January Favorites - втори път

Защо това заглавие? Защото това е вторият пореден януари, в който публикувам пост от тази поредица. Тоест вече цяла една година публикувам.12 месеца. А аз обикновено не съм от най-постоянните хора. Сама се поздравявам. Но не съм тук за това, както знаете, читатели. Тук съм, за да ви покажа нещата от първия месец от годината, които харесвам и които направиха изминалото време по някакъв начин по-приятно. И както винаги започвам с...

Козметика. 

Никога няма са спра да експериментирам с парфюми и дезодоранти, това ми е слабост. Като се замисля, в колекцията ми има един-два аромата, към които се връщам винаги и които са ми нещо като "запазена марка, но в дните, в които се чувствам смела и в добро настроение излизам от зоната на комфорт и  залагам на различното. На снимките можете да видите три от любимите ми дезодоранти. Първите два - Tesori d'Oriente са съвсем случайно попадение. Разхождах се с майка ми в Карфур и попаднах без да искам на варианта парфюм. Взех дезодоранти поради две причини - цената и това, че не мога да пъхна стъклена опаковка в натъпканата си чанта за училище. Това е някак си по-практично. "Hammam" (което според Гугъл е свързано с Мароко) е този, който по-ми допада, а с орхидеята адски много ми напомня на парфюма на една приятелка и защото го обожавам обичам и този много. 

Обичам парфюмите и дезодорантите на C-Thru още от малка, защото мама непрестанно ги използваше. Black Beauty е миризмата, която най-много обичам. Беше един от подаръците на Мони за Коледа от мен. Когато ѝ го взех ми мина през ума да почерпя и себе си, но тогава се отказах. За това преди две-три седмици помолих мама да ми го вземе и от тогава не напуска чантата ми за училище. 

Падам си по хубавите аромати още от малка. Спомням си как когато ходехме на гости у баба

тя вадеше флакони от изхабени дезодоранти и парфюми, пазеше ги за мен, и аз си играех на магазин, редейки ги над леглото ѝ. Мисля че именно от там ми е позната миризмата на Rare gold. Получих го като подарък тази Коледа и съм адски пестелива, защото не искам да свърши, и без това не е особено много. Опаковката му е много симпатична и миниатюрна, изчистена. Парфюмът е от Avon (започвам да се чувствам все едно правя рекламен пост, сериозно, и го мразя), но не мога да назова цена. 

Едва след като си купих душгела на Ziaja започнаха да публикуват ревюта на продуктите на марката. Не ги виждам и толкова често по рафтовете в магазините, но това не ми пречи да имам мнение за душгела с кокос. Първо - миризмата. Обикновено не обичам кокос, не ям и не ми допада, но в този продукт мирише силно, сладко и много примамващо. Определено е плюс. Също така ми харесва като продукт за миене, достатъчно течен, може би не създава достатъчно пяна, но аромата остава по кожата и чувството след това е на чистота. Опаковката е доста голяма и до колкото си спомням на напълно достъпна цена.Ще си имам за доста дълго време. 

За Коледа Мони ми подари този лосион за тяло на I love... и това е вторият ми продукт на марката (в някой от предните постове съм показвала гланц за устни, също любим), по-прекрасният. Прелестен е. Когато го използвам имам чувството,че кожата ми е направена от сладолед. Хиляди благодарности на бебето за това, жал ми е да го използвам, защото не искам да свърши. 

Имам сравнително дълга коса (беше дълга преди да я окръцка фризьорката ми),но въпреки това избягвам употребата на балсам. Няма причина за това, простон е ми опада. Но последствията са, че е малко по-трудна за разресване и по-твърда. Решение за това намерих в този спрей на Loreal. Първият, който използвам изобщо, е, и за това нямам база за сравнение, но все пак не върши точно това, което аз искам. Да, след това разресвам косата си много по-лесно, но търсеният ефект на мекота като че ли не е достатъчен с този продукт. Има приятен аромат, който изчезва в деня след напръскването. Използвам го на леко влажна или напълно суха коса. 

Не обичам да мажа лицето си с разни мазила, но след дълъг ден и грозно размазан грим се нуждая от нещо, което ще го премахне напълно. Не съм сигурна дали продуктът на Balea е най-правилното решение, носъс сигурност върши работа. Поне за момента. Малката опаковка се използва пестеливо, защото с много малко количество и памуче остатъците от очна линия/молив и спирала изчезват. Не е нужно да се търка, също така. Въпреки това не го използвам ежедневно, имам чувството, че ако прекаля очите ми ще се възпалят или нещо... друго. 

Балсамът за устни на Alverde е единственият, поддържащ устните ми в сравнително нормален вид през този студ и вятър. Нося го навсякъде със себе си, станало ми е навик да го вадя от несесера и да го въртя между пръстите си, когато ми е скучно. 

Скоро опитах какаовото масло на Avon. От същата серия имам крем за лице и ръце, и този трети продукт също не ме предаде. Единственият недостатък е формата му, не винаги мога да потопя пръстче, особено когато не съм си мила ръцете. Но пък омекотява и с малко повече постоянство изглажда и премахва всички кожички. Именно от това се нужда през зимата. 

Много ми се иска да покажа тук всеки един от лаковете, които смених, и определено сами любими, но забравих да ги снимам преди да отида на маникюр, а няма как да се сдобия със снимки...

Книги.

През Януари прочетох 11 книги, което е 24% от годишното ми предизвикателство. Замислям се над това от 45 книги да го променя на най-малко 60. 

Но да, от всички за съжаление само няколко влязоха в списъка ми с любими. 

"Да остана ли?" и "Къде беше?" от Гейл Форман са книги, които внесохаразнообразие в ежедневието ми по коледните празници. И за двете имам и ревюта - кликнете тук за първото и тук - за второто. Там ще разберете цялостното ми мнение, ако имате интерес. 

"Създадена от дим и кост" отново е подарък от Мони за Коледа и нямам думи да опиша колко много харесвам книгата! Не очаквах да ми хареса до такава степен, но, Боже, някой да ми даде Акива и още много от този прелестен свят. Сега искам да посетя Прага и да мина през вратата на стаята ми, но вместо в нея да се приземя в Багдад, например. 

Започнах да чета "Рубиненочервено" с недоверие заради смесените мнения, които преди това бях прочела в интернет, но се оказа така, че обичам поредицата страшно много. Героите са свежи, за пръв път виждам 16-годишно момиче, което се държи като тийнейджърка, а не като зряла жена. Стори ми се и много забавна, имаше моменти, на които се смеех с цяло гърло. 

Много, много, много съжалявам, че отлагах "Звезди за Лола", също и "Целувка за Ана" толкова много време. Стефъни Пъркинс прекрасно е пресъздала образите, няма момент в застой и всичко е безобразно мило и сладко. Малко повече за отношението ми към книгата можете да намерите в ревюто ми като кликнете тук. 

Не на последно място е "Разбий ме" на Тахере Мафи (Или както се пише името ѝ, съжалявам!). Чаках години, за да я издадат при нас, и не съм разочарована, защото си струваше. Само дето нямам намерение за следващата. Няма да се повтарям, тук можете да прочетете цялото ми мнение за книгата. 

Филми.

"Another me" все още не е качен по българските сайтове за торенти, но все пак за това е Pirarte bay. Като цяло е супер объркващ, има мистерия, стряскащи моменти, и поне за мен да го гледам на английски с този дълбок британски акцент беше объркващо. Някои тихи реплики и шеги не ги схванах. Хареса ми, обаче, актрисата е убийствено хубава. И Грег Сулкин също. 

Кой не знае "Жената в черно"? Това е вторият път, в който го гледам, и ми хареса, само че по-малко от първия. Няма как да пренебрегна таланта на Даниел Радклиф, но не ми беше толкова стряскащ. може би защото преди съм била доста по-малка и наивна. Сега беше по-скоро иронизиране на страшните моменти и смях над смешните физиономии на жената. Обвинвам сестра ми, когато гледам филм с нея става така. Имам книгата, по която е направен филмът, от много време и май е крайно време да се заловя и с нея, особено след като е около 150 страници.

"The Covenant" е типичен тийн филм за вещери, магия, драма. Но казвам, че ми е любим, защото когато го гледах определено имах нужда от солидна доза клише, хубави актьори и пресилени ефекти. И много вода и светкавици, този филм изобилстваше. Ако вие също сте в някаква дупка и ви се гледа нещо за отвличане на вниманието - ще ви накара да се разтърсите по-усърдно. 

"Рубиненочервено" също гледам за втори път и има ли нужда да казвам защо преди няколко дни се спрях именно на него? Защото завърших и втората книга от трилогията, "Сапфиреносиньо", и много ми се искаше да видя как са пресъздали сцените. Заключение, състоящо се от спойлери - разместили са сцените, актьорът, който играе Гидиън, е супер дразнещ, а на тази, която играе Гуендолин супер много ѝ личи, че носи лещи. Но се оценява това,че все пак са сложили и се придържат към книгата, където Гуен е синеока и тъмнокоса. 

"Героичната шесторка". Който не гледа това детско е влак. Най-сладкото детско, супер забавно, много реалистично, супер озвучено, много, много ми хареса и не съжалявам, че избрах анимация пред някой твърде рекламиран, зле режисиран и плосък от към диалози и шеги игрален филм. Много искам и аз да си взема робот като Беймакс, ще си го гледам и ще си го гушкам, и ще му купя зарядно... Да. Идете и го гледайте, заради мен!

Музика.

За настроение. 

Като за начало - коледните и новогодишните празници дадоха своя резултат в началото на Януари и определено настроението ми идваше от тях. Подаръците, които получих от семейството и приятелите си, Особено тези от Мони. Пристигнаха в края на последната учебна седмица и определено я направиха по-добра. Но тези от родителите ми не остават по-назад, обожавам абсолютно всичко! И буркана с цитати от сестра ми, любимата ми част. Всички книги, чанти, всичко! Началото на училище също е фактор за настроението ми, в края на ваканцията ми беше супер скучно. Часовете по литература, музиката, блогът и по-точно липсата на ежедневни постове ме направи щастлива, хаха. Нищо лично, но през декември понякога така ми се спеше, а трябваше да пиша пост... Това не оправдава и колко забавно беше всъщност.
Проектът по история, новият ми органайзер. Реших да заменя стария, защото беше твърде голям, а имам нужда от нещо, което да пъхна в чантата си за училище и да разполагам с информацията вътре когато ми потрябва. Сега представлява просто хубава тетрадка.
Възобновяването на сериалите. Кой не обича петъчната вечер с пуканки и хубав сериал, или в
моя случай- историческа драма?
Свещи, четене до късно, нови книги, сталкване на любими блогъри, царевичка за студените сутрини, красиви изгреви, край на срока, добри оценки, свободни часове, разговори с учители, ходене из широките, празни училищни коридори, ранно прибиране, музикални следобеди... идващата пролет. Само на мен ли времето ми е много пролетно? Особено с този изгрев от петък... 

Аз ли съм класен вече?

Напоследък като че ли целият интернет чете "Мъглороден: Последната империя" и се чувствам адски изолирана, защото... аз не съм. Имам я, но нон-стоп я отлагам. "Може би друг път, трябва да прочета "Дядо Горио" или "Бел Ами", след тях", все това си повтарям. Една от причините е, че мисля, че няма да ми допадне. За това се обръщам към тези от вас, които са прочели поредицата или първата книга. Моля ви, споделете ми мнението си и дали тя да бъде следващата, която ще хвана. Въпреки че днес избягах от последния час в училище (не се шегувам, избягах) и си купих "Елинор и Парк". Знам. Но последните два дни в училище не правим абсолютно нищо и ми доскучава„ Освен да чета и да слушам музика, заниманията ми се простират до писането на бележници. 

Именно.

Вчера отидох по нормално време за първия час и около 50-60 минути висях сам-самичка в

стаята. Добре че беше господина по испански, прави ми компания, разказва ми някакви супер яки работи и ми предложи да ми помогне с нанасянето на бележниците. Трябваше да откажа, защото и без това нямаше много работа. Да, ама не. Чак към 12 приключих с текущи и срочни оценки и до днес отсъствията не са нанесени. Също така отново вчера сутринта претърпях шок, когато видях, че за срока по математика госпожата ми е оставила шестица. Аз исках само пет.;. Оказа се, че съм изкарала 6 на класното и на някакво предно контролно, сигурно още от Декември. Благодарение на тази оценка твърдо си заслужих втората половина от годината със стипендия. Ура! 

Между другото, добрите оценки и щастието от това, че съм ги изкарала, ме мотивират хиляди пъти повече да уча и да знам, от колкото когато някой ми напише двойка или тройка за назидание. Не мога да разбера този подход, като изкарам ниска оценка най-много да намразя преподавателя или да му правя напук като не уча. (Намеквам нещо, химия.)

Прочетох "Дядо Горио" днес. Хем не ми харесва заради дългите и ужасно скучни описания, като това на дома Воке, но пък краят определено не ме остави безчувствена. Беше доста поучително, много тъжно и... показателно за това как се издигат парвенютата, какъв е животът в Западна Европа по онова време. Не са само рокли и добри обноски. 

Сега трябва да довърша "Сапфиреносиньо" и "Лъвът, вещицата и дрешника", и да започна "Бел Ами" отново. Чудя се "Елинор и Парк" или "Последната империя" на чета паралелно с това. Или "Смарагдовозелено". Или "Портретът на Дориан Грей". Защо не мога да чета по 50 книги едновременно?

Днес едно прекрасно същество има рожден ден и искам да споделя и тук колко много я обичам. Честит рожден ден на едно от най-прекрасните момичета, които познавам. Мони! Желая ти всичкото щастие на света, защото знам, че четеш това, успехи и любов. Желая ти да бъдеш все така добродушна, целеустремена и невероятна. Обичам те!

Спи ми се. 

Аз съм карък„ Веднъж да реша да си остана в училище и да си правя сама пижамено парти и някой родител ще се обади в училището, за да разбере защо детето му няма да идва. Това стана пир нас. И пуснаха проверка. Благодарение на което аз трябваше в седем и половина да се тръсна в училище и да си прекарам най-подходящите за сън първи 6 часа от деня на последния чин в компанията на същества, които слушат чалга. И пеят. Дори слушалките не можаха да ги заглушат, а аз си бях пуснала музика мноооого силно. 

Клавиатурата на лаптопа ми не работи след последното му разглабяне, когато започна да пуши. Предполагам, че баща ми не е свързал нещо както трябва, но сега съм с външна клавиатура, която трака като каруца по черен път. Неприятно е, освен това неудобно, считайки, че нокитте ми в момента са доста дълги и едва успявам да натисна копченцата. Нуждая се от резервен вариант. И книга.

Отивам да видя какво смята да прави Гуендолин с Гидинън, а после да дочакам лъва в Нарния, защото тъкмо ми стана интересно. Вече не помня филма... 

За косата, Джейми Фрейзър и олимпиадата по испански + случайни приказки

Едно нещо може да подобри настроението ми от раз. Разходка по Славейков.

Няма път, в който да съм била там и да не съм си взела книга. В това отношение никой не може да ме бие.

Всъщност исках първо са кажа колко обичам маникюристката си, която има супер яки и раздвижени идеи и прави ноктите ми да изглеждат приказно, и колко много ме нервира фризьорката ми. Днес беше женски ден, ходих на маникюр, след това за книги (за това след малко) и не чак толкова по план се отбих при фризьорката. Мога да кажа, че разбирането ни за "малко" е коренно различно. Аз под малко имам в предвид 3-4 сантиметра, а не половин педя. И ако още веднъж ми каже "Някой ден като си в настроение ще дойдеш и ще ми кажеш да правя каквото си реша с косата ти" ще ѝ кажа в 12 часа на следващия ден да отиде до близкия фризьорски салон, за да види как ѝ махам. 

В момента от едната страна косата ми е по-дълга, от колкото от другата и не смятам, че това е модерна прическа, никак даже.

Колкото до книгите. Никога няма да прочетете пост в този блог, в който да не бъде засегната тази тема. Запасете се с търпение. 

Първоначалната идея беше само да оставя книгите, които бях взела от библиотеката, и да си тръгна, дори и въпреки намерението на майка ми да ми купи "Елинор и Парк" (отклонение - дадох обещание да си купувам книга на всеки пет прочетени, за да завърша всички, които имам вкъщи. Този път щях да направя компромис ако мина на втори кръг на олимпиадата. Не минах.). Завърших с "Бел-Ами" отново от библиотеката, защото крайно много мразя тази книга, но скоро ще я учим в училище, а аз съм забравила около 90% от нещата, които се случват. Също така намерих "Списъкът на  омразата" (така ли се казваше?) - книга, която гледах на зимния базар на книгата миналия месец, но не си взех заради цената ѝ. Днес сключих сделка за пет лева и останах крайно доволна. Намерих също за толкова "Тристан и Изолда" (мама я намери, аз дадох съгласието си да я вземем, защото книга.) и "Палм Бийч" за баща ми, защото само преди няколко нощи ми разказваше колко готина е и как не знае къде е неговото копие от преди много, много години. Но не си взех "Елинор и Парк", хей. В заключение не съм прочела пет книги все още, но имам две нови книги. Грейт. Nice job, Sassenach. (Това го прихванах от Джейми Фрейзър.)

Утре трябва да се явя на олимпиада по испански, но нямам никакво желание да го правя.

Чувствам се от една страна демотивирана, но и... просто не ми се става в седем в неделя. Не ми се ще да губя надежда за втори кръг, но... От сега виждам себе си, седяща на последния чин, подпряла глава върху длан и дремеща, докато някой много бързо говорещ испанец от запис чете странен текст. От мен се очаква да слушам, но вместо това аз си мисля как ще пия кафе като изляза, и за това не мога да отговоря на въпросите по него. Никога до сега не ми се е случвало. Но съм в настроение, че да го направя за пръв път.

В петък с Лина напреднахме доста с проекта по история. И с това искам да кажа, че къщичките са сглобени, имат си и боядисани покривчета, а ръката ми е синя от натискането на дъските, докато ги режех с онзи гаден трион. За протокола - нито една от дъските не е равна на другата, защото боли. Няма да ставам дървар.
На мен наистина не ми се ходи на олимпиадата.
И може ли в сряда да не ходя на училище, няма да има дневник?
Току-що се присетих, че имам да правя снимки за първия месечен пост с любими продукти. Иска ми се да променя нещо в него, но все още нямам никаква идея. Нещо... като за новата година. Мога да добавя нещо или да го направя в друг формат... Трябва да помисля.
Утре трябва да си напиша домашното по испански. Имам да пиша есе от 250 думи за града, който искам да посетя. Смешно е, че господина ни дава есета от сорта на "Какво обичаш да правиш през свободното си време?" за 250 думи, като мога да кажа всичко за 50, а за домашното си мога да пиша 2500 без никакъв проблем, но не, аз имам ограничение. Невероятно. Сега как ще опиша всяко едно място в Ню Йорк, Прага, Вашингтон, Рим, Барселона и Монте Карло много, много подробно? И за това трябва да помисля.

Кратко, отново за книга

Преди малко се бях шашнала супер много, защото не можех да си отворя профила в goodreads. Изписваше, че има някакъв проблем със сертификат за сигурност (?), но баща ми пипна нещо и то взе че се оправи. Както винаги. 

Много искам да пътувам през времето. Току-що приключих "Рубиненочервено" и съм супер щастлива. Въпреки всички мнения, които съм чувала, на мен книжката ми хареса. Намирам Гуен за много забавна и леко заблудена личност. Гидиън (обожавам това име) е обичайния прекрасен персонаж, но признавам, че детайлите около цигулката, фехтовката и яките костюми ме кара да го харесвам повече от обичайните YA герои. Не очаквах да се смея толкова много. И може би това е първата книга, от която запомням всички подробности от родствените връзки. Обикновено не струвам в това, или в помненето на имена, но тук ми беше жестоко интересно (и смешно, искам да имам талант да говоря така, както говореше Гуен с Гидиън), и запомних имената на прапрапрапрапра-баби и дядовци. Ако можех да си задържа очите отворени за още четири часа щях, за да прочета и "Сапфиреносиньо", но уви, до десет минути ще съм заспала без да мога да догледам поредния бавно развиващ се епизод на "Истински истории". Някой знае ли дали БТВ са купили "Съдби на кръстопът" и са го превърнали в това, или става дума за нещо съвсем различно?

Денят ми, впрочем, мина доста леко - първите часове бездействах. Макар и да имах малко тестче върху логаритми втори час. По испански вързах 5 този срок и дадох обещание пред себе си да се боря за отличен втория срок. Имахме отвратителен тест по география, не очаквам особено много на него. Очевидно уча или не, никога не се справям на ниво по предмета.

Също така си направих труда да сметна средния си успех и се оказа, че има реална вероятност да го докарам до отличен и да взема стипендия отново. Дори при факта, че имам най-лошата срочна оценка по химия. 

Аз обаче сериозно съм страшно уморена. И утре сутрин имам тест по литература. Лягам си, за да не стане проблем ставането в шест и половина. И събуждането на мозъка, стъпка, която принципно пропускам. 

Дон Кихот умря за мен

През изминалата седмица разбрах, че съм герой, кафе-маниак, обичам чай и съм медиум.

Като някой ме попита защо толкова се обичам ще го препратя към този пост, за да прочете горното изречение.

Днес завършва една от най-интензивните седмици през живота ми. Всяка вечер учене, тестове, изпитване, оформяне на оценки. В петък бях толкова в разцвета на силите си, че изкарах четири шестици и като се прибрах се размазах на земята и лежах там няколко минути, преди да стана и да си направя кафе. Второто от четири-пет за деня.

Сигурна съм, че тази седмица ставаха много забавни неща, но в момента ми е толкова chill, че дори не мога да си спомня. Най-важното е, че вързах 6 по физика за срока, по етика също, по история... о, историята... днес с баща ми два часа рязахме стени за къщички от нацистки лагер. Не мога да кажа, че ми беше скучно. Напротив, мисля, че съм родена да размахвам трион. (Не обръщам внимание на факта, че не отрязах нито една дъска право.) Сега остава с Линчето да се съберем и да довършим тази работа преди крайния срок. Винаги предавам нещата на последния ден, не знам защо. Отвратително неприятно е, но не мога да се отърва от този навик. 

Днес нашите намериха любимия ми зелен чай с ванилия, бях се отчаяла, че съм го объркала. Това си има предистория. Миналата година бяхме в Гърция и в хотела пих такъв. Понеже адски много ми хареса си "откраднах" две пакетчета за вкъщи, и след като го изпих започнах да търся същия в София. Но във всеки магазин казваха, че такава комбинация не съществува и би била отвратителна. Тъкмо се бях нагласила да се връщам в Солун, за да крада още. И нашите намериха в Лидл. Сега разполагам с две кутийки, пълни с тази божествена течност. 

И знаете ли как се минах? Реших да отида на олимпиадата по литература днес, в Неделя, в осем сутринта, когато се очаква още да си спинкам в топлото легълце. Но не. Аз бях в училище. И буквално час повтарях на всички, че не искам да ни дават интерпретативно на "Дон Кихот", защото го мразя, но ще дадат именно това, само за да ми е гадно. И знаете ли какво? Първо - господинът по испански ни беше квестор. Второ - седях и се хилех на чина, когато госпожата по литература дойде да тегли темата. "Смъртта на Алонсо Кехана и безсмъртието

на Дон Кихот". Бам. Бам-бам. За да ми е още по-гадно. Че съм станала в шест, че съм в училище в НЕДЕЛЯ, че трябва да пиша литературноинтерпретативно съчинение, че трябва да гледам учителите в НЕДЕЛЯ. ЧЕ ТРЯБВА ДА ПИША ЗА ДОН КИХОТ. АЗ НЕ ИСКАХ ДА ПИША ЗА НЕГО. Съдбата се подиграва много явно с мен.

Когато го казаха групата започна да се смее толкова истерично, а аз бях... на път да се разрева и да умра от смях едновременно. Опитах се да я убедя да тегли отново, но уви. 

За това пък внесохме нелегално учебника по литература с анализи на произведението и го скрихме от Гелката, който проверяваше човек по човек. Мели е бог. 

Все пак изписах два листа, на първия час бях готова, но после един преписвах от чернова на белова само и само за да не излизам първа. След като приключих ходихме на кафе, косата ми отново се напои с отвратителната миризма на цигари и си припомних прекрасния вкус на кафето.

Ениуей. Вчера беше премиерата на "Разбий ме" на Тахере Мафи (ревюто на книгата е преди този пост!) и аз, разбира се, като един истински маниак, взех буквално първата книга от книжарницата. Момичетата още не бяха разопаковали кашоните когато казах "Не, искам я сега, няма да чакам до утре" и се наложи да ми я донесат. Прочетох я още снощи, за около четири часа. Определено ми хареса. Обичам Адам, харесвам Уорнър поради необясними причини, твърде ми е странен. И откачен. Намирам Джулиет за малко драматична. Доста. о все пак я харесвам. И искам следващата книга, не мога да чакам месеци, за да я издадат... 

Искам и следващата седмица да мине, и по-следващата, за да свършим с тия оценки, че ми писна, съвсем искрено ви казвам. Още сънувам Кант и Сенека, и си повтарям заключенията за магнитното поле по физика. И ми се гади. А, да, и знам всички дати по история. Да цитирам? 

Аз май забравих да кажа, че се наложи да представям "Граф Монте Кристо" пред целия клас. Отидох при госпожата в петък и попитах "Кога трябва да Ви предам доклада?", тя отговори "Сега, излизай да го представяш." "Какво?" попитах все едно не съм разбрала въпроса. "Представи го де". Така започнаха 40-те минути в говор. Седнах върху чина и 40 минути преразказвах двата тома в някакви безумни подробности. Чак стигнахме до спор, отново, безхарактерна ли е Мерседес и заслужава ли любов и пощада. ялото представяне завърши с госпожата, казваща "Дай си бележника, срока ти при мен приключи. Само дето ще правиш и последния тест, за да проверя колко помниш", и аз - ПАРТИ, глупаци, ЕЙ ТАКА СЕ ПРАВИ, четеш едно произведение и после ВОДКАТЕКИЛАШОКОЛАДСЛАДОЛЕД.

Да. Току-що осъзнах, че утре имам тест по география. Мога ли да обвиня олимпиадата за това, че все още не съм седнала да преговарям? Едва ли.