December Favorites - hasta luego

И ето, че съм на път да напиша последния пост за любими неща през 2014 година. Чудя се дали ми е носталгично повече, от колкото съм мотивирана и щастлива за предстоящата година. Може би двете се уравновесяват. Мисля, че от всички 12 месеца, Декември ми беше най-продуктивен от страна на четенето, и най-пуст откъм козметика и музика, например. През цялото време по радиата слушах стари хитове и дори песни от преди години. За това не знам до къде ще стигнем с този пост. Но нека да започваме без увъртания, приятно четене!

Козметика.

Нямам идея защо, но както винаги започвам с душгеловете, които този месец... допринасяха за настроението ми доста, особено след уморителен ден. На снимката можете да видите два от Балеа, присъстващи в някои от старите ми постове. Реших този месец да се върна към тях и нямате идея колко много ги обичам. Аромата на череши ми е един от най-любимите на този всят, а прасковата с кокос е адски приятна комбинация. Първият вече ми е на привършваме и си мисля да прескоча до ДМ за втори, дори и да имам предостатъчно за Януари. 

Душгелът на Фа не е точно мой, но го ползвам, и много ми харесва. Забелязала съм, че на тази марка са най-приятни, измиват се лесничко и аромата остава по кожата за най-дълго време. Не съм се заглеждала в останалите варианти, честно казано, но смятам при първа възможност да отделя няколко минути за справка. 

След като любимият ми гланц на Балеа с бадем свърши, първата ми работа беше да изтичам в магазина, за да си купя нов. Освен него и един за Мони, реших да експериментирам с нов от лимитирана серия, предполагам Коледна - с ябълка и канела. Мони също имаше и казваше, че не е нищо особено, но на мен ми харесва много! Миризмата е много приятна, балсамът е подобен на първия ми, с разликата, че е сладък и ме кара да си дъвча устните. Хаби се доста бързо, но това е по-скоро защото го използвам непрекъснато. През зимата устните ми са твърде напукани и разранени. 

За пръв път използвам нещо на марката Алверде. Мони ми изпрати този гланц по пощата преди няколко дни. Всъщност беше седмици, но аз го получих не много отдавна. и много ми харесва. Усещането върху устните не е лепкаво, а страшно приятно, няма много натрапчива миризма (мирише на лайка) и няма вкус, което е добре, защото не ме кара да си мисля как искам да го изям. 

Зимата не влияе неблагоприятно само на устните ми. Ноктите ми също са в не много лицеприятно състояние, заради което се наложи да подкъся доста дългия си маникюр, и колкото и да ми се иска, не мога да си сложа тъмно червен лак, защото въобще не върви на къси нокти. За това се примирих с тези два "момичешки" летни лака. Оказа се, че държат повече, от колкото когато съм с по-дълъг маникюр. Освен това правят впечатление, дори и да не са в тематичните за сезона цветове. Въпреки това си мечтая за някое червено или тъмно зелено... 

Книги. 

Както казах, месец Декември ми беше страшно силен откъм Четене на книги. Не мога да си спомня обаче хронологичния им ред, за това ще ме извините за разхвърляните думи. 

От миналия месец ми бяха останали няколко глави от "Предсказанието" на Александър Дюма, исторически роман, който грабнах заради моя любим Франсоа и Мери. И защото дьо Конде е страшен пич. От Дюма също се наложи да прочета "Граф Монте Кристо" - двата огромни тома, за училище, тъй като след чаканцията ще трябва да го предам на класа. Книгата е страшно, страшно, страшно добра, и може би за тези чувства ми помогна господина по история, който беше така добър да си побъбри с мен за Наполеон и Едном Дантес. Страхотна книга и тези, които те я прочетат поне веднъж през живота си, ще изгубят много. 

Прочетох и трилогията "Делириум", най-сетне. Търсих първата книга в продължение на месеци, а точно когато отидох на Базара на книгата беше премиерата на последната. Познайте кой изяде и трите книги за два дни. Аз. Не бих ѝ дала пет звезди от пет, защото има някои неща, които не харесах в книгата. Имаше недоразвити герои, с които исках да се запозная по-отблизо, на места беше твърде бързо, на други - по-бавно от очакваното. Въпреки това обичам Алекс страшно много. Ако трябва да избирам между двамата с Джулиан, избирам Алекс. Нищо, че в третата книга се държеше като тъпанар. О, като го казах, малко съм разочарована от финала, не очаквах да е такъв, въобще. 

Сбогувах се и с поредицата "Лукс" с предпоследната и последната книга. И това е една от малкото поредици с щастлив край. Обичам го. Много. Не ме интересува какво е мнението на останалите, дали е клише и дали Деймън е тъп герой, аз го обичам страшно много. репоръчвам цялата поредица на всички, които се нуждаят от тласък в четенето или нещо леко, с което да завършат зимната ваканция. 

"Създадена от Дим и Кост" получих като подарък от Мони и тя беше една от книгите, с които участвах в Зимния книжен маратон. Другите две са "Отпор" и "Целувка за Ана" (Ако някой ми беше казал, че "Целувка за Ана" е толкова прекрасна, определено нямаше да чакам толкова много време, за да я прочета. Книжката е изключително лека, увлекателна и интересна, с невероятни персонажи, които излизат от клишетата на днешните YA романи. Виждаме едни прекрасни връзки, характери, красивия Париж. Определено след тези 400 страници нашите ще трябва да ме заведат на всяко едно местенце в Париж. ). Да, не я бях чела до сега, въпреки че я имах, не ме винете. Всички книги ми харесаха много! Ще се занимавам с продълженията/следващите от поредицата следващата година.

"Сняг вали"... писала съм в някои от постовете от Блогмас и тези, които са попадали знаят, че много, много, много обичам книжката. Леко тематично четиво, съставено от три разказа от трима автори, един от които е Джон Грийн. Разказчетата са страшно сладки, искаше ми се да вляза вътре и да нагушкам героите в някоя снежна преспа. Препоръчвам на всички, които се нуждаят от малко настроение и сняг, защото очевидно няма да получим такъв до края на годината... 

Филми.

"Елф" гледах още в началото на месеца, защото искам малко празнично настроение. Да, беше забавен, хареса ми, но не разбирам защо е любимият филм на всички. При всяко положение предпочитам "Сам вкъщи", която и да е от частите, макар че първата ми е вечен фаворит. 

Един ден със сестра ми решихме, че нямаме какво да правим и си изтеглихме "Малката русалка", класика, какво да кажа. Не си спомнях повечето от песничките и бях забравила точно какво се случва в детското, но си припомних и разбрах защо именно то е едно от любимите ми на Дисни. Кла-си-ка. 

Този месец наблегнах на нови сериали. Например "Татенцето", който определено ми е един от любимите от сега нататък. Изключително забавен сериал с прекрасен каст. Нямате идея колко истерично се смея, докато го гледам. Можете да му дадете шанс, първите два сезона са преведени на български и можете да ги намерите в Замунта или Вибокс7.

След края на Биг брадър по нова пуснаха нов сериал - "Подли камериерки". Не го гледам страшно съсредоточено, защото обикновено по това време от вечерта чета или си чатя с приятели, но от това, което чувам е забавен. Обичам интриги. И това, че са латиноамериканки. Всичко, що говори испански, го обичам. 

Върнах се обратно при "Касъл" след доста време застой, бях забравила колко много обичам този сериал. От шегите, до случаите, взаимоотношенията на Касъл и Бекет. Ав, ако това не е най-най-най-любимия ми сериал на всички времена, не знам кой е. 

Започнах да гледам един доста нашумял напоследък в чужбина сериал - "Outlander". Тематиката в момента ми е страшно актуална, става въпрос за Англия и Шотландия през 1743 година и една жена, пропътувала времето края на Втората световна война до тогава. Поръчах си на Дядо Коледа и книгата. Сега нямам никакво търпение да я прочета!

"Принцесата и жабокът" ми е едно много любимо детско. Даваха го на 24-ти Декември по телевизията, но помня онзи ден, когато го гледах за пръв път. Тогава имаше и томбола за някакви тематични неща, от която аз спечелих тетрадка. Още я пазя в шкафа и не искам да пиша, защото ми е доста любим спомен. А филмчето е красиво, както всички на Дисни, няма какво да говорим. 

Може ли Коледа да мине без поне една от частите на "Сам вкъщи"? Още от втория ми пост може би знаете, че това е любимият ми коледен филм, и просто нямаше, нямаше начин да го изпусна. Нещо като традиция е всяка година да го гледаме по това време. Никога няма да ми омръзне и никога няма да спра да се смея като луда заради Кевин и тия двама глупаци.

"Анабел" е тазгодишен хорър филм, който аз пуснах, защото обърках с друг, но не съжалявам. Това е може би първият хорър филм, който не дава като ретроспекция какво някога се е случило на куклата, както в случая, за да иска да навреди на някого тя. Тук са решили да проследят именно тази сюжетна линия - създаването на проклятието и в сравнително кратък период събитията след него, а не сто години след това. В това отношение ми хареса много. Имаше стряскащи моменти, симпатични актьори, готино озвучаване, но малко банална история. Тоест... Чъки, ис дат ю, само дето в женски вариант? 

"Perdona si te llamo amor", или преведено на български "Извини ме, ако те нарека любов моя" е филм, на който попаднах съвсем случайно и за който бях настроена малко негативно. Харесваше ми само, че е испански. Става въпрос за малко разкрепостено 16-годишно момиче, което се впуска в афера с 37-годишен мъж, наскоро брутално зарязан от годеницата му. Смешно е как момичето е изиграно от жена на 27. И хич не го разбрах, защото има страшно детски вид. Но филмът е в действителност много интересен, направен по увлекателен начин. Езикът само допринася за тая хубост. Не беше нещо банално, имаше страшно забавни шеги, всичко е цветно, красиво, щастливо. На моменти не чак толкова. Имаше момент или два, които хич не ми харесаха. Например онзи, в който майката приема твърде равнодушно факта, че дъщеря ѝ се среща с неин набор. Но го прощавам. А музиката. Саундтракът на този филм ми е на първо място измежду всички, които съм гледала до сега! Първо! Испански песни, хитове на английски, адски приятно. Ако трябва да оценя филма по скалата от 1 до 10, то бих му дала 8,5. Може би дори и девет, но не ми се струва, че заслужава да бъде на една точка от максимума. 

Има ли някой, който не е гледал "Три метра над небето"? Или пък изобщо не е чувал за него? Филмът, с който звездата на Марио Касас грейна още по-светло на нощния небосклон. Разревал сигурно хиляди момичета, включително и мен. Е, той не може да се сравнява с втората част "Tengo ganas de ti", или "Искам те". Филмът ми се стори повече за Аче, от колкото за Баби, или двамата заедно, и го обожавам .Не знам защо чаках 2, вече 3 години, за да го гледам. Историята е брилянтна. Мой си е проблема, че въобще не харесах тая Джин. Доста антипатична, особено след като през цялото време скандирах за отбора "Аче+Баби". Но добре изиграна роля. Оскарът обаче е за Касас. Ако аз трябваше да снимам сцените, в които участва той, или щях да умра от срам, или от смях, изберете си. Доста чувство. Сълзи. Чак ме хвана яд, че съм толкова мекушава. Планирам да го гледам отново в скоро време. 

Музика.

Аксесоари.

В тази така рядко показваща се категория този път искам да ви покажа тази висулка за герданче, която си взех преди малко повече от седмица от индийския магазин в центъра. Това е едно от най-красивите неща, които съм виждала, влюбих се в него първия път, щом отидохме, и понеже не си го взех се връщах на следващия ден. Всъщност когато го видях първата ми мисъл беше, че Деймън подари вид кристал на Кейти, за да я пази, и макар че нейният е червен, носейки моя си мисля, че има същите способности. И е твърде красив. Много, много красив.

За настроение. 

Не помня точно кога като разположение в месеца, но докато се разхождахме в Кауфланд една вечер баща ми съзря множество чашки с различни щампи на "Замръзналото кралство". Взехме по една от всяка, общо шест, и се връзват чудесно с коледния ми календар на детското.

Освен това какво през Декември може да ме зарадва повече от наближаващата Коледа, пазарите за подаръци, светлинките, елхите, коледните играчки? Нямах търпение за този месец заради Зимния базар на книгата в НДК, от който се прибрах с повече книги, от колкото бях планирала. Говорейки за книги, именно те бяха огромен фактор за мен, тай като прочетох страшно много и достигнах почти 200% от предизвикателството за годината. Освен това се завърнах към Касъл, както споменах по-горе, готвих, пазарувах, подарявах подаръци, получавах подаръци. Ходих на кънки, едно от любимите ми неща през Декември. 

В обобщение: Декември е един от най-любимите ми годишни месеци, но след Юни. Настроението ми винаги е на макс и никога не скучая. Надявам се както месецът, така и цялата ви година да е била забележителна! А сега ви желая една още по-успешна, усмихната, щастлива и пълна с любов и късмет 2015! Целувки!

- Ева.