#Blogmas12

Петък еее! Денят, в който излизам с най-широка усмивка от училище. Защото няма да ме види цели два дни. И аз него. Разбрахте ме.

Честит петък на всички! Трябваше сегашното ми вдъхновение да ме връхлети преди няколко часа, например в осем сутринта, когато трябваше да мисля за етика. Както и да е. Целият ми ден мина все едно сънувам. Толкова много и жестоко ми се спеше, че просто не ми пукаше дали лежа върху чина или на рамото на Христо. Очите ми сами се затваряха. 

Сутринта преди часовете откраднахме едно дърво. И под ние имам в предвид няколко човека от нашия клас. Историята е малко дълга. Понеже десети В клас е "най-несериозния, лош, неорганизиран (и т.н.) клас", ние не можахме да съберем сума в срок, за да си купим коледна украса. И понеже остават само седем учебни дни до коледната ваканция, действахме на момента. Преди часовете няколко момичета издебнаха чистачките и докато те не гледаха се промъкнаха в стаичката им и взеха едно от коледните дръвчета, които никой не ползва, заедно с няколко гирлянда, и по най-бързия начин го докараха в класната ни стая. Да, дръвчето е малко грозно, пък и първоначално го украсиха грозно... Не запазих снимката, която изпратих в снапчат, за да ви го покажа, съжалявам. но беше... много грозно. Първия час се проведе кампания "Дайте веднага два лева за коледна украса, бе, глупаци" и с всеобщи усилия след голямото имахме гирлянди, украси за прозорци и топки за елхичката. Следващия проблем дойде не много след това - кой и как да го украси. Щяха да се сбият, докато дърпаха топчетата около клоните. То не беше смаляване на гирляндите със запалка (от онези адски дълги с топчета, изцяло пластмасови... не знам дали можете да се сетите за какво говоря...), не беше катерене по столове, за да закачим един хартиен дядо Коледа... Забравих да кажа, че гепихме и лампички, които работят на половина - само синята и зелената светлина. Прекарахме солидна част от часа по математика в борба с образа на Дядо Коледа, обиколихме канцелариите и стаите, за да търсим тиксо, и то най-накрая не проработи, защото, виж ти, не се лепи на гадната снета заради мазилката (вие продължавайте да не ме слушате като ви говоря). Изхабихме тиксото на Илиева. Най-накрая прежалихме едно кабърче от дъската (които и без това някой гадняр краде) и го закачихме с него. Интересно ми е каква ще е реакцията на дванадесети клас, с който делим класната стая. Надявам се само да не развалят елхата, защото всичко пада само с докосване. Очаква се, да са цивилизовани зрели младежи. Ще видим в понеделник.

Мразя да си плета езика, когато някой ми зададе въпрос. Защото понякога се счита за грешка. Днес например госпожата по български ме попита как е истинското име на Дон Кихот и аз "Аатжгксми асзс нйсте, ааа Алфонсо Кехана". Просто... страхотна работа, Ева, гениално, просто великолепно. Следващия път като попиташ защо ти е такава оценката от класното се обърни към АлФонсо. Надявам се той да ти обясни много обстойно ЗАЩО.

Вчера цяла вечер опаковах подаръци и сега не мога да им се нарадвам. Нямам никакво търпение да ги подарявам, да пратя колета, но най-вече да си получа писмото, което чакам цяла седмица. Никой не може да ми даде обяснение защо все още не е сук, при положение, че ми е пратено от София. За втори пореден ден посещавам пощата и ако продължа така с жената от гишето ще започнем да си говорим на Ти.

Почти преполових "Делириум". Плановете ми бяха вече да съм я приключила и да чета "Пандемониум" или "Отпор", но тези дни (или по-точно вечери) се занимавам с доста важни и неотменими неща, така че след минутка, когато приключа с поста, сядам, за да понапредна. И след това трябва да се захвана с макета и съчинението по история. Бях забравила. Днес госпожата по литература пък ми напомни за "Граф Монте Кристо". Мразя се за дето само се оплаквам и мърморя, но не правя нищо по въпроса. Остава малко време и трябва да си дам зор, защото няма шанс да пропусна този си шанс. Аз като цяло трябва да задвижа абсолютно всички неща, които трябва да свърша. Това е и причината да ви казвам чао сега. До утре, приятен петък и начало на уикенда!!