#Blogmas24

Снимката заснех сутринта. Една от новите ми любими книги, подарена от Мони, шоколад и слушалки. Бих прикачила снимка от вечерята ни преди малко или някоя от процеса на готвене, дори снимки от десертчетата, но батерията на фотоапарата ми падна, а аз и без това нямам идея къде го зарязах одеве. Да се престорим, че тази снимка отговаря на предизвикателството за днес и да продължим нататък, а? :)

Бъдни вечер. 

Най-любимият ми ден между него, Коледа и Нова Година. Най-вече защото започва цялата поредица и само за няколко часа къщата замирисва на готвено, светят лампички и всички са в добро настроение. 

Именно това се случи у дома днес. Сутринта по план обикаляхме за последни придобивки за коледните подаръци на роднините, а след това, вече към два, аз сама започнах да правя коледни десертчета - мъфини-елени. Бих прикачила снимка, но нямам никаква идея къде си оставих фотоапарата. Няма значение. Към три и половина-четири и мама се включи, но вече започнахме да готвим сериозните неща за вечеря. Сърми, тиквеник, питка. За първа година тя беше оставена в мои ръце и съм горда от резултата. Но всъщност аз пипах абсолютно всяко ястие на масата. Имам пръст във всичкоо. Приключихме за два часа, като не броя времето за печене на питката и приготвяне на масата, и така нататък. Към осем вече вечеряхме. Просто... толкова много обичам това време от годината. Не че не сядаме да вечеряме заедно, мисълта за празника ме прави по-щастлива. 

След вечеря отворихме подаръците. В моето семейство от край време не чакаме официалната Коледа, тоест 25-ти Декември, а ги отваряме вечерта на 24-ти. Повечето от подаръците вече знаем, защото нито аз, нито сестра ми, сме деца, вярващи в Дядо Коледа наистина, при нас всичко е на шега. Въпреки това имаше доста изненади, особено за мама и за сестра ми. И си мисля, че се получи доста ефектно и все пак им хареса. 

Ще направя отделен пост с подаръците ми съвсем скоро, може би след Нова Година, защото баба ми и дядо ми все още се водят по онези стари традиции за Дядо Мраз и новогодишните софри, надявам се да не са единствените, защото би било окуърд. Вече имам доста обаче. Освен у дома, получих подаръци от най-добрите си приятелки и тайния ми Дядо Коледа в училище. О, получих книги, които страшно много желаех! Ама страшно! Нямам търпение да ви ги покажа, а още по-малко да ги прочета. Само да можех да ги чета едновременно... 

Докато готвех гледах първо "Принцесата и жабокът" - любимо детско, а след това и "Сам вкъщи", още по любимо! Коледа няма да бъде същата без Кевин Макалистър, физиономиите му и Хари и Марв. Мисля, че утре ще дават втората, нея също няма да изпусна. Мисълта ми беше, че месех питката и в същото време се заливах от смях на капаните и писъците на тия тримата. Или на "Мръсно животно", най-любимия ми лаф от първи и втори филм. Уникално.

Единственото неприятно в картинката е, че съм малко настинала. През два-три часа прибягвам към капките за нос и на ден пия по един лимон като сокче. И когато кихна мозъкът ми експлодира по три пъти. Не знам как, но го прави, кълна се. Дано до събирането на фамилията утре да съм поне малко по-добре, защото ще се наложи да се самоизолирам някъде. Това до някъде е добре, защото ще си чета книжката, но все пак е доста тъпо да седя в ъгъла и да гледам как си хапват. И аз обичам гъбки!

Остават шест поста до края на годината, от поредицата Блогмас, вижда му се края. От една страна се радвам, защото понякога ги пиша на края на силите си след уморителен ден, когато нямам чак толкова много време. Но пък през Януари ще ми е някак неангажирано и празно, сто на сто ще ми липсва да разказвам какви глупости съм правила, да прикачвам снимки и всичко, което се помещава в постовете ми сега. Ще се опитам да измисля с какво да запълня празнината. 

Сега обаче ви пожелавам прекрасна и уютна Коледа с любимите. И дано присъствате в списъка с добри деца на Дядо Коледа и на сутринта под елхата ви да има много одаръци и все такива, за които си мечтаете! Лека нощ и сладки сънища!