Съкровища от Коледния панаир на книгата 2018

Вече е традиция всяка зима, съвсем малко преди коледните празници, да посещавам любимия ми Коледен панаир на книгата и да се прибирам вкъщи с повече книги, отколкото са ми нужни. С този пазар тази година провалям пост, който исках да публикувам, свързан именно с това масово купуване на книги два-три пъти в годината, което влияе понякога негативно на четенето. Но... Нека да се направим, че не съм си правила този план. Вместо това днес ще се съредоточим върху книжките, които вчера си намериха нов дом в библиотеката ми.

С приятелка от университета отидохме на "кратка" обиколка из четирите етажа на НДК, пълни с изкушения. И двете си пръгнахме с прекалено много, но за разлика от нея, на мен ми се върти идеята да напарвя още един курс до Двореца, защото си харесах още три заглавия, които с тъга оставих зад себе си вчера.

Този път не си взимах само популярни, напоследък нашумели заглавия главно защото много издателства предлагаха страхотни оферти от сорта на три книги за десет лева. Такива, например, са "Влакът на сираците", "Куршум за двама" и "Акушерката от харема" - тотално непланирани покупки, но нямаше как да не ги взема след като прочетох анотациите и ги харесах много! 

"Художникът на битки" на Артуро Перес-Реверте пък ми попадна съвсем случайно и нямаше начин да я оставя в купинката с книжки по пет лева. Уча испанска филология, както може би знаете, и се интересувам от много испаноговорещи писатели. През изминалите две години Перес-Реверте ми беше препоръчван от преподавателите ми многократно. И вчера ударих джакпота с любимата им негова книга. 

Вълнувам се страшно много за биографията на принцеса Даяна. Хвърлила съм ѝ поглед още от първите дни на работа в книжарницата, и вчера се наградих с нея без повод. Не мога да кажа, че следя много-много живота на кралското семейство, нито пък че ги харесвам чаааак толкова. И въпреки това фигурата на Даяна винаги ми е била интересна. Гледала съм страшно много документални филми за живота и смъртта ѝ и имам своите теории за второто. Бих искала да се запозная с други факти за нея, които не са ми попадали до този момент.

"Разказано на водата" от Паула Хоукинс също е непланирана, но пък съм щастлива, че я фокусирах на щанда на Ентусиаст, понеже доста си падам по криминални романи, а пък на Паула Хоукинс съм фен откакто прочетох "Момичето от влака". Не съм чела предварително ревюта (добра идея е сега да погледна) и се надявам да оправдае очакванията ми.

И последната и единствена книга, която целенасочено търсех на щанда на любимите Ибис - "Девети ноември" от Колийн Хуувър. Прочетох "Жестока любов" скоро и се зарекох, че ще прочета всяка книга на авторката, която се публикува на български. Избрах точно тази заради прекрасинте ревюта на български блогъри. Стискам палци да не ме разочарова! 

А вие посетихте ли Панаира, какво си взехте? Какво ще четете през предстоящата коледна почивка?

"Жестока любов" от Колийн Хувър - ревю

     Преди вече мнооого време издателство Ибис ми прати "Жестока любов" на Колийн Хувър без предупреждение. Просто я получих. Сложих я на рафта си с намерението да я прочета възможно най-скоро. Но, както казах, мина много време. На изд. Ибис дължа извинение за твърде голямото забавяне (вървящо ръка за ръка с гигантски благодарности за книгата!), а на себе си дължа, защото сама се лиших от прекрасното преживяване по-рано. "Жестока любов" е жестока! Нека ви кажа защо. 

     Историята на Майлс и Тейт (едно от любимите ми имена, впрочем) прескача от сегашния момент към миналото - шест години назад, когато Майлс е все още в гимназията и среща момичето на мечтите си, Рейчъл. На моменти изглеждат като две отделни истории, които стремглаво вървят една към друга и се сблъскват чак в края за един адски емоционален финал, сякаш едновременно синтезирал и засилил чувствата от останалата част на книгата. 

     Огромен фен на драматични сюжети съм! Наистина. Дори и понякога да го отричам, мога да изоставя абсолютно всичките си задължения, ако попадна на книга, която кара сърцето ми да се свива и провокира умиление, съжаление и съпричастност към героите. Може би затова в goodreads дадох 4 звездички на тази. Накара ме да се смея в метрото на път към вкъщи, а също и да не искам обедната ми почивка да свърши не защото не искам да се връщам на работа, а защото искам да продължа да чета и да разбера какво се крие зад всеки изтъкнат жест на Майлс, какво се е случило с него шест години преди срещата му с Тейт; да видя дали тя ще се откаже от борбата за спечелване на сърцето му; да видя дали той ще загърби миналото си, за да има бъдеще. Драматично, а?

"Любовта невинаги е красива ,Тейт. Понякога прекарваш цял живот, надявайки се, че в крайна сметка ще бъде различно. По-добро. А после, без да разбереш как, отново се озоваваш на стартовата линия, изгубил сърцето си някъде по пътя." 

     Ако се замислим и гледаме реалистично, "Жестока любов" не е никак оригинална книга нито откъм сюжет, нито откъм герои. Главните герои се срещат, влюбват се, ама не си признават директно чувствата, правят си животите трудни, карат се, има сълзи, тряскане на врати и много неизказани думи. Поне единият от двамата е преследван от демони от миналото и отказва да се освободи от тях, а пък другия го преследва, все едно са последните хора на Земята. Някъде по пътя се появява трета фигура, която евентуално се опитва да се намеси, ама получава един шут и в края на главата е последната му реплика. Нека се съгласим, че не е върхът на оригиналните идеи. Подобна, например, е "Парцалена принцеса" - четох я преди "Жескота любов" и не мога да се въздържа от съпоставка между двете. Изграждане на герои, диалози, цялостен стил на писане, количество и качество на клишета - във всички от тях се намират разлики и именно заради тези разлики романът на Колийн Хувър изпъква на фона и на "Парцалена принцеса", и на много други драматични любовни истории. Текстът е увлекателен (страхотен превод!), диалозите не звучат нелепи и всъщност мога да си представя да чуя/водя много от тях в реалността. Клишетата са си тук - вече ги коентирах - но понеже са интересни и не чак толкова подчертани са поносими.

     Героите, от друга страна, не са ми любимата част. Заради тях взех звездичка (и половина, айде). Тейт ми се струва малко наивна. Харесва ми целеустремеността ѝ и желанието да преследва това, което иска, но на моменти изглежда нереалистично. Майлс пък на моменти е наистина гаден, груб, незаслужаващ внимание и любов, каквато Тейт иска да му даде. Буквално не ги заслужава и не знам дали съществува човек, който би изтърпял настроенията и случайните изблици на разни емоции. Всякакви емоции. Връзката между двама им за мен е една идея неприятна и бих я определила като токсична. Докато четях имах чувството, че на моменти измъчват един друг. Не одобрявам, но чета, а като чета ми харесва, което е доста странно и противоречиво. Както казах - обичам драма. Обожавам драма. 

     Виждам защо мненията за "Жестока" любов са толкова противоречиви - поне що се отнася до герои и сюжет като цяло. Има си плюсове и минуси и си е до вкус, както при всяка книга. Бих искала да се изкажа за стила на писане на Колийн Хувър, но е смешно да го правя, след като не съм чела оригинала. Поради тази причина само ще повторя, че преводът много ми хареса! Беше адски лесно да чета и да приключа книжката за около 12 часа, разпределени в 3 дни. И като почитател на романса, примесен с прилична доза драма и напрегнати моменти, със сигурност при първ възможност ще се зачета в някоя от другите книги на авторката! Дори нямам търпение!

„Хубавите моменти компенсират грозната любов.“

"Летни дни и летни нощи", сборник под редакцията на Стефъни Пъркинс - Ревю

Днес ще се отдалеча малко от обичания формат на ревюта, в който пиша, за да ви разкажа по-подробно и неангаржиращо за всеки един разказ от сборника "Летни дни и летни нощи". Реших, че ще е най-удобно да говоря за всеки веднага, след като го прочета, а не накрая да обобщавам всичко, правейки огромна каша. 

Преди няколко години за първи път разбрах за съществуването на сборник под редакцията на Стефъни Пъркинс (My True Love Gave to Me) и, разбира се, веднага го пожелах. Събитията доведоха първо до прочитането на втория ѝ тематичен такъв. Основните теми, които обединяват дванадесетте автора, са любовта, интерпретирана по различни начини, и лятото. Само по себе си това е обещание за страшно приятно четене! Особено ако е някъде на слънчице. Но фактът, че е сборник, разделен грубо на 12, обърква картинката, защото със сигурност не всеки разказ ще е страхотен. Затова - ето какво имам да кажа в процеса на прочит:

1. "Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго - 3/5

Разказът, който е като въведение към целия сборник, е интересно подбран и обещаващ. Лий Бардуго не е сред любимите ми автори не защото не харесвам досега издадените ѝ книги, а защото съм чела само една от тях. В съзнанието ми "Създадена от дим и кост" е останала като страшно красива първа книга от трилогия, написана едновременно претенциозно и достъпно. Тя е измежду книгите с най-красиво фентъзи, които съм чела. А всичко това, взето заедно, се отнася и за краткия разказ на Бардуго. Макар и самата история да не ми се стори страшно впечатляваща, няма как да не пренебрегна интересния начин, по който е реализирана на хартия.
* Иии ден след публикуването (съответно няколко седмици след като прочетох разказа за първи път) Юли ми писа, че Лий Бардуго не е авторът на "Създадена от дим и кост", а на "Сянка и кост"... Няма да изтрия напълно вече написаното, защото когато го осъзнах ми стана безкрайно смешно, та нека и вие да се посмеете на мой гръб. Мнението ми обаче си остава напълно същото - "Глава, люспи, език, опашка" е прекрасен и (след като се разбра, че не съм чела нищо от Лий Бардуго) със сигурност няма да става "Сянка и кост" непрочетена! (Благодаря отново, Юли!)

2. "Краят на любовта" от Нина Лакор - 5/5

Първият (надявам се не последният)  LGBTQ+ разказ е щастие - това е най-точната дума, с която мога да го опиша. Обичам идеята, посланието, начинът, по който е интерпретирана темата, героите, обичам дори малките клишета, върху които се градят биографиите им. Силно се надявах да има включени еднополови двойки - щях да съм безкрайно ядосана, ако нямаше. Желанието ми се изпълни, при това в по-добре, отколкото си представях. Дължи се отчасти на превода. Иска ми се да вярвам, че той реално показва до голяма степен прекрасния стил на Нина Лакор.

3. "Последната съпротива в "Синегор"" от Либа Брей - 5/5

Обожавам и двете книги на Либа Брей, които съм чела на български - "Кралици на красотата" и "Ясновидците". Разказът ѝ в "Летни дни и летни нощи" заслужава петте звездички, които му дадох, тъй като съчетава любимите ми елементи от двете книги - хумор и свръхестествено. И тя като Лий Бардуго не оставя силните си страни, за да се впусне в някоя сладникава история, а по-скоро изгражда нея около плашещите събития, прикрепени с препратки към поп културата и шегаджийски реплики. Много ми хареса!

4. "Нездрави условия" от Франческа Лия Блок - 1/5

"Нездрави условия" е първият разказ от сборника, който исках да прочета само и единствено, за да приключа. Още в началото се досетих, че Блок е планирала да интерпретира идеята за любовта по малко по-различен начин от останалите - представяйки я като нещо отровно, което невинаги има щастлив край. А след като го прочетох разбрах, че описаната история е реална и с цел да запази хората, тя е използвала инициалите им. От тези две неща със сигурност щеше да стане нещо перфектно, ако не беше стилът ѝ на писане. Бих го определила като твърде обикновен, сух, особено когато се отнася до диалози - тогава е дори глупав. Не ми хареса. Ще ми се някой ден да прочета същия разказ, но написан по коренно различен начин. Тогава може би ще се влюбя в него.

5. "След деветдесет минути завийте на север" от Стефъни Пъркинс - 5/5

Дори и да не бях чела нищо друго, написано от Стефъни Пъркинс, пак щях да дам на краткия ѝ романтичен разказ максимален брой звездички. Малко е странно за обяснение - ако започна, най-вероятно ще звуча много погълната от собствените си представи за любовта и взаимоотношенията.

Харесвам "След деветдесет минути завийте на север" не защото е страшно реалистичен, а защото е сладък, емоционален разказ, подкрепен от достатъчно предистория. Липсва любовта от пръв поглед - тя вече си е там, градена от героите в продължение на много време, само чакаща да бъде разпалена отново. Обичам стила (и превода) на Стефъни, защото е лесен за четене и последователен (в сравнение с тези на няколко от останалите досега прочетени автори) в разказа. Героите са напълно подходящи за обстановката и заслужаващи симпатиите на читателя. Петте звезди, които давам, не са същите като тези на "Последната съпротива в "Синегор"", защото оценявам двата разказа по сравнително различни скали, но въпреки това са напълно заслужени! 

6. "Сувенири" от Тим Федерле - 1/5

Започнах да чета разказа на Федерле по време на почивката ми на морето - теоретично най-доброто време за четене на любовни романи. И въпреки това единствения написан коментар на страницата след края му е "пълен минус". Не го дочетох - не харесах героите въпреки разнообразието. Според мен химия помежду им не съществува. Нямам идея какъв е краят, но нямам желание да избера. Засега за мен това е най-безинтересният разказ от сборника.

7. "Инерция" от Вероника Рот - 3/5

Последният път, когато четох нещо от Вероника Рот, беше преди около три години. "Дивергенти" все още е между най-най-любимите ми поредици и книги като цяло. Но не мога да кажа същото за краткия ѝ разказ тук. Хареса ми до някъде - самата идея, разгърната в малкия обем, е страхотна, същото се отнася и за героите. Всичко ми се стори много различно и оригинално в сравнение с произведенията на останалите истории. Причината да дам само две звездички и половина е разхвърляното съдържание - прескачането от спомен в реалност ми дойде малко повече, дори докато бях напълно съсредоточена в текста. Към леко негативното ми мнение се прибавя и незаслужено щастливия край, който прави целият разказ нереалистичен.

8. "Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон - 4/5

Хареса ми! Даже много! 

Предполага се, че в разказ с подобен обем многото персонажи биха били натоварващи. Но тук въобще не е така! Самият подход в разказването на Джон Сковрон, този опит за комуникация с читателите допринася за лесното потъване в историята, запознанството с всички различни герои и вникването в полярните им стилове на живот. Оценявам високо хумора, забавните моменти и *спойлер!* обратът, който бих нарекла неочакван! *край на спойлера!* Тук-таме има някои миниатюрни детайли, които не ми харесват, но цялостното изпълнение заслужава дадената от мен оценка.

9. "Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт - 2/5

Още една история, която представя любовта не само като чувство между интимни партньори. Обичам героите на Бранди Колбърт и контрастът, който правят с тези от другите разкази. Минус обаче са всички други неща - затова и оценката ми е едва 2. Няма да запомня много от него. Може би ако някой ден отново прочета сборника ще се запитам дали изобщо някога съм чувала за "Късмет и довиждане" и чак в края ще се сетя каква е причината за черното петно в ума ми на мястото на заглавието. (А също и кратката, и малко злобна, забележка след края му на самата страница.)

10. "Чисто нова атракция" от Касандра Клеър - 3,5/5

Както Лий Бардуго, Касандра Клеър е решила да заложи на това, което умее най-добре - фентъзито. Много добре! Интересна завръзка и действие на оригинално, наситено на магия място. Дори и да беше решила да заложи на съвременно и реалистично развитие, излязло изпод нейните пръсти то пак щеше да е страхотно. Но именно такава история очаквах от нея - кратка, в която си личат всичките ѝ силни страни!

В сравнение  книгите, писани от нея, които аз съм чела, тук стилът ѝ изглежда малко по-ангажиращ, личи си ясно развитието от "Град от кости". Но сравнението може би не е удачно, защото форматите на двете произведения са далеч от еднакви. Просто няма как да го отбележа - това е огромен плюс на фона на малкото неща, които бяха причина да отнема малко от общата оценка.

11. "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" от Дженифър Е. Смит - 4,5/5

Нямам представа каква е точната причина да отнема половин точка на краткия разказ на Смит. Нещо не ми позволява да напиша 5 вместо 4,5. Но това не ми пречи. Не пречи и на факта, че "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" е най-любимият ми разказ от сборника. Не заради мини обрата или нещо такова, а защото притежава по малко от всички вече прочетени такива - сладост, любов, искреност, чудесни герои, действие и пак сладост. 

12. "Картата на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман- 3/5

Лев Гросман не ми е познат като име в съвременната литература, но в бъдеще със сигурност ще се интересувам от творчеството му. "Картата на мъничките съвършени неща" крие в себе си много светлина - идеята, от която е тръгнал авторът, ме зареди с много позитивизъм. И макар и да не разбрах някои елементи, които е употребил с цел да придаде малко повече триизмерност на героите си, много харесвам крайния резултат и мисля, че е напълно задоволителен финал на сборника.

След като прочетох всички разкази и ги оцених поотделно, мисля, че има няколко неща, които искам да обобщя, за да бъде мнението ми за целия сборник по-ясно.

Харесва ми! Както се очакваше - не се влюбих в абсолютно всички включени произведения, но това е напълно нормално при книгите, които са писани от сборен колектив. Някои истории ми се сториха глупави и скучни, а други - изпълнени с вълнение и емоции. Но това, което притежават всички, е оригиналност! Няма два разказа, които да представят Любовта по един и същи начин! Заради разнообразието от истории, герои, събития, разбиране на това що е любовта, видовете любов и т.н., обичам "Летни дни и летни нощи". Препоръчвам не само на всички романтични души, но и на тези от вас, четящи това, за които Любовта не е еднопланова и праволинейна, и не винаги е посветена на възлюбения.

(източник на снимки: google.com и https://bookswonders.com/)