#Blogmas30

#Barcelona #MyLove #TB #МоляВиВърнетеМеТам (и не обръщайте внимание на лицето ми, слънцето ми светеше. И бях прекалено превъзбудена, щях буквално да легна на земята и да не стана.)

Ница, на път към Монако. Едно от най-красивите, сини и вълшебни места, които съм виждала. Може би и най. (Някой ден и моята яхта ще е между тия.) 

Това официално е пред-последният пост за този месец. Необичайно щастлива съм от така близкия край, и ще бъда честна - мислех, че да документирам ежедневието си би било наистина забавно. В последствие се оказа, че то не е нищо особено, и да пиша за едно  също в продължение на цял месец затормозява не само мен, но и читателите на този блог. При всяко положение не съжалявам, защото се нуждаех от едно последно предизвикателство, с което да изпратя прекрасната 2014 година. Надявам се да има хора между вас, проявили интерес към някои от постовете. Освен родителите ми. Майка ми изпълнява предизвикателствата ми, ей! Днес дойде и ми изрецитира цял куплет от испанска песен и дори и да не беше стихотворение, каквото беше поръчението ми, беше достатъчно сложно (субхунтивото не ми е първи приятел).

Днешният ден беше не толкова еднообразен като останалите, но и без нужните за подобряване на настроението ми занимания. Манията ми по Симс се потвърди, сутринта станах и около 40-45 минути играх. Но добрата новина, поне за мен, е, че започва да ми писва. Особено след като първия ми симс остаря и сега ще трябва да пренеса един от синовете му в друга къща, за да мога да се забавлявам качествено. 

Има планове да подхвана някое от есетата по литература, но до това така и не се стигна. С нашите отидохме до мола. Мама, сестра ми и аз обядвахме, докато баща ми беше в книжарницата. По-късно и сестра ми се присъедини, и останалите отидохме на шляй-пазар в Карфур. Не с тръгнах с празни ръце, както се и очакваше, и си мисля, че за новите ми неща ще четете в първия пост за месечни любими на 2015-та. Ще им дам доста време за тест период.

Отново с мама продължихме пазара без останалите в други магазини. Нямате идея колко много обичам блестящи бижута, и по-точно пръстени. Просто... дайте ми пръстени (и книги) и ще ви обичам. Десет.петнадесет минути стоях над кутиите и се опитвах да си избера между много прекрасни, обсипани с камъчета, блещукащи. Обичам пазарите с майка ми не защото си купувам разни неща почти винаги, а защото тя си ми е другарче. Нямате идея колко яко се чувствам, хванала я под ръка и шушукаща някакви клюкички и глупости. Или седейки някъде на по кафе. Едно от любимите ми неща е.

Не пиптах литературата, но за сметка на това преполових втория том на "Граф Монте Кристо" (говорих си сама в кухнята по повод превъплъщенията на Едмон и по-точно начина, по който го прави незабележимо). Почти убедена съм, че утре ще взема и останалата половина и... ами не знам. Тази книга ме кара да се замисля за страшно много неща. Нямам търпение да отида в училище и да ги обсъдя с някой, чел я също, или дори с госпожата. Сто на сто няма да се размина с въпросите, защото ще я представям пред класа, но все пак... 

По повод днешното предизвикателство се разрових в картите със снимки от пътуването ми и ми стана малко носталгично за тия две седмици, защото бяха разкошни. В началото беше гадно, защото когато влезеш в Италия обикновено си мислиш за ренесансови сгради, огромно, просторно, величествено; а ние останахме буквално по средата на полето. Без никакви сгради на километри. А в най-близкото селище най-впечатляващото нещо беше една камбана, висока колкото първия етаж на училището ми. 

Но... Все пак, Италия, Испания, Монако, Франция, Хърватска, Сърбия... И не само. Това пътуване ще си ме държи още няколко години. Не и ако ме върнете в Монте Карло/Барса. Родтели? За пръв път ли четете това Моля? А?

Ще ми се да кажа, че се шегувам, но това ми е в списъка с неща, които трябва да направя през 2015, имайте го в предвид.  

Отново ви казвам довиждане, защото часът наближава полунощ, а аз трябва да публикувам този пост преди това, за да спазя уговорката. Желая на всички прекрасен последен ден от годината, постарайте се да го запомните!