#Blogmas3

Днешното предизвикателство е да кача снимка на нещо червено. Моят избор са "Възпламеняване" и любиииимите ми червенички слушалки. Ако можех да си живея с тези две нещица щях да съм прекрасно. Вместо това имам да развивам тема за класното по български. Поне преполовихме седмицата.

Днес беше сравнително интересен и ползотворен ден. Не помня да са ми писали толкова много оценки от доста време. При това хубави, я. Започвайки с тази по етика. Това е забавна история. Бяхме в час и аз говорех с най-добрата ми приятелка за нещо, докато господина обясняваше на всеослушание как нашия клас има най-ниските резултати от есетата този срок, как нито един не е споменал нищо от това, което той е искал, общо взето колко сме го разочаровали. Някъде на заден план чух как каза и нещо от сорта на "Но най-доброто и с най-добра аргументация е това на Ева". Реакцията ми? Спрях по средата на изречението, отправено към Лина, обърнах се и с искрено разочарование попитах "Е пак ли?". Миналата година беше същата история - единствената шестица, колко добре, колко еди-какво-си. Всички се разсмяха, включително и аз, тъй като през цялото време си мислех как съм се провалила и как съм писала тъпотии. Всъщност написаното все още е голяма тъпотия, но е може би най-сполучливата от класа. За това ще споря, защото видях няколко, много по-добри. 

Но съм доволна и благодаря. Също и на Илиева, която най-сетне ми писа шестица по математика. Аз седя на първия чин и обикновено надничам в листа с оценките, за да видя първа колко имам, но днес ме хвана, прибра го и ме кара да чакам, за да разбера, че съм изкарала отличен. Успехът посвещавам на часовете в решаване на задачи и тръшкането за дето не мога да ги реша. 

By the way мама ми залепи книгата и съм доволна. ека да забравим недоволството ми от предния пост, става ли?

Теглихме си листчета за коледни подаръци с кодирани числа, за да не се знае кой на кого подарява. Не че след това половината не разбрахме чий Дядо Коледа сме де. Аз изпаднах в малка дупка с този мой късмет, но ми се струва, че ще се справя. Поне не е момче, аз съм ужасна в избирането на подаръци за нашите момчета. Макар че те биха се зарадвали на кутийка с кабърчета. Използват ги, за да се бодат. Бодат всички. Свалят тези от проектите по стените и се гонят. Моля някой да ми каже, че не само моите съученици правят такива работи.

В момента се опитвам да измисля име за таблета ми. След като се спрях окончателно на Максън за компютъра, другото... нещо се нуждае също. Списъкът се състои само от "Баш" заради Баш от "Reign", но си давам още седмица за окончателно решение, защото го притежавам от почти година и е срамота да го наричам просто "таблет".
Не знам защо, но се сетих, че трябва да направя списък за пост с простотийки от класа, ако си спомняте вече имам един такъв. Едва ли ще се получат много, но наистина трябва да се разровя по тетрадките и да открия всичките скоро.
Когато в час се каже нещо смешно, поне двама-трима се обръщат към мен и казват "Запиши това, за да го напишеш в блога". Здрасти на хората, които ми го казват обикновено, ако четете това, разбира се. Ако не, утре ще ви кажа, че съм ви споменала и ще ви принудя да го прочетете.
Сестра ми не спира да слуша Джъстин Бийбър. В началото бяха само песни от коледния му албум и това го разбрах, но... Pray? I mean тая песен е от 2010, Александра, нали не го харесваше тоз? Връщаш ме в билийбърските ми години и времето, когато си правех планове да плувам до Торонто и да нахлуя с взлом в къщата му. Той беше от Торонто, нали? Срам ме е, че не помня тези неща. Бях доста отдаден фен. И под отдаден имам в предвид цялата ми стая в негови плакати, наизустила абсолютно цялата му биография от-до, следейки всяка негова крачка, сънувайки го. Да. Току-що разбрахте, че аз не съм луда от скоро.
Сега ставам, за да довърша "Предсказанието", останаха ми около 200 страници, а трябва преди коледната ваканция да прочета поне още три книги, за да мога да се занимавам с 1400-те страници на "Граф Монте Кристо" за преразказа и всичко, което се изисква от мен да направя за часа по литература. Адиос мучачос.