Страници

неделя, 14 декември 2014 г.

#Blogmas14



Аз официално съм ужасна. повтарях си до последно да си взема фотоапарата за НДК, да си го взема, ще си го взема, и най-накрая забравих. Сетих се чак когато ИЗЛИЗАХ от НДК. Беше твърде, твърде късно. И съм бясна на себе си, защото бях планирала наистина интересен пост. Много исках да направя нещо подобно. Е, сега ми остава да чакам до лятото. 
Нямах нерви да се ровя из архивите за снимка, на която сме абсолютно цялото семейство, за това можете да видите две. Просто току-що приключих с глупавия проект по история и очите ми се затварят, а имам огромно желание да прочета, защото реално това е последния ми шанс да чета свободна литература преди да се заема с "Граф Монте Кристо". На първата снимка са родителите ми, а на втората - аз и сестра ми. и сега... нещо ме човърка да намеря снимка. 
И намерих. Снимката е старичка, от... по-по-предишния ми рожден ден и на нея изглеждам меко казано ужасно, но... чакай. Това сто на сто не е мой рожден ден. Мисля, че е рождения ден на сестра ми. Да, ето, адски много ми се спи. Просто... Да. 
Днес беше ден. Шок. Всъщност исках да напиша, че днес беше доста пълен ден, но пропуснах думичката "пълен" и реших да не трия и просто да го напиша отново. Сутринта станахме и имах време дамо да вляза и да се изкъпя, преди да отпрашим към НДК. Там стояхме горе-долу час и половина, колкото да купя още два подаръка и един за себе си, защото днес имам имен ден. Да, честит имен ден на мен! Само нашите знаят за него. Колко всеотдайни роднини имам, а? Никой не ми се обади днес. 
Обикаляхме до три часа следобед, като ходихме на пазар и да купим нов телефон на баща ми. 
Току-що той стана и каза "Защо си купих толко голям телефон, бе?". 
И да. Започнах да уча към четири и половина. Мислех си, че имам страшно много домашни и няма да се справя, няма да мога да започна проекта и подобни, но всъщност приключих за около половин час. Дори успях да направя последните неща от колета на Мони и утре сутрин преди училище ще го пусна. Макетът по история обаче е кошмарен. Невероятни малки частички, чието изрязване отнема повече време, от колкото да изгледам един епизод, да прочета една книга или да отида до Испания пеша. Би трябвало да го предам във вторник, но понеже съм аз и започнах твърде късно, няма да мога да го завърша до след ваканцията, дори и да имам цял отряд на помощ. А като се сетя, че във вторник трябва да предам съчинението си също, а аз дори не съм го започнала... За човек с толкова много работа в момента съм страшно спокойна. Мисля си как ще стана след малко, ще си взема книжката, ще се откажа на втората страница и половин-един час ще гледам детски. Между другото днес гледах новото детско на Дисни за онзи призрак, което май е немско, и стигнах до заключението, че всички немци пишат/правят филми за призраци/пътуване във времето и производни. Преди време четох книгите на една авторка, която беше засегнала именно тези теми. Днес този сериал. Също така книгата ми подарък е за пътуване във времето. Може би много от вас я знаят - "Рубинено-червено". Може би това е единственото нещо у тази нация, която ми допада. 
Събраха ми се страшно много книги за четене. Няма да си давам зор да ги завърша тази година, защото съм напред в годишното си предизвикателство с около 10 и идеята ми е да започна няколко и да ги завърша в първата седмица на Януари. Така ще съм напред с материала и ще имам поне един месец, свободен от каквито и да било четива. Или ще трябва да залягам само над "Дядо Горио". Знаете ли, че единствената книга от летния ми списък, която не съм чела, е "Дядо Горио"? Ама моят списък беше с 40-50 книги, защото съм на ЗИП Литература. 
Смешното е, че въпреки този факт, също и усилията, които полагам, аз отново няма да вържа отлична оценка. Виня... ЛаФонсо Кехана.
Осъзнавам колко глупости без смисъл написах в този пост. Оправдание - спи ми се и съм до някъде ядосана заради макета по история. Също и че не можах да докосна книжката цял ден. Но нищо. Утре. Във времето, в които би трябвало да си пиша есето по история. Както винаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар