#Blogmas19

Защо нямам коледна шапка и защо нямам това сладко коте? Снимка - weheartir.com

Точно както си мислех, когато денят ми започне с нещо хубаво, то остатъка също ще бъде хубав. 

А сестра ми е медиум. Ще обясня защо след малко. 

Най-накрая сутринта, когато излизах за училище с майка ми, намерих бележка от пощата, че колетът ми от Мони е пристигнал. И познайте къде беше първата ни спирка още след 2-3 минути. Чаках десет минути, докато жените разчетат прелестния подчерк на бележката и изровят кутията ми. А когато най-сетне това се случи, толкова много исках да си го грабна и да тръгна, без да чакам да се подпиша или всички тези формалности... отворих го още  колата, защото нямаше начин да чакам до 1 (да свърша училище), за да видя съдържанието му. И... нямам думи да опиша колко много ми харесаха и колко обичам всяко едно нещо! Бих прикачила снимка тук, но смятам да запазя това до коледния пост, защото в крайна сметка това са коледни подаръци. Но да,  зарадва ме повече, от колкото предполагах, а настроението ме държи и до сега. Обичам и книгата, и душгела, обичам Мони! И от сега ми липсва, чакам я да се върне от чужбина, за да ѝ кажа колко ѝ благодаря за старанието и факта, че е запомнила какви неща ми харесват... 

Сутринта трябваше да си разменяме подаръци и в училище. Слязох от колата и веднага Мики (познавате Мики) ме посрещна и потеглихме заедно нагоре. В стаята бяха само 3-ма, а първият час бяхме 14 човека, защото другите бяха решили да избягат от първите два часа, за да не ги изпитват. За да ги е яд, господина по етика го нямаше първия час, а втория госпожата реши, че ѝ е твърде коледно, за да ни изпитва, и цял час си говорихме и слушахме музика. 

Та, връщам си думите назад за това, че нямало да се получи нещото с подаръците. Останах с широко отворена уста, когато видях колко изобретателно са подходили учениците ми към избора на подаръци. например, Мики беше купила списание Плейбой, потник и дамски прашки за Сашко. Да вметна, той носи прашките цял ден върху дънките си, а списанието мина през ръцете на целия клас. Разменяха се сладурски плюшки, чашки, бижута, козметики, книги и още много. Мисля, че аз последна получих подаръка си, защото Мария влезе последна. освен това в мига, в който ѝ подадох нейния подарък, книгата "Да изгубиш Хоуп", тя каза "Омг, знаеш ли какво имам от Кари?" и изкара абсолютно същата книга. Едновременно ми стана тъпо и адски смешно, защото с Кари мислим еднакво. 

За сметка на това мисля, че Лина хареса подаръка си и в последствие, ровейки се из старите ми постове, осъзна, че бях писала, че ще ѝ подаря нещо, дори без да споменавам името ѝ. Радвам се, че ѝ купих нещо желано, Лина е прелест. И сме Линчено и Ленчето, защото в часа по физика си говорехме, че аз съм щяла да се казвам Елена. От там "Ленчето". И цял ден ми викаха "Ленче". Вече съм "Ленче", да знаете. 

Не се случи нищо интересно по български, за това веднага преминавам към математиката. Фактически в самия час също нямаше забележителни случки, но пък в междучасието Бела беше оставила своя подарък - възглавничка с дядо Коледа на бюрото, и когато госпожа Илиева влезе, извика "Лееее, колко е сладкоооо", взе я, гушна я и си я стиска няколко минути с най-огромната усмивка, която съм виждала на лицето на тая жена. Изпитван нужда да ѝ купя същата, ако не и по-голяма, и да ѝ я подаря в понеделник. 

След като във вторник господина не остана очарован от есето ми за Френската революция, днес не ми писа ниска оценка, а напротив. Страшно щастлива съм, че поне той оценява факта, че съм една от двете точни в класа, и макар и да не съм се справила блестящо съм се опитала. Иска ми се да имаше повече като него, гледащи на нещата по този начин. 

От последния час си тръганахме, защото класния е пич. Прибрах се у дома и чак тогава се сетих, че още от сутринта гърлото ме боли. Но хубавите емоции бяха достатъчни, заличиха всеки помен от неприятната, дразнеща болка. от тогава си пия лекарствата, мечтая си за чайче и чета книги. Реших тази година да се включа в Коледен книжен маратон, който е от днес до неделя, включително, и предизвикателствата са да прочета книга с червено и зелено на корицата, една, подарена ми от някой и една, която искам да прочета от много време. Четвъртото предизвикателство - да прочета общо три книги. За сега съм прочела и изпълнила едно от предизвикателствата. Понеже нямам книга с точно червено и зелено, избрах "Отпор" от поредицата "Лукс" - фонът е между синьо и зелено, а надписът е червен. Нека това да се зачете, защото аз наистина не притежавам друга... Забавен факт, започнах я в три следобед и я приключих в шест, което прави около 110 страници на час - най-голямата скорост, която съм развивала някога. Горда съм. Мога да набера скорост в края на годината и кой знае, да ударя 75-80 книги... Може би ако се постегна, и ако се съсредоточа върху "Граф Монте Кристо

Ето какво забравих да спомена. Понеже днес по история взимахме урока за Наполеон, засегнахме темата за романа на Дюма. Тези от вас, които са го чели знаят, че в началото Наполеон е заточен на Елба и докато Едмон е в Иф, 100 му дни изтичат. Та, като че ли господинът беше впечатлен, че знам за какво става въпрос, особено в момента, в който се впуснах в разговор за бонапартизмът и това, че Наполеон не е освободил Дантес, дори и да е бил на власт и въпреки молбите на младежа, и как тогава затворниците не са имали имена, дори история, а са били просто номера на килии. Като цяло дискутирахме доста, а аз излязох с нови знания - съкровището на остров Монте Кристо е на фамилията Медичи, управлявала във франция, а абатът е бил секретар на последния Медичи. (Медичи май са ми любимците от френската история. И знаете защо. "Reign".)

когато се прибрах вкъщи и "загубеното" писмо от Мони беше пристигнало, а сестра ми го изтъргува за един сандвич, който така и не ме накара да направя. Това няма значение. Зарадва ме страшно много това, че не се е изгубило и не са го откраднали в пощата. В момента седи на бюрото ми и чака да пиша обратно. Но както казах, първо ще изчакам да се върне от екскурзията, за да не стои писмото в пощата много време. 

Това е най-дългият пост от Блогмас до сега, а? Просто днес денят ми беше невероятен. Много обичам тези топли чувства, просто... искам да го преживея отново. надявам се в понеделник и вторник да си направим купон дори само тези, които ще благоволим да се явим в училище. Едва ли процесът на обучение ще е много стегнат, за това просто ще си пуснем лампичките, задвижвани от коледния дух, и ще си танцуваме. 

Соу... отивам да гледам Касъл и да си пия чая, за да оздравея възможно най-бързо, а на вас желая лека вечер и... до утре!