#Blogmas2

Доброто ми настроение в момента е като снега вън. Няма го.

Забелязала съм, че както започне денят ми, така и ще завърши. Сутринта отидох в училище с настройката да ме изпитват по български език, но ми се размина. След това по история трябваше да представям презентация. Не стигна времето за мен. Трябваше да правя контролно по химия, а вместо това го правихме по групички... Не... не знам какво мисля по този въпрос. Просто се бях настроила за едно, а денят ми поднесе абсолютно различно нещо и като че ли развоят причини това недоволство и... в момента много ми се иска да хвана нещо и да го ударя в стената. Най-близкото нещо е книга, но хей, защо да я удрям в стената, като тя вече е брутално скъсана?

Да, стигнахме до главната причина. Просто... всички знаят колко обсебена съм по книгите си и колко се грижа за тях, дали са надраскани или с подвити крайчета. Наречете го лудост, но това съм аз. И... защо когато някой направи глупост с книга няма смелостта да се изправи пред мен и да си признае, а крие и се прави на ударен, все едно не го е сторил той? Както и да е. Нали е "просто книга".

Преди малко разбрах, че от Егмонт ще превеждат We were liars и съм доволна, защото чакам някакви новини за нея от лятото, когато целият BookTube говореше за нея. Нямам никакво търпение за февруари. Чудя се дали ще имам време да я прочета тогава или ще я оставя за лятото... 

Като казах това, започвам сериозно да обмислям колко книги да си взема на базара в НДК следващата седмица по простата причина, че няма да имам време да ги прочета. Щях, но днес ми възложиха задачата през коледната ваканция да направя подробен план на "Граф Монте Кристо", да съм готова да го преразкажа и да го презентирам пред класа. Което значи, че въпреки, че съм чела съкратената ученическа версия, вместо да си чета книги за кеф ще трябва да седна и да прочета цялата тухла от 1200 страници. Продължавам да се надявам, че това ще ме доведе до нещо добро и заслужаващо загубените часове. 

Та, днешното предизвикателство е да кача снимка на любимия си коледен филм и както можете да видите, това е "Сам вкъщи". От както се помня всяка Коледа гледаме цялата поредица, пускат я по някоя от телевизиите. И този филм е един от малкото, които никога, ама никога никога няма да ми омръзнат. Нямам търпение да завали сняг, да излезем във ваканция, у дома да е украсено и аз да се смея и да ям пуканки. 

Очертава се доста дълъг месец. Мразя времето за класни, разработването на теми по български, десетки задачи по математика, супер много стрес, пресмятане на средно аритметично... Особено когато то не е това, на което съм се надявала. Май това е кошмарът на всеки ученик, а?
Завършвам днешният ден със следното: "Татенцето" е официално един от най-любимите ми сериали, може би го обичам почти толкова, колкото обичам "Приятели". И за това сега изчезвам. За това и за да си преговоря за контролното по биология утре. Стискайте ми палци!