Темата за шести декември е ботушки, но тъй като тази година все още не съм си купила, но имам някаква представа, качвам снимката на мечтаните ми. Харесах си ги преди месец-два в някой т магазините в Дъ Мол, но все още се колебая дали да си ги взема. Няма значение.
Здравейте и честит празник! Честит имен ден на всички именници, които четат или не.
Съботният ми ден започна много рано - едва в пет часа, но не мога да обясня защо. Просто се събудих и изпитах нужда най-сетне да захвана "Сняг вали", колаборацията на Джон Грийн с Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Оказа се, че докато съм сънена темпото ми е страшно бавно, шок, и мак към... осем, може би, завърших вървата историйка на Морийн. И страшно много ми хареса! Толкова много се нуждаех от нещо лигаво, сладко и... снежно, но не осъзнавах. Започнах и втората, тази на Джон, но по средата се наложи да оставя и да закусвам. Всъщност, това тук е история. Сестра ми и баща ми се появиха рано сутринта, попитаха ме какво искам да хапна и бе да изчакат отговора ми започнаха да изброяват пържени яйца, палачинки, макарони и някакви сложнотии. Изчаках да довършат и просто казах "Ама аз просто искам печена филийка със сиренце". Не ми я направиха все пак, а ми сервираха вкусни палачинки. Само аз ли обожавам да ям палачинки с чеснов сос? Не за закуска, ами... просто... вечер? Много обичам.
След закуска излязохме на кратък пазар. Отбихме се до Джъмбо, от там си взех само стикери за органайзера, блокче със скрапбук хартия и няколко елемента за един DIY проект, който съм намислила. Следващата ни спирка беше работата на мама, от където я взехме, и след това се
отправихме към Метро. Преди това баща ми ме предупреди да не си мисля, че ако отново се разрева заради някоя плюшена играчка той ще ми я купи. И знаете ли какво направих, когато влязохме? Втурнах се към плюшените играчки, всех едно същество от същата серия като Диего и направих най-жалната физиономия, на която съм способна. Реакцията: майка ми и баща ми заедно "Ааааа, не!".
Най-накрая си намерих коледен календар. Очаква се да се продават навсякъде, но нито един път не видях в Кауфланд. Търсих, но... не. И съмч доволна, че не се втурнах към другите вериги, защото в Метро намерихме разнообразни. Спряхме се, разбира се, на "Виолета" за сестра ми (и двете харесваме предаването), а за мен - "Замръзналото кралство", защото кой може да устои на Олаф? Освен това има негова фигурка на гърба на кутията, която ще сглобя след 24-ти.
Обиколката ни завърши с обиколка на мола. първо останалите обядваха в Събуей, после пихме по кафе в Старбъкс. С баща ми се спряхме на книжарницата, за да допълня списъка за предстоящото изложение. Не можах да повярвам как изглежда изданието на "Афтър"/"След", какот са го превели на български. 600 старници? Чела съм оригинала на фенфикшъна и... силно се съмнявам, че някога ще си купя тази книга. Надявам се да са я променили за добро. О, и вече не е Хари, а... Хардин? По-дяволите? Хардин значи "градина" на испански. "Хей, Градина, обичам те", "Хей, Градина, направи ми вечеря", "Хей, Градина, искам сладолед". Ами не.
Освен това са превели още три книги на Маркъс Зюсак? И аз защо не знам? Определено ще се наложи да си взема първо тях във вторник или когато успея да прескоча. Ииииискам ги. И видях онази апокалиптична книга, за която писах в предния пост, на живо. Харесва ми. Искам я.
Знаете ли, че преди ненавиждах да казвам "искам" и всъщност все още го казвам адски рядко на глас, но тук се чувствам супер свободна да изразявам какво всъщност искам да притежавам, особено щом се отнася за книги... Fun fact.
Прибрахме се към три и половина и със сестра ми се заехме да украсяваме стаята, започвайки от елхата. Мислех да прикача снимка тук, но след малко започвам да правя специален пост, за това бъдете на щрек. Та, прекарахме си забавно. Когато слагахме лампичките се бях омотала, за да не се влачат по земята, и като пумпал заобикалях и прескачах разпръснатите топки, за да успея да го направя равномерно. За съжаление Александра беше заета да държи края на лампичките и не успя да ме снима, но все пак беше забавно. Съчетахме украсата с основно чистене на стаята и се справихме брилянтно и в това отношение, смея да твърдя. Сега имаме четири чифта лампички, гирлянди, коледна украса и декемврийски уют.
Остава да преобразим и класната стая в училище, и настроението ми ще удари най-високата чертичка по скалата "колко дебилно широка ти е усмивката заради Коледа".
Сега съм принудена да приключа, за да ида да напомня на нашите да започват да приготвят вечерята, а след това да попиша по поста с украсяването. Като гледам снимките не са много, но пък искам да ги споделя тук. Чао за сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар