#Blogmas5

Дочаках петък, освен това успях да оживея. Здрасти на всички! 

Нямах търпение да изпълня днешното предизвикателство - handwriting, защото още от както го видях имах идея какво ще снимам. Това, което виждате по-горе, е снимка на една от страниците на органайзера ми, именно тази с дългия списък книги, които имам намерение да си купя след няколко дни. Само да беше толкова лесно да събера парите... Както и да е. състои се от общо 16 книги, а по мои изчисления ще мога да си взема само 6-7, при това с намалението от 10-20 процента. (Моля се да са 20, миналата година беше страшно яко.) Като казах това стана ясно, че издателство Егмонт ще имат щанд след пропуск предния път и съм страшно щастлива, защото една четвърт от книгите, които искам, са от тях. Освен това днес пуснаха презентация със заглавията, които ще публикуват следващата година. Егмонт са отличници! Ще публикуват книги, които искам от месеци, като "Елинор и Парк", "Shatter me", "Winter" и още твърде много. Обичам ги! Ще издават допълнителните към "Изборът" (които се водят като кратки разкази, ако не се лъжа) и четвърта от поредицата "Саванти". А аз дори не знаех, че тя съществува! От сега е ясно къде ще отидат парите ми през 2015. В книжарницата. И съм доволна.

За сметка на това презентацията ми по история беше провал. Май ме бива повече в подготовката, но не и в изпълнението. Макар че... ситуацията беше следната - влязохме в кабинета и господина ми каза, че ще идват представители от Американското посолство, за това разполагам с десетина минути, за да презентирам, още толкова да си препишем урока и след това да изчезваме. Вместо това се случи нещо коренно различно. Започнах презентацията. Говорих, прекъсваха ме и точно минута и половина след началото американците дойдоха. Наложи се да приключа за точно три минути. Кажете ми как по-точно да се представя блестящо с никакво време и непрестанни прекъсвания? Между другото... американецът беше твърде хубав, за да му се разсърдя. Давам му максимално 19-20 години. И... страшно много прилича на онзи, който сънувах тъкмо тази нощ. Това е страшно подозрително...

Издържах и класното по литература. С малко помощ от допълнително подготвения ми план и едно-две надниквания в тетрадката към вече разработената тема стигнах до два листа голям формат, съдържащи достатъчно аргументи и цели четири цитата. Може би щеше да бъде добре да има още няколко, но за времето, което ми бяха предоставили си мисля, че това е добре. 

Сигурна съм, че съм писала за плюшеното ми създание Диего, онова с огромните сини очи, за което ревах в Метро преди може би повече от година и половина. Днес баща ми го взе, погледна го и заяви, че е грозен. Wtf пич. Аз не рева по средата на магазин за нещо грозно. Диего е най-сладкото, пухкаво, миличко, опашато създание, което може да ти попадне в ръцете, така че следващия път, когато те погледна на кръв, след като си обидил най-добрия ми приятел, по-добре недей да му шепнеш "Пази ме, грозньо", защото това не ти помага, окей? Освен това искам още аргументи, с които да ме убедиш, че плюшените животни ти говорят. Доказателства. 

Кредит на 12В клас!

О, ето и нещо, което ме развесели искрено. Намерих това (снимката) на таблото в нашата класна стая преди първия час и като се зачетох избухнах в смях. Тази молитва ще си я повтарям всяка вечер, преди да заспя, преди всяко изпитване и ще се постарая да има по едно копие във всяка стая в училище. Както са разпространили онази заплаха за госпожа Челиева (химичката). На листа пише, че на осми декември учителите стават ученици и обратното, и ще им върнем за всичко, което са ни причинили. Прикрепената съм флайера снимка представлява кабинета по природни науки, и по-точно бюрото на госпожата, на което тя е седнала, а на колене пред нея стои ученик, молейки се с протегнати събрани напред ръце. Скъсала съм се да се смея, разбирате ли? Само дето нямах възможност да го снимам. Ако си е на мястото в понеделник ще го направя и незабавно ще прикача снимката тук, защото си заслужава да се запомни. 

Забелязала съм, че в моето училище няма почивка от някакви домашни/проекти/презентации и веднага след като завършиш една се намира учител, който да ти даде по своя предмет и следващите ти дни да са заети с превеждане на терминология по физика на испански или пък четене на 1400 страници "Граф Монте Кристо" (няма да престана да го повтарям вероятно докато не го прочета или просто не ми писне. Това е знак на вътрешния ми безмълвен бунт и негодувание срещу системата. Аз съм Дивергент и вие не можете да ме контролирате! Може би само още три години можете, но след това няма да ви позволя!!). Бяхме в час по физика и слушахме как студента обяснява урока до колкото му позволяват силите, когато госпожата застана между мен и Лина, хвана ни за ризките и ни помоли да я последваме. Честно, в първия момент си помислих, че ни кара да дойдем, защото ни е объркала оценките от контролните и трябва да ги оправи, но в наше присъствие, или някаква подобна глупост. То пък се оказа, че понеже с лина знаем испански добре трябва да правим нещо като "проект-презентация" за пред класа, която ще представим на 5 януари. първият ден от училище. Що за кеф. Първи час. Първи час! Гледам на това като една допълнителна оценка, изкарана без да ме кара да ѝ цитирам (буквално) учебника и без да ме гледа лошо понеже не знам някой термин. 

В момента умирам за парче лазаня и сериал. Одеве изгледах за пръв път "Елф" и не мога да разбера защо е чак толкова любим на всички. Семеен коледен филм без особено специални ефекти, забавни актьори и фантастична историйка. "Сам вкъщи" все още е на първо място в класацията ми. Никога няма да се махне от това място. Никой не е способен да измисли по-забавен филм и по-любим персонаж от Кевин Макалистър.

има ли някой, който д ми предложи наистина интересен коледен филм,  с който да запълня този уикенд, в който трябва да уча на изуст едно испанско стихотворение? Моля?

Това е от мен за днес. Току що вместо това написах "Това е за мен от днес", но побързах да го изтрия, за да не го забравя. отивам да си направя лазаня и да разкажа на мама за неволите от днешния ден. Чао за сега и приятен уикенд!