понеделник, 15 декември 2014 г.

#Blogmas15


Успях. Просто.... Гордея се със себе си. Успях да напиша реферата по история за Френската революция (получи се сравнително голямо, аз всъщност не знам какъв трябва да е обемът...), също и домашното по химия, и още няма шест часа. Много ми се иска да кажа, че ще запълня остатъка от вечерта с "Граф Монте Кристо", но истината е, че най-вероятно до десетина минути ще съм свършила с писането на поста, ще съм взела компютъра на сестра ми и ще играя Симс. Оказа се, че тази игра е много глупаво зарибяваща. Реално не се случва нищо, но изпитвам някаква нужда да видя какво ще се случи на следващия ден... 
Като споменах тази... тухла на Дюма, днес ходих до Славейков. Идеята ми беше да я взема от библиотеката, но първо минах да попитам дали я няма втора ръка, за да нямам ограничение във времето. Аз всъщност имам грозно ограничение, но както и да е. Имаше я, но за 15 лева. Които нямаше начин да дам. Вместо това мернах втора и трета част на "Рубинено-червено" (книгата, която баща ми ми подари за именния ден вчера) за по пет всяка и ги взех. Не че съм прочела първата. Прочетох това, което беше писала Зинети за поредицата като цяло в последния ѝ пост и... въпреки това съм позитивно настроена. Започва да нашумява в Booktube и любимите ми влогърки я обичат, за това ще ѝ дам шанс. След като приключа със задължителната литература. Мисля че от сега годината ми е пълна. Последната седмица си взех книги, които бих си купувала в продължение на месеци. Ще видим как ще тръгнат нещата. В тази връзка мисля да направя пост-равносметка за изминалата 2014 година, но се двоумя дали да го пусна тези дни или да изчакам до края на годината. Блогърки, които следя, вече започнаха, така че... какво е вашето мнение?
Понеделникът ми започна страшно забавно. Влязох в училище, бъхтих се по стълбите до третия етаж (доволна съм, защото миналата година бяхме на четвъртия) и влязох в непрогледна тъмнина в класната стая. Хората, които се бяха събрали, бяха изгасили лампите и бяха включили единствено коледните лампички около дъската под предтекст, че "токът в стаята е спрял". Попитах тогава защо празничните светлинки продължават да работят. "Задвижват се от коледния дух, разбира се," каза Хриси и всички избухнахме в смях. Следващите десетина минути прекарахме в ръчкате по кутийката, за да разберем защо червените и сините светлини не работят. как ще работят, като кабелът им е злобно изтръгнат? Опитахме се да го прикрепим обратно (с тиксо!), но не проработи, за това зачакахме госпожата по физика да дойде и да ги оправи с поглед. Знаете ли какво направи тя? Включи ни всички лампи в стаята и каза "Айде, чакам желаещи за изпитване". И още как, в понеделник сутринта, първи час, гора от ръце. 
Много обичам часовете по испански. В осми клас ми бяха кошмарни, но сега нямам търпение. Няма такива глупости, ако не седях на първия чин пред господина щях да се давя от смях непрестанно. Но и без това се забавлявам, седя си там, говорим си, правим си някакви знаци, той ми се кара, аз го гледам и вътрешно спя. Днес от много време насам домашното ми беше напълно вярно, без нито една грешка, а той не пишеше оценки. Просто... стоях така и гледах отегчено в листа, докато половината заекваха... Тъпото е, че не ме вдигна на домашното, а на новия материал, където оплесках всичко. Тоест не всичко, но първо че пишех и четях, и мислех едновременно. Второ - обърках реда на изреченията, също и започнах да спрягам глаголите в грешно време. Реакцията ми беше просто "Е, окей", след което продължихме със следващите. 
Казах ли, че се записах за олимпиада по испански миналата седмица? Не съм пропускала нито една година и реших да продължа традицията. Ще се проведе в средата/края на Януари и... не знам, ходи ми се на олимпиада. 
И днес ми възложиха още един проект, на мен и на Лина. Да. Когато някой ви каже, че във втора испанска не се прави нищо се сетете за мен. Представете си как седя цял ден и правя тъпи презентации, и уча, и уча, и пиша, и чета 1400 страници "Граф Монте Кристо" и правя презентации. Във втора испанска се учи стига да имате желанието да научите нещо.
Най-сетне пуснах колета на Мони, но за съжаление няма и помен от писмото, което ми изпрати миналата седмица. Теорията ми е, че или се е изгубило (много малко възможно, праща се от София до София), или от пощата са го откраднали. Надявам се да не са и да го върнат при Мони. Ще бъде страшно жалко. Всеки ден проверявам и в пощенската кутия, и ходя до пощата, но нищо... 
В момента ми се прави нещо интересно. Мисля да се откажа от идеята за Симс и наистина да почета, защото изоставам от графика болезнено много. Или пък да поработя над поста с равносметка и този с планове за предстоящата година. Да, може би ще правя това. О, също така и "77 неща" за зима. Да, ще има и такъв пост, за това бъдете нащрек. 
Мисля, че това е от мен за днес. Както виждате, дните ми са като цяло еднотипни и мисля, че започвам да се изчерпвам. Въпреки това няма да се откажа от "Blogmas", тая тайни надежди, че някой ден ще виня НЛО и ще мога да напиша тук колко готино е било в извънземния кораб.

1 коментар:

  1. Ех, постчетата ти ми оправят деня! Нямам време моя блог да поравя, но твоя задължително го проверявам *Йоана си краде всяка възможна минутка да чете*.Даже предложих на съучениците си онова, което се правили със столковете. Нашият рекорд е минути и четиридесет и три :Д Колкото до Рубинено-червено, книжката е сладка и Зин наистин ае права, че нещата се случват прекалено бързо, но ако е го гледаш като две седмици, а като два месеца не е толкова зле.
    Поздрави :з
    И късмет с Графа.
    Предай поздрави и на него всъщност.

    ОтговорИзтриване