Преди около минута и половина приключих "Основа" и за тия 90 секунди се попитах около един милиард пъти "Защо не предположи, че ще има нашествие на извънземни, по дяволите?". (Опа. Извиняяяявайте за спойлера. Гр.)
Навита съм днес да говоря само за книги, защото вероятно това е темата, за която мога. Денят ми беше кофти и не се случиха особено много забавни неща. Язък за хубавия старт вчера. Преувеличих. Днес не се случи нищо, които не можех да предотвратя, освен това резултатите не са зле, но като знам, че мога да постигна повече... ми е гузно.
Както и да е. Днешното предизвикателство напълно съвпада с това, което исках да кача като снимка. "Основа". Хареса ми. За съжаление четох предните три преди няколко месеца и не мога да си спомня с точност какво беше чувството (дада, виках, хвърлях и се тръшках), но сега... ми е някакво празно. Все едно след последните финални думи някой ми свали усмивката с плесник. Четох мнения, че тази част е най-добрата от поредицата. Мисля да се съглася с това. В началото ми беше страшно напрегнато, докато Кейти беше в Дедал. Знаех, че Деймън ще направи някоя простотия, за да я види, но не очаквах да стоят четири месеца в зона 51. И очаквах Ди и Доусън да действат малко по-бързо с плана за спасяването, честно казано. Да, беше интересно, определено. Не искам да ви издавам повече от съдържанието. Нуждаех се от тези клишета, сладки моменти, извънземни и ядрени оръжия.
Между другото, не харесвам името на книгата. Знам, че има основи, но... можеше да се казва "Дедал" със същия успех.
Вече знам коя ще е първата книга, която ще си купя утре/в четвъртък, когато отида в НДК. последната от поредицата. Задължително.
Лина ми следи блога. Здрасти, Линче. Все още отказвам да ходя на кънки от седем, не съм конус!
Оказа се, че когато съм ядосана ми личи страшно много. И имам чувството, че плаша хората, особено днес едно момче от класа ми, което ме гледаше много стреснато. И около 10 пъти ме попита защо не съм в настроение и кой ми е направил нещо. Което беше страшно мило. Оцених го, дори и да не го показах наяве.
Прихвана ме нещо и не спирам да слушам летните хитчета. По повод снега е. Ей, дочакахме го! Но не ми се разделя с хубавите песнички и особено спомените от лято 2014, защото то определено беше най-приказното ми лято до сега. Имам в предвид - колко неща от бъкет листа си изпълних за две седмици? 20? Малко повече. създадох приятелства с доста хора, видях толкова много места, също и се влюбих в тях. Сега дрънча нашите да ме заведат пак. (Моля ви, дайте ми Монако отново, моля.)
И не знам какво повече да напиша. Вниманието ми е заето от текста на Balando. И скоро няма да ме пусне. Така че... лека вечер и успешна сряда!
P.S. На снимката е "Основа", която прочетох, но все пак се брои, и "Делириум" - след половин-един час я започвам. И да, за да забравя мъката по една книга, започвам втора.
Хаха,мисля,че планът ти да забравиш мъката по "Основа"(между другото,напълно съм съгласна с теб относно заглавието,трябваше да видиш реакцията ми (по-скоро да чуеш възмутителния ми писък) в книжарницата като го видях) няма да просъществува,понеже "Делириум" ще ти донесе още по-голяма мъка,от опит ти го казвам:D Но иначе се надявам да ти хареса,на мен лично ми е в топ 20(:D) и имаше големи емоции покрай нея.:))
ОтговорИзтриванеБях меко казано бясна, когато видях заглавието. Звучи адски безсмислено...
Изтриване"Делириум" я започнах снощи, но ми се спеше много и трябваше да приключа. Решила съм сега да се помъча над задачите по химия и ако не успея - да се опитам да прочета поне половината преди майка ми да се прибере от работа и да ходим до НДК. За това ще ми трябва късмет ;д И благодаря! Ясно ми е, че няма да мине спокойно, аз изпадам в нервна криза заради 95% от книгите ;д Отзивите ще са в някой от постовете до ден-два. :)