Когато вземеш книга и се окаже, че си неспособен да я оставиш, независимо от обстоятелствата, става ясно, че си намерил страхотно четиво за следващите часове. Като "Кралицата на Тиърлинг" от Ерика Йохансен.
Келси Глин е прекарала целия си живот в малка закътана колиба в гората Реддик в Тиърлинг, далеч от цивилизацията, без приятели, само с двамата си приемни родители и много книги. Но от самото начало знае, че с настъпването на деветнадесетия ѝ рожден ден ще потегли на път към Нови Лондон, за да заеме мястото си на кралския трон и да се изправи срещу регента и Червената кралица, която от десетки години заплашва поданиците ѝ и подлага страната на терор. Само трябва да преживее първата седмица...
Напоследък естествената ми реакция, когато хвана някоя много хвалена книга, е да започна да търся кусури и вдлъбнатинки в сюжета, за да докажа, че не винаги всеобщото мнение е правилно. Но тук се оказа особено предизвикателство, защото "Кралицата на Тиърлинг" най-вече е написана увлекателно.
Първото нещо, което прави много силно впечатление, са безкрайните описания, които постепенно и много подробно обрисуват света на Нова Европа и новообразуваните страни Тиърлинг и съседната ѝ Мортмийн. Те се оказаха трудност за мен, забавиха четенето ми, но изобщо не убиха желанието ми да продължа напред. Нито пък необичайно дългите глави. В началото на всяка една са написани части от документи, свързани с царуването на Келси, песни и есета, които са съществена част от съдържанието, не само защото дават идея за кралицата и случващото се след края на романа, а защото придават на целия свят доза реалистичност. Очевидно измислени исторически събития и факти звучат толкова истински, че за миг се спираш и питаш дали наистина са се случили. След това, разбира се, се сещаш, че действието се развива през двадесет и четвърти век. И магията все още не е позната на човечеството.
"... историята е всичко. Бъдещето беше само бедствията от миналото, чакащи да се случат отново."
Келси е нетипична и много объркана героиня. От една страна само на деветнадесет, тя изглежда много зряла и готова да поведе народа си към просперитет. Но това е и неестествено, след като е прекарала целия си живот в изгнание, без да има възможност да общува с много хора. Не можах да разбера от къде идва цялата тази самоувереност и желание да поема по рискови пътища, без дори да мисли за последствията. Предполагам, че това е отражение на свободата, в която е живяла първите си деветнадесет години.
Но въпреки завидната смелост, Келси не е перфектна в други отношения - има колебание за тялото си, което неведнъж е описано като далеч от стройно. Тази подробност сметнах като подсказка за неизвестния баща на кралицата на Тиърлинг, и се надявам да получим отговор в следващата книга.
Няколко положителни качества на младата жена изпъкнаха значително - на първо място любовта ѝ към книгите и фактът, че отстоява правото на хората да бъдат запознати с литературата. Обичам как разговорите за библиотеката на приемната ѝ майка не са бързи и претрупани, а заедно с това е наблегнато на факта, че миналото е част от историята на човечеството и то трябва да бъде добре познато.
Освен главната фигура, Келси, в романа има много второстепенни герои, които придават обем и допълват историята по оригинален начин. За някаква малка част или глава историята се съсредоточава върху тях поотделно, за да даде представа за заговорите и дейностите, които се извършват зад гърба на Короната с цел саботирането ѝ.
Друг плюс тук е липсата на романтичен аспект, който в днешно време като че ли е задължителна част. Несъмнено има моменти, в които главната героиня заявява предпочитанията си към един определен герой, който не ми се струва безразличен, но съм доволна, че авторката не засяга тази тема особено, а фокусира действието по-скоро около политиката.
Ако все още търсите причина да прочетете "Кралицата на Тиърлинг" може би фактът, че предстои екранизиране и за ролята на Келси се бори Ема Уотсън, ще ви даде надежда да отделите ден.
Обобщено, книгата на Ерика Йохансен определено не е най-лесната за четене, но дава на читателите реална представа за това какво е да си владетел на кралство, чиято история едва познаваш, за отговорностите и жертвите, които трябва да дадеш, за да остане името ти, без да бъде свързвано с с всеки монарх в историята, поставил началото на дълга депресия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар