Днес ми е испански ден. Даже мисля на испански. Започнах да пиша този пост на испански, но си помислих, че едва ли много от вас ще разберат написаното без гугъл преводач, и го изтрих.
Като за начало, сънувах някакъв много як сън, в който ме приеха в Барселонския университет и заминах, за да уча комуникация. Имах много як апартамент до площад Каталуня и тъкмо отивах на интервю за някаква работа в любимата ми пекарна в глада (за да не си помислите нещо - аз наистина съм била на това място и го обожавам), когато съвсем случайно срещнах група от българи, които учеха там и... испански, Барселона, най-красивият град.
Много часове просто играх Симс. Няма да коментирам това. Само някой да ми забрани.
След това реших да слушам музика. Само испанско. От хитовете по радиото до някакъв много неизвестен рап. От там дойде и идеята да гледам филми. Всъщност намерих "Perdona si te llamo amor" на първата страница на Замунда, но го гледах и филмчето много ми хареса. Не е нещо обичайно, но много се радвах, че не ми бяха нужни субтитри и ме накара да продължа да мисля на испански и след това. Чудя се дали ако го преразкажа на господина ще отпадне четенето на испански приказки.
Както и да е. След две години чакане изгледах и "Искам те", втората част на "Три метра над небето". Дали мама вече може да го каже на испански? (Мамо, като прочетеш това - ела да ми го кажеш, моля.) Стана ми тъжно и носталгично заради първата част. След това Пойо. Мотора. Не харесвам Джин-Тоник, страшно ми напомня на едно момиче от училище, което ми е доста противно. И Катина. Баби я имаше толкова малко в тази част. По-скоро беше за Аче, а не за двама им. Баби беше тъпа, искала тя само да види дали изпитва нещо към него. Дрън-дрън. Кой няма да изпитва нещо към Марио Касас, чика? Ооо, не знаех, че Дани има толкова яки сини очи. Братът на Джин е смешен. И съм разочарована, че в крайна сметка Аче остана с нея. Таях някакви надежди, че Баби ще се откаже от брака и ще се върне, и ще си живеят заедно, и така. Макар и без Пойо.
Пойо.
Мисля, че е крайно време да се сдобия и с тези книги. Всъщност не знам дали знаете, но те са оригинално италиански. Не зная как точно са стигнали до испанско екранизиране. Ядосвам се, че в книгите имената им са различни. Ениуей.
Денят ми, както виждате, беше скучен. Дано с началото на 2015 да започнат да се случват вълнуващ неща, защото иначе ще откача.
Не съм писала от около два месеца. И не говоря за постове, очевидно с тях се занимавам всеки ден. Но пишех история, стигнах доста далеч, и както се очакваше я оставих на 14-та глава. Имам си причини, но одеве, докато чаках един от филмите да се изтегли, отворих последната глава и се зачетох. Изведнъж започнаха да изскачат десетки идеи за продължение, дори не можах да запиша повечето, защото идваха други, и други. Бях забравила колко е хубаво това чувство. Може да продължа да пиша. Честно казано не ми се започва нещо ново, а искам да се занимавам с това, защото ми доставя удоволствие. Ако възобновя писането точно на първи януари това ще значи ли, че цялата година ще ми върви?
Тез дни трябва да се събера с някои приятелки и междувременно да подкараме проектите за след ваканцията, защото половината отлетя неусетно. Не зная кога минаха всички тези дни, честно. Мислех си, че ще ми е скучно. На практика не правя много полезни неща, но все пак винаги си намирам нещичко когато отново се наложи да ставам рано и да ходя в онази студена стая, мързелуването, печицата и Симс ще ми липсват.
Сега ще почета още малко от нещата, написани от мен преди месеци, защото е доста интересно. И не помня половината от нещата. Четейки си мисля колко съм гениална. Между другото, поздравявам ви с тези песни:
Няма коментари:
Публикуване на коментар