#Blogmas22

#OOTD

Днес беше... супер як ден. Сериозно. Станах с мисълта, че е петък, и то си беше нещо такова, защото цял ден в училище - купон. Бяхме около 14 или 15 човека, и не правихме почти нищо. По физика само провери проекта ми с Лина и каза колко е перфектен. Илиева, госпожата по математика, не знаеше, че часовете ни са намалени заради коледния концерт, който щеше да се проведе по-късно, и дойде десет минути преди края на часа. За награда на нас, останалите в часа ѝ, няма да ни кара да носим униформи до края на учебната година. Всички ръкопляскахме дружно. Между другото, останалата част от класа беше на стотина метра от нас - в кафенето. Стана ми страшно смешно, защото в крайна сметка толкова ли е трудно да дойдеш за четири часа, да се посмееш и да се приключи? Сигурно имат страшно интересен социален живот, след като предпочитат да висят по кафенетата. С телефони в ръце... Това обаче не е тема, по която искам да дискутирам. Защото от време на време и аз вися по кефенетата. 

Господина по испански дойде, сляхме часовете, за 30 минути ни предаде абсолютно всичко, което имахме да взимаме, и ни пусна да ходим да ядем. Това е моментът, в който осъзнах, че след училище с Лина щяхме да ходим на боулинг и звънях на пожар на баща ми да ми носи пари, защото имах... ами 5 лева. 

Не се сещам да се случи още нешо интересно в рамките на учебните часове. По биология си правихме селфита (прикачената снимка, знам, че е страшно размазана, знам. Но това са снимките с много хора - все някой ще реши да се мръдне в последния момент.) В първия момент госпожата ни направи забележка да престанем, но ние така и не я отразихме и тя взе, че се отказа. Бтв съжалявам, Сашко, че на другите снимки те закривах. И че на тази някой ти отвлича вниманието. Ще ти се реванширам.

След училище с Лина и още три приятелки от класа - Диди, Хриси и Гери, тръгнахме към Дъ мол. Говорехме си как принципно контрольорите никога не ги засичат в единицата, също и как когато аз се возя всеки, всеки, всеки път има. Познайте. Качихме се и дупчихме билетчета, защото имаше контрола. 

Бяхме адски изгладнели и се отдадохме на КФС-то. Пообиколихме няколко магазина. Само H&M, но беше достатъчно дълго, че да се брои за няколко. Имахме идея да седнем и да пием кафе, преди боулинга ни с Лина, но те трите решиха да си вървят заедно заради Диди, която умираше за сън, и ние с лина директно отидохме и изиграхме една игра преди група от 50 (?) деца, които бяха резервирали всички писти. Лина, разбира се, ме победи, защото не бях играла от приблизително година, но си припомних как се прави горе-долу и следващия път представянето ще е по-добро. Само дето свършихме рано и решихме да се забавляваме на игрите в Плейграунд. Баскетбол, Guitar hero... Когато тръгнахме да си вървим обаче, и изтърсих чантата си, за да намера портмонето се оказа, че съм го изгубила. 

Не се шашнах. Казах си, че някой ще се черпи с парите ми. 

Но лина обиколи всички места, на които бяхме преди това, преди момичетата от касата да ни привикат с онзи жест с едното пръстче и някак си... забавна физиономия, и да ми върнат нещата. Бяха звъняли дори в библиотеката, за да ме издирват. После и във фейсбук. Like... Тенк ю соу мъч, не ми се плащаше глоба за изгубена лична карта. 

Това е първият път, в който губя нещо, и слава на бога, го намирам.

Между другото, забравих да кажа, че преди да започнем обиколката из магазините всичките пет отидохме да се снимаме при якото огромно плюшено мече, което се оказа надуваемо. Правихме си селфита, обикновени снимки, и най-накрая щяхме да го бутнем, защото го гушкахме. Истеричен смях. Да видите колко бързо изчезнахме от местопрестъплението... Обичам подобни дни. 

С Лина, както винаги, тръгнахме към нас пеша. Отидохме до 55-то, където стояхме 20-тина минути, и после се прибрахме. Веднага започнах да правя бисквитките, на които се бях наточила още в... неделя, мисля. Първо - май объркахме тестото. добавихме малко вода, макар и да не беше включена към рецептата. И се омацахме. И нямахме хартия за печене. Като цяло бяхме изключително подготвени за процеса на готвене. Но се справихме, опекохме мисля пет тави с джинжифилови бисквитки и два часа след това със сестра ми седяхме и украсявахме. Снимките са някъде из телефона ми, но нямате идея колко ми е трудно да се ориентирам в това безкрайно място от компютър. Не мога да прикача, за да ви покажа резултата от труда ни. Като цяло са вкусни, сладички, и шаренки. 

С това свършиха интересните неща от деня ми. Почетох малко, гледах "Outlander"... Хора, обожавам този сериал. И искам да прочета книгата. Надявам се дядо Коледа (ахаха) да ми я остави под нечия елха. Мисля, че това е една от малкото книги, които искам ааааадски много и все още не притежавам. Ще видим, стискайте палци. 

Aaaaaaand... като цяло е това. Изгубих си портмонето, много селфита, бисквити... предколедно настроение на макс.

П.с. качвам този пост на 23 декември, но с вчерашна дата, тъй като снощи нещо се бъгна и не успях да го публикувам. Сега проблемът е отстранен. Поне докато пиша това нещо. Ще видим.