(Вече знаете и двете снимки от някой от предишните постове, но реших, че щом са по темата няма да има нищо лошо да ги покажа отново. Обичам коледната декорация)
Здравейте всички! Аа, искам да кажа толкова много неща, че не знам от къде да започна. Денят ми беше чудесен. Макар че ми писаха двойка по испански. После имам и шестица. Споменах в по-преден пост, че имах да уча стихотворение по испански, нали? От онзи ден го повторих приблизително 50 пъти и днес, когато господина започна да изпитва отзад-напред по номера, аз повтарях редом с всички, едновременно с това правех и упражнения от учебника. И всеки път, щом вдигнех поглед, господинът беше вперил поглед в мен страшно плашещо. Средното време за рецитиране на стихотворението беше около минута, минута и нещо, а когато дойде време за мен развих скорост до 30 секунди. Получих адмирации и подобаваща шестица. Мислех, че почти никой от класа няма а е научил на изуст зададеното нещо, но реално бяха само тези трима, осмелили се да се явят неподготвени. Което е страшен напредък.
И изкарах теста по география, на който мислех, че ще получа твърде ниска оценка.
В училището ми днес имаше размяна на ролите, тоест учителите бяха ученици и обратно. Трябваше единият час по испански да бъде поет от някакво момче от 12-ти клас, но той така и не се появи, за това имахме заместници само по биология и география. По биология ни преподава един пич, който и без това е част от БЧК-а екипа на училището ни. Като цяло през цялото време го даваше страшно спокойно, пиеше си кафенцето, а когато му свърши по средата на часа отиде до прозореца, отвори го, надвеси се и извика с цяло гърло към портиера (за него след миг) да му купи едно и да му го донесе незабавно. Финалът на часа дойде с шестици за целия клас, от горе до долу, които, дай Боже, госпожата да зачете, защото са най-веселите шестици на света. Моите аплодисменти за най-добрия учител на света.
Колкото до портиера. Сутринта като минах през входа за проверка на униформи и бележници малко се шашнах, защото стоеше до друго момче, облечено в официален костюм (именно този, който заместваше директорката) и повтаряше "Здравейздравейздравейздравей" с огрооооомна усмивка. С напредване на деня цялото училище слушаше как той си пуска чалга на входа, пее си и даже по едно време се беше разтанцувал, и никой не му направи забележка, защото, по дяволите, нали това му е работата, да стои на вратата? Колкото пъти минах през входа толкова пъти той със същата усмивка повтаряше "Здрастиздрастиздрастиздрасти" и "Чаочаочаочаочаочао". Страшно свежо. Крайно ме развеселиха, но щях да съм по-щастлива, ако това можеше да се случи и утре, в часа по химия, например...
Между другото снимката отсрани е тази, за която ви говорех - Челиева и момчето на колене.
Ами... взех две стипендии днес, някой се е сетил да ги раздаде. За миналия и този месец. Страшно щастлива съм и си мислех как тъкмо утре започва изложението в НДК, но... когато си изкараш пари със собствен труд харченето им е дори по-трудно от това на парите на родителите ти. Предполагам, че ще продължа да ги събирам и наистина ще се възползвам от бюджета, отреден ми от нашите.
Меееесеци чаках да дойде вторник, девети, и най-сетне съм на няколко часа разстояние от него и съм по-развълнувана, от колкото трябва да бъда... В момента правя последни корекции по списъка с книгите, кои ще искам от роднини и кои ще си купя сама, смятам отстъпките и... ми е страшно забавно. Чудя се само дали е добра идея да отида утре или направо в сряда, тъй като няма да имам много за учене за четвъртък...
Снощи късно приключих със "Сняг вали" и съм страшно доволна от края на книжката. Ако някой има желание да внесе още някакво коледно настроение, това е доста добър избор, защото не е някакво страшно ангажиращо четиво, тематично, създава ти някаква много приятна картина и е страшно мило като цяло. Много ми хареса.
Веднага започнах нова книга и в момента съм след половината, но не знам дали ще мога да я завърша тази нощ, защото се опитвам да гледам "Биг брадър". Не ми е особено интересно, но чат-пат пускат забавни лафчета и не ми се ще да ги пропусна. Ще се жертвам в името на Деймън и Кейти. И да, чета "Основа" от поредицата Лукс. Напоследък плъзнаха доста негативни коментари по повод нея и частично не стоя срещу тях. Да, леко клише е, но в момента точно това ми се иска. Просто харесвам странната романтична връзка между двамата герои и тайно искам да отида в зона 51. Много. Дали не правят някакви туристически обиколки в тази част на Невада?
Ясно, ще се чете, това предаване ми става все по-скучно. Или може просто да седна и да си напиша домашното по математика и испански... Въобще не ми се спи, ако трябва да бъда честна, но знам колко ужасно ще се чувствам утре сутрин ако остана до късно. Както тази сутрин... о, преди да завърша поста. След кънките вчера... сутринта нямаше следи от изпинатието, освен една гигантска синка на коляното ми. Обаче следобед започна мускулната и се моля утре да мога да се движа, защото ще бъде доста неприятно. Защото днес всяко по-рязко движение с коляното предизвикваше странни гримаси. Освен това се чувствах страшно гузна, че не се обадих на Сашко. Не беше особено доволен сутринта, дойде и много огорчено ме попита "Защо?" с неговия жален тон. Тук, в интернет, обещавам, че в събота ще му пиша и ще го накарам да дойде с мен и цялата тълпа, която се съберем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар