7 причини да прочетете „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз

    Няма какво да се лъжем: книжарниците са пълни с романи за Втората световна война, което прави изборът на правилната история изключително труден. Сред всички сюжети за благородни немски войници, бягства, репресии, за ужасите на войната, за зверствата и издевателствата на хитлеристите и за концентрационните лагери, читателите може би изгубят усет за оригинални и съдържателни сюжети. 

    „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз е издадена през вече далечната 2008 година и пренася читателя в годината след края на ВВС на смътно познатия остров Гърнзи. По време на германската окупация група местни жители създават читателския си клуб с километрично име като прикритие за „нелегалните“ си дейности: чат-пат скриват някое прасенце от германците, излизат след вечерния час, представят се за хора, които не са... В крайна сметка всеки един от тях по един или друг начин се влюбва в литературата и тази странна смесица от интерес и желание за спасение привлича вниманието на писателка от Лондон - Джулиет Аштън. Тя се залавя със задачата да напише книга за историята на острова, а през кореспонденцията си с членовете на клуба се влюбва и в тях, и в далечното, студено местенце между Великобритания и Франция. 

    Нека ви кажа 10 неща, с които изпъква сред всички останали книги за Войната. 

5-7-3 Web Culture Challenge (#webculturechallenge)

    За мен винаги гигантска част от онлайн преживяването е била връзката с други хора. През годините съм се запознавала с много забележителни личности. С много от тях поддържам близка връзка, а с други винаги бихме могли да завържем дълъг разговор върху общи теми и вълнения. Истината е, че интернетът е пълен с талантливи, креативни, вдъхновяващи, изобретателни и смели хора, които творят - някои тихо, а други - на висок глас, и по свой собствен начин оставят трудна за пропускане следа. Понякога попадат на правилните си читатели или зрители, а друг път, често по незнайни и нелогични за мен причини, остават скрити дълго време, преди да намерят „своите хора“. 

    Задачата да откриеш и да обърнеш време на всички в безкрайното море от информация е трудно. И тъй като винаги съм смятала, че подкрепата и гласността са двете най-силни оръжия в човешките взаимоотношения (и особено в тези в онлайн пространството), се зарадвах страшно много, когато моята любима Вичи сподели предизвикателство, чиято основна задача е да накара предизвиканите да споделят любими интернет „лица“ в три категории: интернет, блог и ютуб канали. Поемам щафетата и днес ви предлагам списък фаворити - все хора с много за казване, качествено съдържание и желание да пропуснат през актуалния безкраен негативизъм малки лъчи светлина. 

5 български сайта, които посещаваш често

- Go Guide е сайтът, в който намирам вдъхновение за ежедневието си. Някои хора влизат в Пинтерест, за да правят бордове с мечтани визии, снимки, места за посещаване и вещи, които някой ден биха искали да притежават. Аз влизам в GoGuide, за да си представя живота си такъв, какъвто наистина го искам - изпълнен с култура, преживявания, събития, концерти, хора с разностранни интереси, добри филми... 

- Момичетата от града допълва тази мечтана визия, но с малко по-„момичешка“ насоченост - открехва ме за малко мода, малко грим, много литература и щипка светски клюки, които, трябва да признаете, зареждат всяко едно градско момиче!

- Peika - задължителна спирка за пътешествениците сред нас, които се намират в непрестанно търсене на нова дестинация и интересна информация за красиви места от цял свят.

- Аз чета, причините са повече от ясни.

- Под моста е супер източник на информация за новостите в областта на литературата и киното. Аз често хвърлям и по едно око на секцията за музика.

7 български блога, които четеш 

- Вичи винаги ще бъде първият човек, чийто блог предлагам където и да е, и причината е проста - тя е един от редките случаи на индивиди, които влагат цялата си любов и емоция във всяка дума, излязла изпод пръстите им. Пристрастна съм, така е, но съм и пристрастена. Блогът й за мен е перфектната комбинация между лично и обективно, вдъхновяващо и информативно. Ако харесвате да четете лично творчество, спортни теми и представяния на книги - Вичи е вашият човек!

- Мелани също покрива изискването за информативно книжно съдържание и лично творчество (да, да, не мога да устоя!). Препоръчвам ви и ютуб канала й!

- Следвам happytwentysomething от доста време вече и смея да твърдя, че слънчевото момиче зад блога е всичко, към което се стремя, четейки рубриките в Момичетата и Go Guide. Социални теми, лични размишления, откровения, съвети - всичко това и още страшно много е представено с огромна доза позитивизъм. 

- Едно от най-любимите ми (и емоционално близки) онлайн места е блогът The Wandering Compass. Неведнъж съм споделяла, че съм в непрестанно търсене на блогове със съдържание, възможно най-близко до моето; ще ми се да покрива темите за образованието, разгледано от първо лице, пътувания, книги, лични размисли... Габи, момичето зад това виртуално кътче, сякаш ми чете мислите с всяка следваща публикация! 

- BeGlam Girl също е сред най-любимите ми местенца, обичам го. Съдържанието на Мария е перфектната доза лайфстайл за съботните утрини, когато търся нещо интересно за компания на горещото кафе. 

- Във Вкусно с Йоли пък намирам безкрайно вдъхновение за кухнята - заела съм се със задачата да изпробвам всички рецепти от този блог и няма да се спра, докато не отсея най-добрите и не запълня готварския си тефтер с тях!

- Снежана Атанасова се вихри активно в Инстаграм, но аз не пропускам да хвърлям по един поглед и в чудесния й блог, където дава информация най-вече за козметични и технологични находки. 

3 български канала, които следиш

- Намерих Бетина Белчева преди немного време съвсем случайно, през предложенията в ютуб, и в нейно лице веднага намерих човек, към когото мога да рилейтна, както се казва на чист български. За нея съм говорила и друг път тук, но отново пускам линк към канала й, защото вярвам, че съвсем скоро все повече и повече хора ще започнат да я откриват и да оценяват съдържанието й. 

- Антоанет Попова Янг. Нямам какво повече да кажа. По-любима ютуб онлайн личност от нея нямам.

- Комеди Клуб Подкаст в ютуб, хора, ако не ги гледате/слушате, защо?!

Ако случайно докарате този пост до неговия край и се чувствате вдъхновени да споделите своите виртуални любими личности, напишете ги в коментар, посветете им пост, тагнете ги в инстаграм, напишете им лично съобщение! Ще се учудите колко щастие може да донесе едно толкова мъничко действие!

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden

A través de mi ventana (Through My Window) от Ариана Годой - книгата и филмът

    Какво е мнението ви за романите, които първо набират популярност в платформи като Wattpad? Или пък за тези, които започват като фенфикшън? Ако искате за момент се абстрахирайте от заглавия като "След" или "50 нюанса сиво" заради оправдано спорната им слава. Но като цяло? Имат ли шанс подобни романи да достигнат дадено ниво литературна стойност, без да бъдат заклеймявани преди дори да бъдат прочетени? 

    В обсега ми преди няколко дни попадна заглавието A través de mi ventana („През прозореца ми“) от Ариана Годой - писателка от Венецуела, която печели овации за повече от 20 заглавия именно в Wattpad. Няколко от книгите й са издадени на хартия, а една от последните - фокус на публикацията - е сред най-новите филмови адаптации на Netflix. В ролята си на фен на романтични тийн истории, драма, испаноезична литература и филми, не мога да се въздържа да не споделя мнението си за двете версии! 

    „През прозореца ми” е перфектната книга за почитателите на „След“ - написана е в същия лековат стил, който би се харесал на тийн почитателите на любовните историйки (дори със същата доза романс и по-експлицитни сцени, които се нуждаят от едно „+16“ на предната корица). Книгата не е преведена на български, но в Амазон например можете да я намерите както на испански, така и на английски език.
    Сюжетът се завърта покрай Ракел - гимназистка с лошия навик да шпионира и преследва (по-скоро проследява) един от синовете на съседското семейство, с коeто никога не са си разменяли дори думичка. Това се променя, когато става ясно, че Арес, обектът на нейния интерес, е разбил защитата на уайфая й и използва безвъзмездно връзката. След конфронтация, двамата все по-често започват да се засичат, да комуникират, а след това и да се събират на купони и други мероприятия, докато отношенията им лека-полека не започват да се затвърждават. Макар че „затвърждават“ в техния случай не е най-правилната дума, тъй като двамата имат много различна настройка един към друг. Докато Ракел се влюбва все по-силно в момчето с име и телосложение на гръцко божество, то прави всичко възможно, за да притъпи чувствата и емоциите си и да отблъсне Ракел дори с цената да разбие на пух и прах сърцето й. Отново. И отново.

„Шефът“ от Ви Кийланд - Ревю

     Ви Кийланд е сред любимите ми авторки и това вече е абсолютно затвърдено. Не ме интересува кой какво ми казва и с кого я сравнява - нейните романтични истории са всичко, което искам за свободното си време, когато имам нужда от нещо вълнуващо, комедийно и драматично в едно. 

    Вече съм ви говорила за друг роман на авторката и днес няма да изпадам в твърде много обяснения за „Шефът“, защото до голяма степен мнението и елементите, които потенциално бих коментирала, съвпадат. Тук въображението на Ви Кийланд праща читателите на „бойното поле“ между Чейс и Рийс - шеф и подчинена, които се запознават случайно в нощен бар, докато са на среща с други хора. Макар и непознати, двамата си съчиняват трогателна история за предишно приятелство и незабравими преживявания за пред придружителите си, но това остава единствената им среща за следващите няколко месеца. Тогава съдбата ги среща отново. 
    
    Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята. 

Любимите ми романтични истории от изминалата година

    Лятото ми е сезонът за четене на всякакви романтични романи. Като се започне от тийнейджърски любовни историйки с щастлив край, та чак до ония романи, които се правиш, че не виждаш на рафтовете, тъй като даже кориците им предизвикват смут. Затова оттогава насам (от около половин година) събирам най-интересните и вълнуващи заглавия, за да направя един финален списък, който през лятото на 2022 година може да ви служи като пътеводител из най-близката книжарница!
    Възможно е да прибързвам, като споделям списъка си в средата на зимата, но тайната ми цел е една: вие също да споделите с мен любимите си романтични заглавия, за да може взаимно да си помогнем и да се подготвим за следващия летен сезон! 

„Егоцентрик“ от Ви Кийланд

    За „Егоцентрик“ споделих подробно мнение през лятото, когато свърших с книгата (него можете да прочетете, като кликнете тук), но ще се опитам да обобщя защо романът заслужава място в този списък: историята не е написана, за да се вземе твърде сериозно. Заради това е перфектна за горещия сезон, когато ти се четат леки и ненатоварващи истории тип романтична комедия. Героите са земни, забавни и реалистични и носят послания с отражение и в истинския живот. 

„Красива грешка" от Ви Кийланд

    Лека-полека Ви Кийланд се изкачва към челната позиция в списъка ми с любими автори на романтична литература, защото всяка следваща нейна книга, която ми попадне, потвърждава първоначалните ми впечатления: героите ѝ са много земни, забавни, а връзките помежду им не са токсични; няма ненужна драма или просто драма в прекомерени количества; историите ѝ, макар и подходящи за читатели над 16 години, са написани с вкус.
    „Красива грешка“ се вписва в гореспоменатите рамки и до някаква степен напомня на „Егоцентрик“, но най-вече в това, че героите ѝ подхождат с голямо разбиране един към друг и се открояват с достатъчно зрелост, че да превръщат драматичните си моменти в края на света. Героите са Рейчъл и Кейн. Първата им сериозна среща извън бара, където тя му вдига скандал за нещо, което не е извършил, се случва в университетска аула - там той е професор, а тя - новата му асистентка. Романсът им граничи със „забранена любов“. Ненадейно открехва вратичките към вътрешния свят на двамата герои. Както е присъщо на романите в жанра, Рейчъл се опитва да се забрави веднъж и завинаги спомените от нещастното си детство, а пък Кейн отново и отново си припомня за малкото момиченце, чиито откровения някога е слушал в изповедалнята на неговата църква.
    Ако питате мен, обратът в сюжета е повече от очевиден, но дори знаейки какво ще се случи, пак е повече от приятно да четеш романтичен роман, написан по толкова лек и простоват начин, без да ти навира твърде много трагедия и сълзливи моменти в очите.