#Blogmas11

#BlackandWhite

От една страна обичам четвъртъците, защото е денят, в който правя най-малко неща в училище и такива, които изискват минимална мисловна дейност. Единствено часът по физика изисква да си събера акъла за 40 минути, след това следва Английски и Информатика, които... за мен са като детска игра и същевременно почивка от сериозните предмети. 

Днес по химия не правихме нищо интересно, освен че преписвахме урока. Госпожата беше страшно вдъхновена и искаше да ни пуска коледна музика, но интернетът на един от трите компютри (именно този, който ни трябваше) се повреди. Момчетата веднага скочиха да го оправят и като цяло 20 минути се правиха на разбиращи (а те наистина си разбират). На един рутер са вързани два компютъра, на единия има интернет, а на другия - не. Забава. Както и да е, най-накрая вързахме телефон към колонките, слушахме малко коледна музика, а след това преминахме на испанско. Условието беше да станем и да танцуваме, за да ни пише Челиева тройки. Никой не танцува така или иначе, бяхме заети да припяваме на Енрике Иглесиас и после... нямам идея как се казва. Песента е Bilionera. О, толкова много я мразех в началото... Но сега е една от любимите ми песни. Все още я наричам "испанска чалга", различното е, че сега я пея, танцувам си. 

И двата часа по английски с Лина попълвахме бележници. Опитах се да слушам музика, но господина има непоносимост към телефони и щеше да прибере моя, ако го беше видял, за това това ми занимание отпадна сравнително бързо. Този път нямаше много фрапиращи грешки по нанасянето, освен това, че лина написа оценките на 22 номер в бележника на 20. И все още не знаем как ще го поправим. Утре сигурно ще говорим с класния и дай Боже да не ни се кара. Макар че ако тръгне да го прави аз ще го попитам защо ние попълваме бележниците, а не той.

По информатика довършвахме презентациите от миналата седмица, моята прекрасна тема "Световни търговски марки" не ми изигра лоша шега, както си мислех, че ще стане. Успях да направя доста симпатична презентация, която се хареса на госпожата. Не се разбимах без забележки, но поне те бяха казани по най-спокойния начин. А не както се обяснява на някои други - скрясъци и тряскане по чинове. Между другото, точно в този час както обичайно госпожата правеше някакви забележки на Диди (най-големия пич на света), не чак толкова заядливи, колкото шеговити, а Диди се обърна и каза "Госпожо, ей сега в междучасието да дойдете да ми пусна оная песен Rude, май така се казваше. Дето се пее "Why you gotta be so rude? Don't you know I'm human too?". Точно за вас се отнася, много ще Ви хареса!". Like Диди, обичам те!

Сега като се замисля, станаха мноооого забавни неща през тези два часа (блок), но са нецензурни и не мога да ги напиша, за което се извинявам. Но Александра, напомни ми да си ги запиша някъде, защото са забавни. Знам, че в момента четеш това на екрана, защото съм си го включила към лаптопа. Да, правиш физиономия и се смееш. Да, напомни ми. 

После бе, не сега.

Не се смей.

По-лесно ми е да го напиша, от колкото да се обърна и да ти го кажа, да. 

Това е ирония. 

Спри да се смееш.

И не прави тая муцка.

С майка ми ходихме на пазар, след като тя се прибра от работа, и съм почти готова с целия списък подаръци за роднини и приятели, който си бях съставила. Сега ми остана нещо за колета за Мони (<3) (споменах ли, че ще си разменяме коледни колети вече?) и може би нещо за сестра ми. И за себе си, разбира се. Имам доста книги, които смятам да си опаковам и да сложа под елхата, само за да изглежда, че тази година съм била добро момиче, но си мисля дали да не се почерпя с нещо друго. Жалко, че нямам идеи.

Обичам коледна опаковъчна хартия и ме е яд, че трябваше да пусна снимка по тази тема вчера, и се наложи да публикувам от интернет. Днес щях да имам авторска... 

Обичам да пазарувам подаръци, но честно - боли ме, когато харча пари. Може да давам по малко, така няма да забележа рязката липса, но когато трябва да дам много наведнъж... И особено когато тези пари са на нашите. Това е един от проблемите ми - не искам да ми дават пари и не искам да ги харча. И когато си изкарам нещо сама го прибирам и го пазя. Неведнъж съм казвала, че когато имам деца няма да им давам пари. Защото са си мои. В кръга на шегата, разбира се. Някой да не вземе да го приеме на сериозно...