#Blogmas16

Днес събитията със задвижващите се от коледния дух лампички се повтори с малката разлика, че имахме час с госпожата по български, а тя нямаше нищо против да останат пуснати, при това без лампи. Така 40 минути си светеше с фенерче в книгата, докато аз, например, на последния чин дремех и слушах колко компетентни литературни критици има (и в класа, и принципно). Това беше най-хубавата част от деня.
От доста време не ме бяха хранили, за мое щастие - градивно. Става въпрос за едно писмено/реферат по история, което, естествено, трябваше да напиша с помощта на интернет и учебник. И за което господина каза, че съм писала глупости и, цитирам: "Заключението ти е крайно неуместно и глупаво". Забележителното в историята е, че аз просто кимнах и приех забележката. Защото обикновено така правят хората, когато знаят, че са сгафили. В случая - плагиатствали от интернет. А не скачат да се карат за оценка или пък за претендират за добър резултат. Просто следващия път ще отделя повече време на това и ще се опитам да... усъвършенствам работата си.
Лина ми счупи нокът. Знам, че тя ще прочете това и утре ще ме посрещне в училище с весела и в същото време ядосана усмивка, че освен че в училище я обвинявах, тук също я портя. Но си беше така. Не помня за какво се сръчкахме в часа по английски. А, тя се опитваше да пише върху пакета от чипса ми, а аз взех нейната гумичката, за да напиша нещо, но тя реши, че трябва да си я вземе. Стисна ръката ми, ръчка, ръчка, и счупи нокътя ми буквално на половина.
След около половин час ас цапнах другата си ръка в един от чиновете, докато се опитвах да го преместя, и счупих още един нокът. Днес те нямат късмет. А аз се сбогувах с хубавия си дълъг маникюр за следващите два-три месеца. Също и с хубавите тъмно червени лакове, които не ходят на къси нокти.
Намерих си причина за ненаписаното домашно по математика. Мелиса е размазала една от снимките. До сега се кривих пред монитора в опити да разбера дали коренът е трети или пети, или дори шести, и се отказах, защото очевидно няма да ми се получи. Половината от заданието е окей, но другата... Или ще я пиша в движение след класното по испански утре, или просто ще изтърпя пет-минутката за наказание и ще живея живота си спокойно.
Между другото днес с две приятелки взехме екземпляра на госпожата по литература на "Граф Монте Кристо" (някой брои ли в колко поста до сега го споменах?) и буквално на всяка, всяка, всяка една страница имаше бележки за действието, всеки един топос беше графично отделен (подчертан) и... ако тръгне да ни изпитва за тия неща, например на 2687 страница 455 ред кой говори, или пък от какво умира капитана на "Фараон" (някой не знаят какво е "Фараон" и си мислят, че е някой египтянин) (умира от менингит) официално ще се откажа от живота на тази планета.
Успокоението ми за тази книга е, че на всеки 15-20 страници има картинки. Не много впечатляващи, но все пак са картинки.
В момента съм сигурна, че имам да върша нещо много важно, но не мога да се сетя какво. Иска ми се да стана и да си почета хубаво, поне докато не завърша тази книга, също така искам да си оправя стаята. Изглежда безобразно. Липсват ми сериалите. Вече няма нито един, който дават, нали? "Teen wolf", "The walking dead" и "Reign" са в почивка... О, довечера започва новият сериал... "Подли камериерки", така ли се казваше? Да, ще го гледам, поне ще запълни два часа от сивия ми ден.