Страници

събота, 13 декември 2014 г.

#Blogas13

"Темата на днешния ден е най-добър приятел/приятели". Когато видях това веднага се сетих именно за тази снимка от миналата седмица, с най-добрата ми приятелка Лина. И я качвам не защото е най-добрата ни снимка, а защото просто страшно много си я обичам. Лина <3
Днес постът ще бъде сравнително кратичък, тъй като е десет и половина, а на мен ми се спи жестоко много. Нищо, чесъм на път да прекарам цялата си нощ в четене на "Реквием", след края на "Пандемониум" не мога да остана с въпросите, едничката сцена с Алекс (не се извинявам за спойлера) и терзанието дали Лена че избере него или Джулиан. Тази поредица се оказа... по-добра, от колкото очаквах, но все пак не брилянтна или нещо неповторимо. Страшно ми допада идеята любов=болест, трансфромацията на главната героиня от наивно момиченце в боец, обичам Алекс от първата книга и може би дори Джулиан. Обичам и него, но по друг начин. Той е... някак си невинен и през цялото време ми седеше безучастен. НЕ е като да рита задници и да защитава Лена от Лешоядите, от който и да било. (Само Деймън Блек може така, аха. Това ми напомня да прочета петата книга възможно най-скоро.) Ако трябва да оценя тези две книги от едно до шест, то бих им дала... пет или пет и половина звезди, зависи от момента и главата. И поведението на героите. Защото от време на време не мога да понасям някои персони. 
Както и да е. Днес... прекарах по-голямата част от времето си в игра на Симс (Александра е виновна) и четене. И нищо по-различно. Привечер с майка ми и сестра ми излязохме на пазар, правихме си караоке в колата и... от тогава продължавам да играя на Симс и да чета. И се надявам утре времето да ми стигне, защото имам да ходя до НДК, да донаправя нещо много важно, да си напиша домашните и да направя макета по история. Защо винаги трябва да оставям нещата за последния момент, някой да ми обясни. 
Просто... Ставам, очите ми парят. Лека нощ и сладки сънища. Жадна съм. Отивам за вода. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар