аз съм читател без особени предразсъдъци - рядко се отказвам да чета нещо, защото не ми харесва корицата, например, или защото съм прочела няколко лоши ревюта. Така често попадам на недооценени съкровища, каквото е и "Егоцентрик" от Ви Кийланд. Нека не се лъжем - може би щях да се изчервя, ако бях поднесла физическо копие на романа на касата на някоя книжарница, защото и корицата, и заглавието му лъхат яко на любимия ми чик-лит сектор, който всеки обича да подминава с доза насмешка. Няма как - репутацията на книги като "Петдесет нюанса сиво" и "След" определят тона на разговор и рядко изскача заглавие, което да изпъкне с добър сюжет и интрига, минаваща нивото на елементарния и агресивен романс.
Отвъд обложката с костюмиран джентълмен и заглавието, което според мен не приляга съвсем на съдържанието, всъщност се крие чудесна романтична история с нотки на ром-ком, изключително подобна на любимата ми "Игра на омраза" от Сали Торн. Започва с изненадващата среща на адвоката Дрю и психолога Емъри. Измамена от мними брокери, Емъри е принудена да се нанесе за известно време в офисното пространство на Дрю. Докато тя се занимава нахъсано с поправянето на нефункциониращи връзки, той работи по разтрогването на неуспешни бракове. Въпреки полярните различия във вижданията им за връзките и сред шеги и закачки, между двама им започват да се пораждат най-искрени чувства - на моменти сладки, на моменти - повече от страстни. С две думи: офис романс, остроумни закачки, spicy сцени, трогателни взаимоотношения между дете и родител и искрена любов.
