#Blogmas10

Via weheartit.com

Изпитвам нужда да пиша само и единствено за книжния базар в НДК, защото на практика това е най-интересното нещо, което ми се случи днес. Но не искам, защото искам да направя отделен пост със снимки и всичко, както подобава, а и честно казано днес въобще не ми се пише за каквото и да е. Денят ми мина доста скучно и се чувствам лишена от ентусиазъм. 

До сега играх на Симс и това допълнително отъжни положението. Забравила бях колко бързо ми омръзва. 

Лина ме зариби по 2048+, и макар и да не разбирам защо ми е да играя тази игра, като и без това знам колко прави 4 плюс 4, тя беше първото нещо, което видях сутринта. 

Записах се на олимпиада по испански,която ще се проведе чак през януари. Доста се двоумих, но в крайна сметка може само да ми повдигне успеха, не и да го понижи. Не ми пречи да стана по-рано някоя събота и да ходя да се посмея в училище, да попиша и да си размърдам мозъка. 

Очакваше се на панаира да не изхарча повече от 100 лева, бюджета, отреден от родителите ми, но в крайна сметка се прибрах с... 16 книги. Да де, три от тях са подарък от сестра ми, две - за Коледа от роднини и една за мама, но... Десет книги... една от които беше подарък, защото в Егмонт оставих доста повече от 20 лева... малко ми е гузно, за дето изхарчих толкова, също и че експлатирах мама и сестра ми да ми носят торбите. Беше ужасно. Върху пръстчетата на лявата ми ръка има малки ранички и са ужасно схванати. 

Между другото бях забравила какъв кошмар е да пътуваш в менрото в пиков час. Трябваше да си хванем влакчето от НДК към Сердика в шест часа и се наложи да почакаме две, защото в първото минало хората буквално изскачаха извън прозорци, врати и всякакви дупки. Беше като метрото във филмите за Ню Йорк, знаете каква гъчканица е там... На живо изглежда като... апокалиптично нашествие на потни, уморени и отегчени мъже и жени, и много, много гладни. 

Както и да е, прибрахме се успешно. 

Най-накрая намерих книги, които търсех от буквално месеци, при това някои на супер изгодни цени. Например две свързани книги вместо за 20 си взех за 10. Почти навсякъде имаше 20% намаления. И имаше повече хора, от колкото очаквах. Сряда вечер е и четирите етажа, на които се разполагаха щандовете, бяха повече от пренаселени. Много е хубаво да разбереш, че има хора, които все още четат и се интересувах от литературата. Млади, възрастни. Наистина се радвам. 

С това обаче посещенията ми на двореца не се изчерпват. Планирам евентуално да прескоча утре, за малко по-спокойна обиколка, за да допълня колекцията си от нови книги. Свърших задължителния списък с покупки, но винаги си харесвам нещо допълнително. А и ми трябват за подаръци, подаръци, подаръциии. Не съм сигурна дали ще успея, тъй като имам и едно минаване през библиотеката на Славейков. "Граф Монте Кристо" все още е в списъка със задължително четиво за Декември. За жалост. 

Ако не утре, ще ида в неделя с нашите отново. 

Обичам книги.

А това днес беше равно на спорт. Прибрах се мокра и уморена. На бас, че изразходваната енергия се равнява на тази от серия коремни и лицеви. Също е и показателно за това как се харчат много пари за малко време. 

Но... честно казано не знам какво още да кажа. Да, случиха се някои смешни и дори интересни неща днес, но не се чувствам способна да ги представя по същия забавен начин, по който ми ги поднесоха на мен. За това няма никакъв смисъл да се опитвам дори. Освен това пръстчетата ми са толкова студени, че едвам ги движа по клавиатурата. За това ви оставям, като желая на всички лека вечер!