Пролет в Bullet Journal. За оригиналността и желанието винаги да бъдем най-добри

      Не ми харесва да гледам пролетта през прозореца, но се налага да се примиря с факта, че любимият ми сезон ще премине неусетно пред очите ми, без да мога да се насладя на топлите слънчеви лъчи с кафе пред факултета, без да мога да се разходя в любимите си паркове, нито пък да пребродя централните улици и да хапна вкусутийки във вътрешните градини на новите сладкарнички по центъра.

       Вече съм в процес на превръщане на балкона вкъщи в градина на пет етажа над земята, но това и кратките излизания до магазина не са достатъчни, че да ме заредят с достатъчно настроение (и витамин Д в тоя ред на мисли, но това е тема за друг разговор, предполагам). Затова реших да се завърна към хоби, което преди бях превърнала в ритуал за през уикендите - реших отново да започна на рисувам в bullet journal-а си, който в момента е посветен само и единствено на организация.

       Имам bullet journal от вече повече от година - сама изрисувах предната корица и в началото започнах с желание да рисувам изгледи от всички градове, които посещавам. Исках всеки нов месец да е артистично оформен като онези от снимките в инстаграм, но бързо ми стана ясно, че не съм толкова търпелива и за мен постоянното добавяне на драскулки и цветове по страниците е по-скоро непрактично. Предпочитам чистите подредени страници, списъците със задачи и минималистично изглеждащите графи без излишни подробности. Определено не съм от онези хора, които следят в органайзера си дали са си мили зъбите, дали са пили осем чаши вода и дали са си направили десетте хиляди крачки. Списъците с поленца за отбелязване на завършена задача са центъра на месечните ми страници. Скука. И грозотия, когато започна да драскам и единственото цветно са изписаните крайни срокове за предаване на различни задачи, в ярко червено.     

Recent favorites, March 2020

       Седмица номер три от домашната изолация. Седмица номер три, в която аз няма да поставя любимото на медиите словосъчетание в заглавието на пост, защото животът продължава - за някои нормално, за други - не чак толкова. При всяко положение, до голяма степен зависи от самите нас това как ще възприемем създалите се обстоятелства и дали ще се приспособим успешно към тях, за да продължим да виждаме и позитивите. А те не са никак малко. Интровертнана ми душа се наслаждава на часовете у дома, на домашното кафе, на следобедите на слънце на балкона, на онлайн обучението и на цялото време между всички други дейности, което остава за четене, лек вариант на спорт и ежедневно (о, да, обожавам!) чистене. 

        В днешния пост искам да ви разкажа за няколко неща, които ме направиха щастлива през изминалия странен месец. Вдъхновение намерих в последното видео на Криси в ютуб - него можете да изгледате ето тук, а също и в публикацията на прекрасната ми Вичи, в която ме беше споменала! Можете да я прочетете, като кликнете върху името ѝ или ето тук. Ще започна именно с темата от нейния пост: музика.

Reading slumps и книжни цели за 2020г.

      Средата на март може би не е най-удачният момент за изясняване на книжните цели, признавам, и въпреки това новооткритата свобода (от по-малкия брой лекции и не толкова голямото количество домашни) ме вдъхнови да направя кратък списък с книги, които бих искала да прочета в рамките на настоящата година. Става дума за шест заглавия, някои от които ще провокират въпроса "Ама как така още не си го чела!?". Много от тях са горещи препоръки от близки хора, а други - случайни попадения, привлекли вниманието ми я с красивата си корица, я в някое видео на книжна тематика в ютуб. 

       Така или иначе съвсем скоро излязох от книжна дупка, по-позната като reading slump (при това благодарение на задължителната ми литература от университета!). След една-две години четене на минимален брой книги, повечето от които към днешна дата помня бегло, най-накрая желанието ми да се ровя из рафтчетата на книжарниците върви рамо до рамо с желанието да оставя всичките си джобни там. Рядко възпирам тези емоционални пориви от страх да не се завърна към предишното състояние и за забравя защо литературата винаги е била и трябва да продължи да бъде огромна част от ежедневието ми, оръжие в битката срещу света и най-верен приятел в миговете, когато единственото, от което се нуждая, е някоя вълнуваща история. 

"Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис - ревю

       Испанците много обичат да пишат и да говорят за диктатурата на Франсиско Франко. Днес тя продължава да бъде една от основните теми на голяма част от литературата на автори от всички области на страната. "Фонтани на мълчанието" пък има потенциала да мине за поредния роман за универсалните човешки трагедии - за тежките моменти, през които е минавал всеки народ в различни моменти от съществуването си, и за личните драми, които понякога изглеждат по-безнадеждни от надвисналото над всички зло. Качествата на авторката, солидното проучване и събирането на безброй разкази на хора, живели по времето на Франко, които тя съумява да предаде чрез героите си, го отдалечават от посредствеността и го превръщат в универсален пример за стойностна литература и доказателство, че не само от учебниците по история можеш да научиш много за различни важни периоди от миналото ни.

"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон - ревю

        Намираме се в Барселона след Гражданската война. Градът е сив, притихнал, пълен със спотайващи се фигури и сенки. Топлината на вечно гостоприемното място сякаш се е изпарила. Обстановката в каталунската столица отразява емоциите на Даниел - момченце на десет години, което за първи път пристъпва прага на Гробището на забравените книги заедно с баща си. Сред хилядите различни заглавия той намира "Сянката на вятъра" от Хулиан Каракс. И се влюбва във всеки един аспект от новата си любима книга. Чете я на Клара, момичето, в което е влюбено, прелиства отново и отново страниците й, пази я като очите си, но едновременно с това започва да изпитва интерес към загадъчната фигура на нейния автор. Хулиан Каракс - младеж от Барселона, който е заминал да живее в Париж с майка си, издал е няколко романа, но след това е загинал в дуел. Търсенето на повече информация се задълбочава, когато на хоризонта се появява мистериозният и безлик Лаин Кубер - мъж с името на дявола от "Сянката на вятъра", чиято единствена мисия е да намери всяко едно останало копие от книгите на Каракс, за да ги унищожи. А след срещата му с Даниел, главната цел на момчето е една - да разбере какво се е случило с Хулиан Каракс и защо Лаин иска да заличи името му от лицето на земята.